Оуън Колфър
Кодът на вечността (14)

Епилог

Дневникът на Артемис Фоул. Диск 2. Кодиран

Реших да започна да си водя дневник. Всъщност чудя се как досега не съм се сетил за това. Интелект като моя трябва да бъде документиран, за да могат следващите поколения Фоул да се възползват от блестящите ми идеи.

Разбира се, трябва да внимавам с такъв документ. Колкото ценен може да бъде за потомците ми, толкова полезен би могъл да се окаже и за правоприлагащите органи, които вечно се опитват да съберат доказателства срещу мен.

Още по-важно е да държа този дневник далеч от баща си. Откакто се върна от Русия, той не прилича на себе си. Вманиачил се е на тема благородство и героизъм — две, най-меко казано, абстрактни понятия. Доколкото ми е известно, големите банки по света не признават благородството и героизма за конвертируема валута. Сега семейното богатство е в моите ръце и аз ще се грижа за него така, както винаги съм го правил — чрез изобретателни сделки. Повечето от тези сделки са незаконни. Всички добри сделки са такива. Истинската печалба се натрупва в сенчестите дебри отвъд закона.

Все пак от уважение към ценностите на родителите си реших да променя критериите си при избора на жертви. За световната екология ще бъде добре, ако няколко глобални корпорации фалират, затова аз ще им помогна да затънат. Това не са престъпления без жертви, но малцина ще пролеят сълзи за пострадалите. Не че съм се превърнал в слаб съвременен Робин Худ. Далеч съм от това. Аз възнамерявам да извлека значителна изгода от престъпленията си.

Баща ми не е единственият, който се е променил. Бътлър е остарял почти за една нощ. Изглежда същият като преди, но е станал много по-бавен, макар че се опитва да го прикрива. Но аз няма да го сменя. Той винаги е бил верен служител, а опитът му в разузнавателните операции е безценен. Може би когато се налага някой да ме охранява, Джулиет ще ме придружава, макар тя сега да твърди, че животът на личния телохранител не е за нея. Идната седмица заминава за Съединените щати, където ще премери силите си в състезание по кеч. Мисля, че е избрала да се нарече Нефритената принцеса. Мога само да се надявам Джулиет да се провали на подбора. Макар че се съмнявам. В края на краищата, тя е Бътлър.

Разбира се, аз съм задвижил някои неща, върху които мога да работя и без помощта на телохранител. През последните години разработих софтуер за отклоняване на средства от различни банкови сметки към моята. Ще се наложи да го подобря, за да продължа да изпреварвам службите за разследване на компютърни престъпления. До шест месеца ще пусна версия 2.0. Не бива да забравяме и за таланта ми във фалшифицирането на произведения на изкуството. В миналото имах предпочитания към импресионистите, но сега по някаква причина ме привличат по-фантастичните теми, като например феите, изобразени от Паскал Ерве в поредицата му „Магически свят“. Ще трябва обаче временно да отложа тези проекти, защото днес открих, че съм станал жертва на конспирация.

Денят започна странно. Когато се събудих, изпитах момент на слабост. Миг преди да отворя очи, аз се почувствах напълно задоволен, стремежът ми към трупане на богатства се беше изпарил. Това не ми се бе случвало досега. Може би е остатъчно настроение от някакъв вълшебен сън, а може би новото позитивно мислене на баща ми е заразно. Каквато и да е причината, трябва да внимавам и за в бъдеще да не допускам такива състояния. При сегашния начин на мислене на баща ми аз не мога да загубя своята решителност. Трябва да остана мотивиран, както досега. Престъпленията са пътят, по който Фоул вървят напред. Aurea est potestas.

Няколко минути по-късно се натъкнах на още по-голяма загадка. Докато миех лицето си на мивката, от едното ми око падна мъничък предмет. При по-обстойно разглеждане в лабораторията установих, че това е полукорозирала цветна контактна леща. И нещо повече: отдолу имаше огледален слой. Гениално. Несъмнено беше работа на изкусен занаятчия. Но с каква цел? Странно, но макар че не знам нищо за тази леща и за начина, по който е попаднала в окото ми, чувствам, че отговорът е някъде в главата ми. Скрит в дълбините.

Представете си учудването ми, когато Джулиет и Бътлър също откриха огледални лещи в очите си. Тези лещи са толкова хитро измислени, че можеха да бъдат мое изобретение, така че явно неизвестният ми враг не е за подценяване.

Ще открия злосторника. Няма да допусна грешка. Нито един детайл няма да остане неразследван. Бътлър има приятел в Лимърик, специалист по лещи и микроскопи. Може би ще успее да разпознае почерка на противника ми. Докато пиша тези редове, Бътлър вече пътува натам.

И така, започва нова глава от живота на Артемис Фоул Втори. До няколко дни баща ми ще се прибере у дома с новата си съвест. Много скоро аз ще бъда изпратен в пансион, където ще имам достъп до оскъден компютърен център и още по-оскъдна лаборатория. Изглежда, телохранителят ми е твърде остарял за физически натоварвания, а неизвестен враг поставя странни предмети в самото ми тяло.

Непреодолими трудности, ще кажете вие. Всеки друг би спуснал кепенците и би се скрил от света. Но аз не съм всеки. Аз съм Артемис Фоул, последният от престъпната династия Фоул, и няма да се отклоня от пътя си. Ще открия кой е поставил тези лещи в очите ми и ще го накарам да плати за дързостта си. А след като премахна натрапника, ще мога да продължа с кроенето на планове. Ще разгърна престъпна дейност, каквато никой досега не е виждал. Светът ще запомни името Артемис Фоул.