Дейвид Морел
Първа кръв (20)

6

Когато достигна дърветата и камъните, трябваше да намали, като внимателно търсеше къде да стъпи, за да не се подхлъзне на някой камък и да си счупи крак. При основата на канарата отново забърза, потърси лесен път към върха, намери една пукнатина, широка около три фута, стигаща точно до върха, и се покатери. Близо до върха издатините, за които се хващаше, бяха доста раздалечени и той трябваше да се задържа с нокти и да се оттласква, но след малко катеренето стана по-лесно, докато накрая той излезе от пукнатината и застана на равното.

Лаят на кучетата се чуваше по-ясно от върха. Той приклекна, опасявайки се да не би хеликоптерът да е наблизо. Нямаше го, дори не се и чуваше и от околните височини или отдолу, нямаше и следа от някой, който би могъл да го наблюдава. Вмъкна се между храстите и дърветата до ръба на канарата и запълзя бързо надясно към една площадка с много добър изглед към пролома, легна на нея, наблюдавайки редуващите се ивици трева и гора. На около миля надолу по пролома видя хора, които бягаха откъм гората през едно широко открито пространство към друга гора. В далечината изглеждаха малки и той не можеше да ги разпознае. Преброи около 10 човека. Не можа да види изобщо кучетата, но по лая прецени, че са доста. Не го притесняваше броят им, притесняваше го това, че бяха надушили следите му и го настигаха много бързо. След 15 минути щяха да бъдат на мястото, на което беше той сега. Не беше се надявал, че Тийзъл ще напредва толкова бързо. Тийзъл трябваше да е назад с няколко часа. Сигурно някой от преследвачите, а може би самият Тийзъл, познаваха местността и, знаейки посоката, в която той се беше отправил, избираха преки пътеки.

Изтича обратно до процепа в канарата. Нямаше начин Тийзъл да го изкачи тъй лесно, както го беше изкачил той. Остави пушката си за да я запази чиста, на една бабунка обрасла с трева, и започна да бута един голям камък, който стоеше близо до скалата. Камъкът беше голям и тежък, но веднъж претъркулил го, инерцията от тежестта му помагаше да го бута. След малко вече беше там, където той искаше, като изцяло препречваше горната част на процепа и едната му страна висеше над ръба на канарата. Човек, идващ към камъка отдолу, не би могъл да го преодолее или заобиколи. Трябваше да го избута от пътя си, за да излезе на върха, но отдолу той не би имал опорната точка да го стори. Щяха да са необходими няколко човека, но процепът беше твърде тесен, за да могат неколцина да влязат едновременно. Тийзъл щеше да се забави докато обмисли как да се справи с камъка, а през това време той щеше да е вече далеч.

Поне се надяваше да е така. Поглеждайки надолу по пролома, той с удивление откри, че докато беше нагласял камъка, хайката се беше движила толкова бързо, че беше стигнала до локвата и храстите, където той се беше крил. Мъничките хора долу спряха, гледаха храстите и кучетата, които душеха земята, лаеха и обикаляха в кръг. Нещо сигурно беше объркало следата. Раненият елен, сети се той. Когато се беше мушнал в ония храсти, кръвта, оставена от елена, беше полепнала по дрехите му и сега кучетата не знаеха чия диря да хванат — неговата или на елена. Ориентираха се страшно бързо. В секундата, в която те скочиха с лай по пътеката към канарата, той грабна пушката си и побягна навътре през храсти и дървета. Там, където шубраците бяха много гъсти, той се връщаше назад, заобикаляше ги, после пак тръгваше напред, докато отново му се наложеше да се връща. От усилието да премести камъка над процепа в канарата лицето и гърдите му се бяха покрили с пот, която щипеше и пареше, и сега той отново се потеше, докато с мъка напредваше през гъстата коприва, която жулеше до кръв охлузените кокалчета на ръцете му.

В следващия момент излезе на открито. Измъкна се от тъмната гора на един яркоосветен от слънцето склон, покрит с камъни и листа, спря се за момент да поеме дъх и предпазливо се спусна надолу по ръба. Долу имаше голяма скала и обширна гора с червени, оранжеви и кафяви листа. Скалата беше твърде стръмна, за да се спусне по нея.

И така, сега зад него и пред него имаше по една канара, което означаваше, че му остават две посоки. Ако тръгнеше на изток, щеше да се върне към широкия край на пролома. Но Тийзъл сигурно беше оставил групи да претърсват високите места от двете страни на пролома в случай, че той се върнеше обратно. Значи му оставаше само един път — на запад, посоката, в която беше заминал хеликоптерът. И той побягна натам, докато стигна до друг отвесен склон и разбра, че е влязъл в капан.

Господи! Лаят на кучетата се усилваше, той стисна пушката си и се прокле, че бе забравил едно от основните правила, които беше учил. Винаги избирай маршрут, който няма да те вкара в капан. Никога не отивай в посока, в която сам си отрязваш пътя за връщане. Господи. И умът му ли се беше размекнал заедно с тялото, докато беше лежал по болничните легла? Не трябваше да се изкачва по онази канара отзад. Заслужаваше да бъде хванат. Заслужаваше всичките лайна, които Тийзъл му беше приготвил, ако се оставеше да го хванат. Кучетата лаеха още по-наблизо. Потта пареше лицето му, той го докосна, усети грубия допир на брадата си и спусна ръка, лепкава от кръвта от копривата и шубраците, които бяха изподрали лицето му. Кръвта го накара да се вбеси още повече от себе си. Мислеше, че да избяга от Тийзъл щеше да е просто упражнение, че след всичко, което беше преживял през войната, можеше да се справи с всяка ситуация. Даде си сметка за всичко. Начинът, по който се беше разтреперал от хеликоптера, трябваше да му послужи за предупреждение. И все пак той беше толкова уверен, че ще надхитри Тийзъл, че сам се беше вмъкнал в капан и сега щеше да е голям късметлия, ако се отървеше само с кръвта, която беше вече по него. Оставаше му само едно нещо, което можеше да направи. Втурна се към върха на втората канара, погледна надолу, преценявайки височината, и спря там, където му се струваше най-ниско. Двеста фута.

„Добре — каза си той. Ти се прецака, така че сега ти ще плащаш.“

„Хайде да видим сега имаш ли дупе за тая работа.“ Подпъхна пушката удобно под колана и панталона си и я нагласи така, че прикладът беше под мишницата му, цевта — при коляното му. Като се увери, че няма да се измъкне оттам и да се разбие в скалите долу, той легна по корем, полека се плъзна над ръба и увисна на ръце, размахал крака. Опора за краката. Не можеше да намери опора за краката.

Кучетата залаяха истерично, сякаш вече бяха достигнали препречения процеп в скалата.