Франк Арнау
Акционерно дружество „Хероин“ (11)

10. При Фланегън

При Фланегън на една маса в ъгъла седяха Марк Хемлин, Рой Брайън и Елвис Мелъри. Щом шефът на отдела за борба с търговията с наркотици забеляза двете толкова различни фигури, той им махна с ръка, посочи свободните столове и побутна малко масата, за да може Гетски да се провре покрай нея.

— Преди минута звънях при вас, Дейвид, защото исках да разбера има ли нещо ново.

— Цял куп новини, Марк. — Бруър разказа за резултата от теста с детектора, за внезапното появяване на Грийнберг, за отрицателния резултат от издирването на Хари Патлака. — Марк, сега въпросът е дали чрез „Сингапур Клъб“ ще помръднем напред.

Хемлин свирна между зъбите си.

— Твърде познато име. Разбира се, че от по-ново време. Отначало заведението се казваше „Бар Макао“ и когато беше затворено под това име, то се превърна в „Бар Хонконг“, а след неговата забрана бе изрисувана днешната му фирма. И под новата одежда му направихме вече две приятелски посещения.

Келнерът се появи, Бруър и Гетски поръчаха.

— Възможно ли е Хари да взима по някакъв начин участие в този вертеп? Или мислите, че го посещава само ей така, от време на време? — Бруър надигна чашата с бира.

— Трудността със „Сингапур Клъб“ е в неговото изключително ловко разделяне на две. Предните помещения наистина нямат привлекателен вид, но все пак в известна степен са безупречни в експлоатационно технически смисъл. Предлага се алкохол, но не се извършва нищо забранено. Зад този бар една извита стълба води към първия етаж. Там се намират няколко помещения, които служат за съвсем други цели. Предлагат се някои неща, които радват наркоманите.

— Знаете това, Марк, и не предприемате нищо?

Шефът на отдела за наркотици поклати замислено глава и изпи чашата си с кианти^[1].

— На този въпрос не е така лесно да се отговори. Подобни заведения не се ръководят от деца. Това са много предпазливи специалисти. „Синдикатът“ издига до такива предни позиции само опитни и доверени лица. Освен това вътрешните помещения са защитени от отлично действуващи електрически алармени инсталации. После те имат много изходи. Сградата на Пърл стрийт граничи с две къщи, през които може да се преминава безпрепятствено; към тях водят входове и от подземния етаж, и от партера, и от първия етаж. Нали знаете, Дейвид, че не е достатъчно да имаш само подозрения. Прокуратурата иска доказателства, здрави, непоклатими доказателства, защото тя не желае да се излага с възможно отхвърляне на обвинението й.

Бруър дъвчеше енергично, изчака малко и попита:

— И?…

Хемлин му отвърна:

— И? Какво искате да кажете…

— Искам да кажа, Марк, че можете да се справите и с най-рафинираните трикове — стига да желаете. Но имам някакво чувство, че и други мотиви определят поведението ви.

Хемлин се наведе малко напред:

— Е, добре, спечелихте. И така, не са само техническите трудности. Те могат да бъдат преодолени. Но винаги при условие, че очакваните резултати оправдават една по-голяма акция. Понякога това не е така. А докато нещата се развиват, така да се каже, в тесни рамки, ние ще си служим с тези кръчми, пласиращи наркотици, които можем да контролираме и да държим под око, за да правим от време на време някой добър улов. Някой улов като, да речем… — той се усмихна — Хари Патлака. Виждате ли, Дейвид, ако ги нямаше вертепите, които знаем, тогава много разпределители, пласьори и консуматори щяха да останат неоткриваеми за нас. Но така ние нанасяме удари — когато си заслужава.

— В случая Тони Валдива става въпрос не само за това убийство — каза Бруър много сериозно, — а и за шанса най-сетне веднъж да се доберем до истинските поръчители на наемните убийци…

— В което за съжаление се съмнявам — прекъсна го Хемлин. — Ще уловите също като нас само дребни риби, ще застреляте само зайчетата, а до акулите и лъвовете няма да се доберете. Ще останат в непрогледния гъсталак.

