Франк Арнау
Акционерно дружество „Хероин“ (3)

2. Антонио, наричан Тони Валдива

През бавно вдигащите се сутрешни мъгли над Ийст Ривър започнаха да светлеят позеленелите медни плочи на сградата на Сентър стрийт 240. Светлините на отделни групи прозорци не оставяха съмнение, че в много отдели на главното управление хората не знаеха що е нощна почивка. В пристройката на Брум стрийт бяха ярко осветени прозорците на четвъртия и седмия етаж.

Бруър накара шофьора да спре до бордюра.

— Колкото и да бързаме, доктор Кенеди, не трябва да забравяме стомаха си.

Той нареди на шофьора да чака и заедно с лекаря се отправи към Фланегън, денонощния сборен пункт на полицейските служители.

Въпреки твърде ранния час локалът беше посетен добре, защото за хората от главното управление службата превръщаше всяко време на денонощието в една част от еднообразния ритъм на непрекъснатата работа.

Едно силно еспресо, сланина с яйца на очи и накрая глътка уиски — всичко това ободряваше духа.

Минаваха колеги, чуваха се кратки въпроси и оскъдни отговори, всеки бързаше по своята работа.

Бруър качи в чакащата полицейска служебна кола лекаря, напомни му още веднъж да изпрати първия доклад колкото се може по-бързо и изчезна под арката на входната врата.

В служебната си стая Бруър прегледа пристигналите след тръгването му съобщения, изготвени от неговия отдел. Нанесе по тях различни забележки и ги подготви за обичайната служебна обработка. Едно тежко престъпление имаше предимство пред останалите закононарушения и тъй като задачата му беше да разследва убийството на шофьора на кадилака, той предаде по-маловажните случаи на съответните отдели, които започваха работата си през деня.

Първи пристигна при шефа си детективът Сарг.

— Мъртвецът зад волана на луксозната лимузина е самият Тони Валдива. Впрочем един стар познат. Вече два пъти осъждан. През 1953 получил в Денвър две години заради изнудване, но излежал само шест месеца, остатъкът му бил опростен от комисията за помилване. Две години по-късно бил осъден в Чикаго на три години затвор за незаконно притежаване на оръжие, обаче пак се показали снизходителни към него и след девет месеца се радвал отново на свободата си. Наложеното му задължително явяване в полицията било опростено от един милостив съдия. От края на 1957 е живял ту в Лос Анжелис, ту в нашия район на Ню Йорк. Той е под закрилата на „синдиката“. Колегите от отдела за наркотици са го задържали шест пъти. Пет пъти прокуратурата е била принудена да оттегля обвинението поради липса на доказателства, а когато след шестото арестуване се явил за разглеждане на делото пред съдебните заседатели, бил оправдан. В две от водените наказателни дела срещу Тони за контрабанда с наркотици е умирал внезапно главният свидетел на обвинението, а в останалите четири процеса е изчезвал безследно. Обичайните случайности, шефе, които се срещат винаги при протежетата на „синдиката“. Адвокат на този младеж е бил винаги Сам Грийнберг, който…

Бруър го прекъсна:

— Знам, той е пледирал в съда също и за Франк Костело и Джо Адонис, а ако не ме лъже паметта, той беше известно време и адвокат на Лъки Лучано. Когато се пуска в ход един мошеник адвокат от такава категория и класа, тогава дейността на повереното му протеже сигурно е от голяма важност за шефовете на гангстерите. Учудвам се само, че е регистрирал кадилака на свое име.

Сарг подреди пред инспектора цяла колекция от снимки и отпечатъци от пръсти, взети от справочната картотека.

— Може би Тони си е мислил, че веднъж ще му тръгне по-добре по така наречения коректен начин. Освен това се е чувствувал вероятно толкова сигурен, че е счел за излишно регистрирането на луксозната си кола на името на някое подставено лице. Няма никакво съмнение в идентичността му с мъртвеца зад волана. При сравняване на снимките от различни години той в никакъв случай не изглежда като немаскирания Тони Валдива от полицейските фотографии, защото е променял твърде много външността си чрез формата на прическата и на веждите си, чрез различно подстриганите младежки мустачки и понякога чрез гладко избръснатото си лице. Но отпечатъците на пръстите са необоримо доказателство. — Сарг запрелиства бележника си. — От 18 януари е живял постоянно в един апартамент на хотел „Станмор“. Записал се е като гост на хотела за продължително време. Впрочем този млад човек, умрял рано, вероятно го очакваше голямо бъдеще — чак до електрическия стол… Роден е на 6 февруари 1935 в Рипосто, малко градче на западното крайбрежие на Сицилия. На четиригодишна възраст слязъл заедно с родителите си в пристанището на Ню Орлиънс. Баща му, Джовани Валдива, бил задържан от полицията през 1944 година в Маями, понеже подвел жена си да стане проститутка; при сбиване с полицейски служители, при което Валдива нанесъл на един от тях няколко рани с нож, бил застрелян при опит за бягство. Очевидно несъгласната на такава работа съпруга сама се била оплакала в полицията. Оттогава изчезнала безследно.

