Оуън Колфър
Кодът на вечността (1)

Пролог

Извадка от дневника на Артемис Фоул. Диск 2. Кодиран

През последните две години моите делови начинания се осъществяваха без родителска намеса. През този период аз продадох пирамидите на западен бизнесмен, фалшифицирах и продадох на търг изгубените дневници на Леонардо да Винчи и лиших Феиния народ от голямо количество от златото му. Но свободата ми в кроенето на планове е към своя край. Както вече писах, баща ми лежи в болница в Хелзинки, където се възстановява от двегодишен плен у руската мафия. Вследствие на мъченията той все още е в безсъзнание, но скоро ще се събуди и отново ще поеме управлението на семейните финанси.

При наличие на двама родители в имението Фоул за мен ще бъде невъзможно да се занимавам свободно с моите незаконни начинания. По-рано това не би представлявало проблем, защото баща ми беше по-голям престъпник от мен, но майка ми е твърдо решена семейство Фоул да излезе на чисто.

Все пак имам време за една последна сделка. Нещо, което майка ми не би одобрила. Не мисля, че и на Феиния народ би се харесало. Затова няма да им казвам.