Димо Божков
Великани на животинския свят (9)

Роговете са тяхното проклятие

След слоновете най-едри сухоземни животни са някои НОСОРОЗИ.

Носорозите спадат към нечифтокопитните бозайници. Тяхното едро, масивно тяло е покрито от дебела кожа, по която почти няма косми. При някои видове кожата е разделена от големи гънки на отделни едри щитове. Главата на тези мощни тропични животни е голяма и удължена. Тя носи на горната си страна един или два рога, които при някои носорози достигат внушителни размери. Когато те са два, предният е най-често по-дълъг от задния. Роговете са не само оръжие, но и „инструмент“, посредством който понякога носорозите изравят например корени. От двете страни на главата се намират сравнително малки очи, докато ушите, които се намират отгоре на главата зад роговете, са твърде големи и подвижни. Обонятелният и слуховият усет при носорозите са много добре развити, а зрението е твърде слабо. При всички видове липсват кучешките зъби, а някои изгубват във възрастно състояние и резците си. Голямата глава се свързва с масивния труп посредством къса и дебела шия. Гърбът е извит и образува остър, рязко издаващ се хребет, а коремът е дебел и отпуснат. Трупът завършва със сравнително къса опашка, на върха на която има сноп твърди косми. Краката, които носят тежкия труп, са къси и дебели. Те имат по три пръста, които завършват с копита. Най-добре развити са винаги копитата на средните пръсти, които са приблизително два пъти по-широки от страничните. На вид носорозите изглеждат доста тромави, но всъщност могат да бъдат и твърде подвижни. Те са способни бързо да се обръщат и могат да бягат бързо по равна местност.

Днес живеят 5 вида носорози. Два от тях се срещат в Африка, а три в Южна и Югоизточна Азия. В наши дни на много места те се намират под защита.

Най-голям измежду петте вида носорози е белият, или широкомуцунестият носорог (Ceratotherium simum). По едрина той се нарежда на трето място между всички сухоземни животни след африканския и индийския слон. Неговото могъщо тяло достига до 2 м височина, 4,20 м дължина и 3 т тегло. При все че носорогът е наречен „бял“, кожата му в същност е сивкава, само малко по-светла от тази на другия африкански носорог — черния. Грамадната глава на белия носорог заема около една трета от дължината на тялото му. Тя носи два нееднакво дълги рога. Първият от тях е почти прав и много голям — понякога дължината му надминава един метър. През миналото столетие като рекорд е измерен рог с дължина 1,56 м и с обиколка в основата над 56 см. Изглежда, че главното предназначение на този рог е да проправя път на животното през гъстите храсти. Отпред към върха си този рог е изтрит и изглежда като шлифован, понеже, когато животното пасе, върхът се трие в земята. Вторият рог е по-къс, а понякога дори почти е неразвит. Обикновено дължината на този рог е 6–12 см и само в изключителни случаи може да достигне до 60 см.

Белият носорог има широка и плоска, горна устна, докато у черния му събрат тази устна е удължена и източена като хобот. Тази разлика в устройството се обяснява с естеството на храната на двете животни. Докато основна храна на белия носорог е тревиста растителност, черният носорог яде главно клонки на храсти и млади филизи, които хваща като с пръст посредством силно източената си горна устна.

По нрав белият носорог е твърде миролюбив. Той често пасе или почива редом с други животни, например със слонове или кафърски биволи. Според проф. Гжимек белият носорог много по-рядко извършва лъжливи нападения от черния си събрат. Тези „нападения“ плашат много хората, които не познават нрава на дебелокожите исполини. „Атаката“ се извършва в същност за разузнаване — носорогът се затичва срещу човека, след това изведнъж се спира на 5–6 м от него, сумти, върти глава и… се отдалечава.

