Дейвид Морел
Първа кръв (14)

13

Рамбо подкара с рев мотора по главния път. Вятърът шибаше лицето и гърдите му, очите му сълзяха и той се опасяваше, че ще трябва да намали, за да може да вижда добре. Минаващите коли спираха рязко, хората в тях в смаяни зяпаха през стъклата чисто голия мотоциклетист. Минувачите по улицата се обръщаха и го сочеха. Някъде далеч зад себе си дочу сирена. Даде газ, качи на 60 мили в час, профуча покрай един червен светофар, като едвам успя да избегне сблъсъка с една голяма цистерна, която в тоя момент тромаво минаваше през кръстовището. Друга сирена зави някъде отляво. Мотоциклетът не може да се движи по-бързо от полицейските коли. Но затова пък може да върви там, където полицейските коли изобщо не могат да влязат — в планината.

Пътят рязко се спусна надолу, след това последва дълга стръмнина нагоре и Рамбо увеличи още скоростта, чувайки зад себе си сирените. Тази отляво беше завила и се беше присъединила към другата точно зад него. Премина през върха на наклона толкова бързо, че мотоциклетът изхвръкна от настилката, приземи се с тежък удар и той трябваше да намали скоростта, за да запази равновесие. След това увеличи отново скоростта.

Подмина табелата с надпис ВИЕ НАПУСКАТЕ МАДИСЪН и канавката, където беше ял хамбургерите същия следобед. Нивите с царевица летяха от двете му страни, сирените се чуваха по-отблизо, а планините се издигаха отдясно. Той свърна в тази посока по един черен път и едва не изхвърча от мотоциклета, докато завиваше рязко, за да избегне една цистерна с мляко. Шофьорът се показа от прозореца и изкрещя нещо.

Зад него се вдигаше голям облак прах. Поддържаше около 50 мили в час, за да не се занесе по нестабилната настилка от чакъл. Сирените бяха зад него, малко вдясно. След това право зад него. Приближаваха твърде бързо. Ако останеше на този черен път, нямаше да успее да им избяга и да се добере до планината. Трябваше да остави този път и да тръгне там, където те нямаше да могат да го следват. Зави наляво през една отворена дървена порта и подкара по тесен коларски път с дълбоки коловози в жълтата пръст. Около него все още имаше царевични ниви, планината пак оставаше отдясно и той търсеше начин да се добере до нея. Сирените бяха още по-близо. Той стигна до края на царевичните ниви, зави надясно по едно поле с изсъхнала трева и се затресе по неравния терен като ту пропадаше, ту подскачаше нагоре, порейки през тревата. Но колите можеха да го настигнат и тук. Той чуваше още по-ясно сирените им точно зад гърба си.

Пред него се изпречи яка дървена ограда. Приближи я, изпаднал в паника от сирените, и тогава видя говедата. Сигурно бяха около сто. Бяха в ограденото пространство, където беше и той, но се движеха напред през една отворена порта и се насочваха нагоре по склона към група дървета. Ревът на мотоциклета ги подплаши, те тичаха пред него — кафяви, мучащи, преминаващи през портата по три едновременно и хукваха нагоре по склона с клатещи се пълни вимета. Колкото повече ги приближаваше, толкова по-големи му изглеждаха, но се разпръсваха пред него с оглушителен тропот, докато той премина портата заедно с последните от тях и запраши нагоре по склона. Той беше стръмен и Рамбо трябваше да се наведе напред, за да удържи мотоциклета от изправяне. Премина покрай едно дърво, после покрай второ, планината беше вече близо; в следващия момент той изкачи склона и подкара по равното. Прескочи с мотоциклета един поток и едва не падна при приземяването на другия бряг. Но планината беше вече успокояващо близо. Той стабилизира мотоциклета и даде пълна газ. Пред него имаше единични дървета, зад тях — гъста гора, камъни, шубраци. Най-после забеляза това, което търсеше — един тесен пролом между два стръмни скалисти склона. Насочи мотоциклета към него и сирените отзад бързо заглъхнаха.

Това означаваше, че колите бяха спрели. Сигурно полицаите в тоя момент се целеха в него. Той се съсредоточи изцяло върху пролома. Пукот от изстрел, куршумът изсвири покрай главата му и се заби в едно дърво. Той се понесе бързо между разпръснатите тук-там дървета, като приближаваше на зиг-заг пролома. Още един изстрел, но този път куршумът мина надалеч и в следващия момент той беше вече в гъстата гора извън обсега им и навлизаше в пролома. Около 30 фута по-нагоре една преграда от камъни и дървета препречи пътя му и той скочи леко от мотоциклета, като го остави да се забие в скалите. Забърза нагоре по гъсто обраслия склон и острите клони се впиваха навсякъде по тялото му. Щяха да пуснат още полицаи по петите му. Много полицаи. Съвсем скоро. Но поне щеше да има достатъчно време да се изкачи високо в планината, преди да са дошли. Ще отиде в Мексико. Ще се скрие в Мексико, в някой малък град по крайбрежието и всеки ден ще ходи да плува в морето. И дано да не среща повече тоя педераст Тийзъл. Беше си дал дума да не влиза в скандали с хората, а заради тоя гад отново уби човек и, ако Тийзъл продължаваше да упорства, Рамбо беше решен така да му го върне, че оня да се чуди откъде му е дошло.