— Но — Бруър побутна чинията от десерта си настрани — ако гарантираме живота на някоя от дребните риби, осъдени на смърт, тогава може би това ще отведе до целта? Струва ми се, мога да докажа, че Хари Патлака е извършил предумишлено убийство. И така, следва неминуемо електрическият стол. Но ако той се яви като главен свидетел на обвинението, би се отървал със затвор. Нима животът не му струва колкото една или друга недискретност? И освен това имаме Белинда ван Дорен. И тя знае много. На нея също може да й се помогне, ако проговори.

— Нали знаете не по-зле от мен, че хората или мълчат, или ги заставят да млъкнат. За Хари и за прелестната Белинда не давам и пукнат грош, ако съществува и най-малката възможност да си отворят устата. — Хемлин си изпи еспресото.

— Белинда ван Дорен е следена от Слоун и Лоуит — и закриляна. Струва ми се, че при такъв ескорт не я заплашва опасност, колкото и застрашително да се вижда положението за Грийнберг.

— В най-добрия случай ще я изпратят на някое продължително пътуване! Ще замине с фалшив паспорт за Европа или Южна Америка, докато се забрави всичко. Може би докато се забрави и гробът на Хари.

— Трябва да се докопам до него, Марк. А само вие познавате правилата на играта в „Сингапур Клъб“. Бих могъл да наредя да наблюдават сградата отвън… — Той повдигна отчаяно рамене. — Но ще е безсмислено. Значи, остава само полицейската хайка. — Той погледна въпросително Хемлин, после Брайън и Мелъри, които следяха безмълвно разговора на шефовете. — Дори и да не пипнем Хари, все пак не е изключено да ви се удаде да приложите в „Сингапур Клъб“ достатъчно принудителни средства, за да изтръгнете някои полезни сведения.

— Ако ще нанасяме удар, то той трябва да бъде тотален. Така обаче ще се наложи да се откажем от някои важни секретни постове, да унищожим добри източници на информация. — Хемлин изведнъж се поизправи. — Въпреки това залогът е твърде голям, за да играем хазартно. Но ако си мислите, че просто ще си отидете в къщи с вашия убиец — ако го заловим, — заблуждавате се. Ние искаме да участваме, Дейвид, и то пълноценно, не става въпрос за обществената гласност и рекламата, тя ми е също така противна, както и на вас, а да участваме в големия удар срещу истинските шефове на „синдиката“ за наркотици. Вашият запазен периметър е работата с убийството, нашият — хероинът.

— Ясно, Марк. Съвършено ясно. — Бруър си пое дълбоко дъх няколко пъти. — Сега идва вторият по важност проблем. Става въпрос за часове, не за дни. И така — кога?

Хемлин помисли малко и каза:

— Тази вечер, Дейвид. Да кажем — той погледна часовника си, — в десет и половина.

— А аз си мислех — рече Бруър, — че такива хайки организирате винаги доста след полунощ. Чак призори, когато може да се завари по-голямата част от клиентелата.

— Заблуждение. Опитът учи, че към полунощ посещението силно намалява. А особено човек като Хари Патлака никога няма да се мотае по късните часове. Защото с всеки изминал час се увеличават опасностите, които го застрашават. Нараства възможността да попадне в някоя полицейска акция. Най-изпечените престъпници от този бранш водят най-порядъчния начин на живот. Само новаците обичат нощния живот.

— Не се ли нуждаете от някаква продължителна подготовка за начинания от такива мащаби? — попита Бруър.

— Среща в десет часа във втория двор, Дейвид. — Той повика келнера, плати, погледна Брайън и Мелъри. — Обичайните приготовления. Да вървим!

За довиждане отправи към Бруър и Гетски многозначителен поглед и напусна ресторанта с двамата детективи.