Белият носорог се среща обикновено на малки групи от по 2 до 6–7 животни, но понякога са наблюдавани и стада от по 18–20 екземпляра. „Дневният режим“ на широкомуцунестия носорог е твърде зависим от времето. През горещи дни животните се крият и спят на сянка, като излизат да пасат на открити места едва привечер. При по-хладно време и дъжд те се крият из гъсталаците. Когато температурата е умерена, белите носорози пасат през по-голяма част от деня, а понякога и цяла нощ.

Всеки ден белите носорози отиват на водопой — без вода те не могат дълго да издържат. Освен това тези гиганти обичат извънредно много да правят „кални бани“, като се търкалят из крайбрежната тиня на реките и езерата или в по-големите локви. Според известни сведения при тези бани водни костенурки очистват кожата на носорозите от кърлежи.

Обикновено носорозите са твърде привързани към дадена местност. Старите мъжки бели носорози „маркират“ границите на участъка, в който постоянно пасат, като уринират по храстите и тревата в неговата периферия.

Понякога два бели носорога устройват помежду си „турнирна схватка“. Това могат да бъдат мъжки или женски екземпляри, но понякога и животни от два различни пола. Участвуващите в такава „схватка“ носорози опират един в друг предните си рогове и в това положение се „борят“.

Понякога обаче между мъжките бели носорози се идва до сериозни битки, които могат да завършат и с гибелта на единия от тях. Веднъж било наблюдавано как около два биещи се мъжки бели носорога се насъбрали постепенно 43 техни събратя, дошли да наблюдават схватката.

В случай на опасност стадото бели носорози се защищава понякога така, както това правят и други стадни тревопасни бозайници — например бизоните и овцебиковете: възрастните животни застават в кръг около малките, като насочват рогата си навън.

Понякога лъвовете се осмеляват да нападнат белия носорог. Проф. Гжимек споменава за един такъв случай. В парка „Мерчисън-Фолс“ един млад женски носорог, който бил отгледан от малък от служителите в парка, бил наранен сериозно от лъвове. Дебелокожото животно потърсило закрила при своите приятели хората. Те веднага започнали да лекуват раните му и успели да го спасят.

Белият носорог рядко е опасен за хората. Проф. Гжимек пише, че са му известни само три случая, когато широкомуцунест носорог е убил човек. При първия от тях внезапно изплашен женски носорог, който бил с малкото си, се нахвърлил върху една жена, която беряла памук, и я умъртвил. В друг случай бил убит мъж, който искал да прогони чрез викове един бял носорог от плантацията си. При третия случай няколко местни жители видели един бял носорог, който бил излязъл извън границите на националния парк. Хората подгонили с викове животното по тясната пътека. За нещастие точно насреща му се задала някаква жена. Бягащият носорог я убил, като й разпрал корема с рога си и я стъпкал с краката си. При все че е грамадно животно, белият носорог може да бяга твърде бързо. При тръс той може да развие скорост до 30, а при галоп до 40 км в час.

Много интересни взаимоотношения съществуват между възрастните мъжки и женски носорози през различни периоди от годината.

Често малките стада на белия носорог се състоят от възрастни женски, които се придружават от млади и полуизраснали вече животни.

Към такава група се присъединяват понякога и възрастни мъжки носорози. Интересно е, че женските от такова стадо търпят мъжкия само ако последният не се опитва да се сношава с тях. В противен случай женските носорози веднага прогонват „нахалния“ мъжки, а понякога дори го убиват… Обратно, през време на размножителния период мъжкият бял носорог не търпи никакъв възрастен свой събрат около женската. Дори малкото, което придружава по това време майка си, е изложено непрекъснато на опасността да бъде убито.

Размножителният период при белия носорог е обикновено от юли до септември. Половият акт между мъжкото и женското животно е твърде продължителен — той може да трае дори цял час. Продължителността на бременността според известни сведения е от 540 до 550 дни. Женският бял носорог ражда почти винаги по едно, а само много рядко по две малки. Ражданията са през интервал от 3 до 5 години. Двадесет и четири часа след раждането си малкото вече следва своята майка. След около една седмица то започва да пасе по малко трева, но продължава да бозае до края на първата си година. Половата зрелост настъпва според някои сведения на три, а според други на седем — до десетгодишна възраст.

