Дейвид Морел
Първа кръв (28)

14

Рамбо стреля по Тийзъл, но светлината беше слаба, гората — твърде гъста, а и Шингълтън бутна пушката му, така че куршумът се заби твърде ниско. Шингълтън трябваше да е умрял. Беше улучен в главата. Не беше възможно да се надигне от земята, да бутне пушката и да я отклони от целта. Рамбо наистина му се възхити, докато го застреля за втори път, този път в окото и сега Шингълтън беше наистина мъртъв.

Без да се бави, хукна подир Тийзъл. Ясно беше, че Тийзъл се е насочил към процепа в скалата и целта му беше да го изпревари. Не бягаше точно по дирите на Тийзъл — Тийзъл можеше да се овладее, да замине някъде и да го причака — затова бягаше успоредно на Тийзъл, като напрягаше всички сили, за да го изпревари. Съвсем малко не му стигна. Изхвърча от гората, видя ръба на скалата и мястото, където беше процепът, и залегна в очакване на Тийзъл. Но точно тогава дочу тракане на камъчета надолу по скалата, тежко дишане някъде отдолу, надвеси се тъкмо навреме, за да види как Тийзъл скочи от последните няколко фута на нишата и приведен се скри зад скалата. Видя също и телата на четиримата полицаи, които беше застрелял при основата на скалата и никак не одобри позицията си. Сега Тийзъл имаше преимущество. Ако тръгнеше надолу след него по процепа, щеше да представлява за Тийзъл такава лесна мишена, каквато за него бяха четиримата полицаи.

Знаеше много добре, че Тийзъл няма да стои цяла нощ и да го чака. По някое време Тийзъл щеше да се възползва и да избяга, а той щеше да остане горе и да се чуди дали Тийзъл си е заминал, без да смее да слезе долу. Трябваше да намери друг, безопасен начин да се спусне от скалата и пътят му трябваше да съвпада с посоката на Тийзъл към града.

Втурна се обратно към мястото, където беше убил Шингълтън, прескочи трупа му, продължи да бяга натам, където предполагаше, че скалата се спуска в някой пролом. Така и стана и след половин час той беше в пролома, бягайки през гората към една поляна, която беше забелязал от горе. Мръкваше се все повече и той бързаше да стигне поляната, преди да е станало невъзможно в тъмнината да проследи дирята на Тийзъл. Стигна поляната и затича там, където тя граничеше с гората, за да не стане лесна цел, докато търсеше следи, излизащи от гората към откритото пространство. Оглеждаше и бягаше, и пак оглеждаше, но не намери следи по мократа пръст. Помисли си, че Тийзъл се е забавил при скалата и се разтревожи да не би Тийзъл да идва след него и да го наблюдава. Тъкмо когато заваля отново и стана още по-тъмно, той видя утъпкана трева.

Най-после. Но беше принуден да даде още преднина на Тийзъл, за да вземе предпазни мерки. Защото, въпреки нетърпението да се втурне през поляната след него, трябваше да изчака да се мръкне напълно — Тийзъл можеше изобщо да не бяга напред, а да лежи някъде в храстите от другата страна с насочено оръжие. След малко прецени, че е достатъчно тъмно и притича през поляната без риска да представлява ясна цел, но предпазливостта му се оказа напразна, защото, когато стигна там, Тийзъл го нямаше. Лек дъждец падаше през дърветата, почти не заглушаваше шумовете и той чу как някъде напред нещо се придвижваше с трясък през храстите.

Спусна се след него, поспря, ослуша се, коригира посоката си към шума и отново се втурна напред. Предполагаше, че много скоро Тийзъл ще се откаже да бяга и ще се опита да му устрои засада, но докато чуваше шума от бягането на Тийзъл, не беше опасно да тича след него, колкото и шум да вдигаше. По едно време спря, за да се ослуша, и чу, че шумът пред него беше престанал, легна на земята и запълзя тихо напред. След минута шумът пред него се възобнови, той скочи на крака и се втурна подире му. Така продължи около час — бягане, спиране, ослушване, пълзене и пак бягане. Дъждът беше слаб, но студен, коланът, който беше препасъл около гърдите си, се беше разхлабил и той трябваше да го затегне, за да облекчи болката. Вече беше сигурен, че има счупени ребра и че острите ръбове се забиваха отвътре в него. Сигурно трябваше да се откаже, но знаеше, че скоро ще настигне Тийзъл. Преви се от болка, но Тийзъл отпред продължи да бяга, така че той се изправи и с усилие на волята продължи.

Гонитбата продължи по един горист хълм, по един скален ръб, по един ронлив склон, навлезе в един поток, после по единия бряг на потока, пак през гора и по някакъв пролом. Болката в гърдите го преряза остро, докато прескачаше, и той едва не се сгромоляса в пролома, но успя да се задържи, ослуша се за Тийзъл, чу го и отново хукна след него. Всеки път, когато поставяше десния си крак на земята, ударът се разнасяше по цялата му дясна страна и ребрата го срязваха. На два пъти му прилошаваше.