Бруър и Гетски платиха сметката си и забързаха към съседната сграда.

Първите съобщения по радиостанцията от Лоуит и Слоун го очакваха. Инспекторът прочете пристигналите по телетипа доклади.

Според тях Грийнберг бе седнал зад волана на един крайслер империъл заедно с Белинда ван Дорен и от Сентър стрийт се беше отправил директно към Лафайет Е 4, където на седмия етаж имаше канцелария. Здраво хваната под ръка, той повел Белинда през фоайето към асансьора. Слоун установил, че асансьорът се върнал празен, след като спирал на седмия етаж.

Слоун останал във фоайето. Лоуит застанал на пост на отвъдната страна на улицата точно срещу сградата.

След около двадесет минути една пресечка по на север спряла таксиметрова кола. От нея слезли двама мъже. Минали по Лафайет почти тичешком и изчезнали в къщата. Таксито завило зад ъгъла, преди Лоуит да може да види номера му. Очевидно двамата пътници са били платили предварително на шофьора. Слоун отбелязваше, че двамата мъже се качили с асансьора до седмия етаж.

В девет часа и петнадесет минути Грийнберг отново минал през фоайето, като водел Белинда под ръка. От двамата мъже нямало и следа. За да не отслабят наблюдението на двойката, Слоун и Лоуит се разбрали да изоставят двамата непознати и да последват Грийнберг, който се качил с Белинда в крайслера и тръгнал отначало из улиците като че ли без посока. Най-сетне след голямо заобикаляне, с което той може би е искал да се отърве от възможни преследвачи, Грийнберг спрял на 6 Ийст 23 и влязъл заедно с придружителката си в ресторанта „Мери Елизабет“. Оберкелнерът ги посрещнал, вероятно са били очаквани, и ги отвел до една разположена в дъното ниша.

Там се хранили. Слоун останал да ги наблюдава, докато Лоуит излязъл да предаде доклада.

Бруър прибра листа и по телефона помоли да дойде служителката. Нареди на Гетски да седне отстрани на бюрото и да се престори, че чете вестник, за да може незабелязано да наблюдава надзирателката.

После позвъни на Сарг в заседателната зала, уведоми го за предстоящата хайка, за мястото и времето на срещата с хората от отдела за наркотици.

Служителката влезе след кратко почукване.

— Искали сте да говорите с мен във връзка с жената, която отведох за регистрация по ваше нареждане? — Гласът й звучеше служебно, делово. Само един съвсем слабо доловим оттенък издаваше недоволство или неодобрение.

— Седнете, мис… — Той я погледна въпросително.

— Донъвън, инспекторе — отвърна тя малко по-непринудено. — Джун Донъвън. Девет години служба. Три пъти ми е изказвана похвала.

— Чудесно, мис Донъвън. Съжалявам, че е възможно да ви създам неприятности. — Предложи й цигара, но тя учтиво отказа. — Касае се за нещо много сериозно. Още не всичко ми е ясно. Но може би ще ми помогнете. На моя първи въпрос може да се отговори лесно, или поне така изглежда. Обаче наистина и най-малките подробности са важни, дори наглед и съвсем незначителните неща.

Тя стана неспокойна.

— Не знам, инспекторе, как трябва да разбирам думите ви.

— Моля ви, опитайте се да си спомните точно всяко нещо от момента, когато поехте тук мис ван Дорен, до момента, когато стигнахте с нея долу при регистратурата. — Той я погледна изпитателно. — Оттук направо в службата за регистриране ли отидохте с нея?

Тя отвърна малко провлечено:

— Да… заведох я долу.

— Ван Дорен говори ли с вас? Пита ли за нещо?

— Не.

— Разговаряхте ли с нея? Тя отвърна ли ви?

— Не. — След кратка пауза, през която ясно се чу шумоленето на вестника, разлистван от Гетски, тя добави: — Като се размисля по-добре… — Тя замлъкна.