През втората половина на миналия век белият носорог е бил така усилено изтребван, че в 1892 г. вече са го смятали за напълно изчезнал. За щастие това не се оказало вярно. Известен брой бели носорози се били запазили в Натал в една труднодостъпна низина между реките Бяла и Черна Умфолози. Още през 1897 г. тези животни били поставени под охрана. Три години по-късно за приятна изненада на зоолозите бели носорози били открити още на едно място в Африка — по течението на Горен Нил, в район, принадлежащ на Судан, Уганда и Заир. Тези носорози също били веднага поставени под защита. Според сведения от последните години сега в низината между двете реки Умфолози има повече от 950 бели носорога, в Заир те са около 100, в Уганда са приблизително 80, а в Судан — към 2000.

Днес бели носорози се транспортират и разселват в Африка от един национален парк или резерват в друг. Дебелокожите гиганти се упояват предварително, като в тялото им се изстрелва специална ампула с упояваща течност. След това те се натоварват с помощта на подемни крайове в специални транспортни клетки и се откарват до новото им „местожителство“. До края на 1966 г. в различни южноафрикански национални паркове са били превозени 150 бели носорога, а 12 са били доставени и в Южна Родезия^[1]. Освен на места, където в миналото белите носорози са били изтребени, тези животни се закарват и в области, където преди това не са се срещали. Така например те са били пренесени дори в Източна Африка — в създадения неотдавна национален парк „Меру“ в Кения и на някои други места.

Черният, или остромуцунестият носорог (Diceros bicornis) е също така огромно животно. Височината му достига 1,6 м, дължината — до 3,7 м, а теглото 2 т. Този гигант има нормално два рога на главата си, като предният обикновено е по-дълъг от задния. Дължината на рогата рядко надминава един метър, но в националния парк „Амбосели“ в Кения имало например един женски носорог, чийто преден рог бил 1,38 м дълъг. Интересно е да се отбележи, че на някои места в Африка, например край езерото Йонг в Замбия, има черни носорози, които вместо два имат три или дори пет рога на главата си. Друга интересна особеност при този вид носорог е, че понякога се раждат и „безухи“ екземпляри, т.е. такива животни, при които фуниевидните ушни миди са неразвити от рождение.

В началото на миналия век черният носорог е бил широко разпространен в Централна, Южна и Източна Африка. Той обаче не се е срещал повсеместно в споменатите части на континента, тъй като не е намирал навсякъде благоприятни условия за своето съществуване.

Черният носорог обитава местности, обрасли с храсти или редки дървета, открити тревисти равнини и се среща дори в полупустинни области. В планините на Източна Африка това животно може да се види даже на 2700–2900 м надморска височина. Остромуцунестият носорог отбягва обаче твърде горещите и същевременно влажни области и затова никога не се е срещал в горите на Западна Африка и тези в басейна на река Конго.

В миналото това животно е било жестоко преследвано и на много места е било напълно изтребено. Главната причина за това е било търсенето на рогата на носорозите. Смята се, че те притежават лечебно и стимулиращо действие. Според данни на проф. Гжимек рога на носорози, стрити на прах, се продават и досега в аптеките на редица източноазиатски страни като лекарство срещу импотентност и средство, усилващо половата мощ на мъжа. Неотдавна проведени проучвания са показали обаче, че в рогата на носорозите няма никакви вещества с подобно действие. Въпреки това търсенето на „лекарството“ продължава и все още доста носорози загиват под куршумите и отровните стрели на бракониерите.