Бруър побутна към детектива смачканото си пакетче с цигари.

— Ще претърсим апартамента на Валдива в „Станмор“. Може би персоналът от хотела ще ни даде някои опорни точки.

Лоуит, Гетски и Слоун влязоха в стаята един подир друг. Съобщиха кратко, че „операцията“ е завършена. Кадилакът се намирал вече в двора на лабораторията за оглед от специалистите, а Тони бил освободен от опитни ръце от скъпите си, но съвсем излишни дрехи при работата на доктор Кенеди, след което бил положен по правилата на изкуството на една от мраморните плочи в моргата.

— Преровихме основно костюма му, както правим обикновено — започна доклада си Слоун, — но на пръв поглед не изглежда да сме намерили нещо особено. Съдържанието на джобовете му сме подредили добре в отделни пликове. — Детективът извади от джоба си списък и зачете: — Документ за самоличност с изтекъл срок и валидна шофьорска книжка на името на Антонио Валдива. На снимката на документа за самоличност лицето му е гладко избръснато. Освен това черен портфейл от истинска крокодилска кожа, седем чека по 100 долара, три по 50 и 136 долара в банкноти. В джоба на жилетката му имаше още 5 долара и петдесет цента в сребро, а в портфейла три снимки на силно деколтирана дама, която на една от снимките е с черни коси, а на другите две — със съвсем светли. Но няма съмнение, че е една и съща личност. В един страничен джоб открихме още и една квитанция от „Америкън Експрес Къмпани“ за полет категория лукс от Ню Йорк до Париж — Лисабон — Рим — Атина — Бейрут и обратно. В друго отделение на портфейла открихме изтъркана пожълтяла снимка, на която личи семейна двойка и цяла сюрия деца. Заедно с нея имаше и кредитна карта на „Дайнър Клъб“. В задния джоб на панталоните се намираше паспортът му в кожено калъфче. Всички визи са наред. Освен това Тони е носил у себе си различни дребни предмети от масивно злато като едно цигаре с мундщук от нефрит, джобно ножче, тежка златна табакера, украсена с фигури, златна верижка за ключове с халка и два ключа „Яле“, дори отварачка за бутилки и гребен от черупка на костенурка със златен предпазител.

Бруър се изправи.

— Съставете преписката по делото, Слоун. Отбележете всички данни с точност до минута. Знаете, че и най-добрата памет след кратко време изпуска по нещичко, което може да има фатални последици. Започнете с обаждането по телефона на непознатото лице в първи район. Поискайте да ви дадат оттам по телефона още веднъж целия разговор. Не пропускайте нищо! Поне — той въздъхна — колкото се може по-малко! Сарг донесе първите данни от справочната картотека. — Той взе снимките и листовете с отпечатъците от пръсти заедно с регистрационната карта на Валдива от масата и ги подаде на детектива. — Отивам с него, Гетски и Лоуит в хотел „Станмор“. Струва ми се, че след обстойното претърсване на жилището на нашия млад приятел ще ни се отвори доста работа. Вие, Слоун, ще останете тук в службата и ще ни служите за свръзка.

Чакащите репортери в коридора се нахвърлиха върху инспектора и тримата детективи. Сервираха най-невероятни слухове, за да могат да доловят поне частица истина във възраженията на полицейските служители. Затълпиха се към асансьора, заблъскаха се в светкавично препълнилата се кабина, втурнаха се подир четиримата мъже и във фоайето.

Щом Бруър се настани до шофьора в служебната кола, всички замълчаха като по даден знак.

Инспекторът каза високо, та да могат да го чуят поне най-близко стоящите вестникари:

— Ъгъла на Хъдзън и Кристофър стрийт!

Групата се разпръсна. Всеки се стремеше първи да достигне колата си, за да може най-бързо да се намери на споменатия от Бруър адрес.

Но едва колата бе завила в Кенъл стрийт и инспекторът посочи надясно:

— 109 Уест 88!

С виеща сирена колата се понесе на север.