— Какво, ако се размислите по-добре, мис Донъвън? Все пак имаше ли разговор? — Тъй като тя продължи да мълчи, той каза все така любезно: — Може би мис ван Дорен е искала да телефонира?

— Не, разбира се, не, никога нямаше да допусна това. — Джун Донъвън направи отрицателно движение с ръка. — Да телефонира — изключено. Но… — Тя изтри леко овлажнялото си чело.

— Но? — подкани я Бруър. — Да не е срещнала ван Дорен някой познат или позната, с които да е разменила някоя дума — уж съвсем безобидни, празни фрази?

Служителката пое дълбоко дъх:

— Няма смисъл, инспекторе, да се говори със заобикалки. Ако съм извършила грешка, ще трябва да си нося последствията — всички последствия. В момента, когато мис ван Дорен ме помоли да й разреша да отиде до тоалетната, аз и не помислих, че би могла евентуално да се отърве от важни улики. Впечатлението ми беше, че тя не се чувствува добре. Цветът на лицето й бе станал съвсем пепеляв. Аз взех ръчната й чанта и й позволих да отиде. Тъй като вратата е една, бягството беше напълно изключено. Намирахме се на седмия етаж. Освен това всички прозорци имат решетки.

Бруър се разхождаше насам-натам, после спря пред Джун Донъвън.

— Но нали тоалетните се използуват и от случайни хора, хора, които са били само повикани за справка или пък които имат някаква друга работа тук. Следователно на мис ван Дорен и било възможно да говори с лица, които след това са могли да напуснат безпрепятствено сградата. — Той гледа известно време пред себе си доста смаяно, после с видимо голямо неудоволствие каза: — Не знам, мис Донъвън, дали този случай може да си остане между нас. Ще зависи от по-нататъшното развитие на нещата. Факт е, че мис ван Дорен трябва да е накарала някого, вероятно чрез значително парично обещание — защото не може да става въпрос за уговорена среща, — да се свърже със Сам Грийнберг и да предаде на адвоката поръката веднага да издействува „хабеас корпус“ в нейна полза. Само така може да се обясни връхлитането на Сам Грийнберг в бюрото ми със съдебния документ, след което се измъкна с нея необезпокояван.

Джун Донъвън се изправи.

— Ще подам молба за дисциплинарно наказание срещу себе си, инспекторе. — Тя изрече тези думи без всякакъв патос, изправена, тъй както се изговаря нещо, което просто не бива да бъде премълчавано.

— Ще изчакате! — отвърна Бруър този път почти грубо. Не искаше да покаже колко много му беше харесало това държане и колко щеше да съжалява, ако се наложеше да разглежда този случай служебно. — Почакайте, мис Донъвън. Още нищо не сме установили. Изхождаме от най-голямата вероятност. Но не е речено, че тя трябва непременно да излезе истина. Въпрос на часове е, може би на един-единствен ден, докато мис ван Дорен стане наш гост за много дълго време. Тогава ще видим. Но — казвам го без какъвто и да било упрек, тъй като не съм ваш началник — бъдете по-предпазлива. След девет години отлична служба…

— Човек се учи до края на живота си. — Устните й бяха здраво стиснати. — Сега мога ли да си вървя?

— Разбира се. И не избързвайте с нищо!

Тя прекрачи прага. Преди да затвори вратата зад себе си, каза сдържано:

— Благодаря.

Гетски сложи вестника настрани.

— Чудесно момиче. Дано й бъдат спестени…

Бруър погледна часовника си.

— Трябва да вървим.

Той се поколеба за момент, после се приближи до шкафа, отключи го, измъкна кобура с пистолета и го окачи под мишницата си. Служебното оръжие му тежеше под сакото. Носеше го рядко. Днес му се струваше целесъобразно да го вземе.

В двор номер две Сарг се разхождаше нагоре-надолу. Той се приближи към Бруър.

— Брайън беше вече тук. Всичко е задвижено. Изглежда, ще бъде хубава маневра. Липсва ни само духова музика.