Остромуцунестият носорог подобно на белия обикновено се придържа цял живот към местността, в която се е родил. Африканските носорози изобщо не извършват далечни миграции, както например слоновете, и затова тези животни не заселват сами отново местата, където са били някога изтребени. В наши дни в Африка има около 11 000–13 500 черни носорога, като 3000–4000 от тях се намират в Танзания.

Черният носорог е по-малко „общителен“ от белия и затова се среща най-често поединично или на малки групи от по 2–5 животни. Понякога може да се види женски носорог, придружен от своето малко, по-рядко два мъжки или женски и мъжки носорог заедно. Докато „детенцето“ му е още невръстно, женският носорог се държи далеч от възрастните мъжки.

Остромуцунестият носорог започва да се храни обикновено едва след пладне, а останалото време от деня дреме под сянката на някое дърво или прави „кални бани“. Нощем той спи обикновено в продължение на 8–9 часа, като сънят му често е твърде дълбок. Понякога обаче през нощта черните носорози буйно играят, като се гонят помежду си, като при това силно пръхтят и пръскат слюнки наоколо си.

Веднъж на ден черният носорог се отправя на водопой, като върви по добре утъпкана от него пътека. В някои случаи водният басейн може да бъде твърде далеч — дори на 8–10 км от пасището на животното. Понякога, като се търкаля из крайбрежната тиня, тежкото животно така затъва в нея, че вече не може да излезе и загива. В някои случаи хиени разкъсват такъв станал вече безпомощен гигант.

Никой не е видял досега носорог в Африка да преплува голяма река или езеро. Доскоро се е смятало, че черният носорог почти не знае да плува. Сравнително неотдавна обаче в Зимбабве един такъв носорог, след като се свестил от направената му упойка, смело навлязъл във водите на едно езеро, за да гони лодка с хора. При плуването почти цялото тяло на животното се намирало под повърхността на водата — само ноздрите и очите му се подавали над нея. Явно било, че при това положение носорогът едва ли би могъл да поеме въздух и при най-слабо вълнение.

Друг път край фермата Момела в Аруша пак черен носорог подгонил във водите на едно езеро лодка, в която се намирал един фермер.

Изглежда обаче, че остромуцунестият носорог рядко се осмелява да навлезе в дълбока вода, за да плува. На сушата обаче това животно въпреки огромните си размери е твърде подвижно и може бързо да бяга. При галоп то може да развие скорост до 48 км в час.

Черните носорози рядко се бият помежду си. Дори когато не се касае до „турнир“, а до сериозна схватка, двете животни пак най-често не си нанасят тежки рани.

Размножаването на черния носорог става през всяко време на годината и затова наред с възрастните животни могат винаги да се видят и малки. Преди „сватбата“ мъжкият и женският носорог играят особена брачна игра. Тя започва с това, че двете животни застават едно срещу друго, като си душат взаимно муцуните и издават гърлени звуци. След това женският носорог обикновено „напада“ мъжкия, като го удря силно с предния си рог по тялото. Ударите са толкова силни, че „младоженецът“ едва се удържа на краката си, но въпреки това той търпи „ласките“ на женската… Интересно е, че ако по време на брачната игра се появи друг мъжки екземпляр и започне „да ухажва“ и той женската, не се стига до битка между двете мъжки животни (както би могло да се очаква). „Сватбата“ става с този мъжки, който си избере женският носорог.

В книгата си „Сред животните на Африка“ проф. Гжимек споменава и един интересен случай, когато женски носорог се опитал да увлече в брачна игра един… камион! Това било наблюдавано от Мартин Джонсън, човека, който снимал първите забележителни филми за животни в басейна на Конго и Източна Африка през 20-те и 30-те години на нашия век.

Седейки в камиона, М. Джонсън могъл веднъж отблизо да наблюдава любовната игра на един мъжки и един женски носорог. Двете животни „танцували“, като правели характерни стъпки почти на едно място. След около половин час мъжкият носорог изведнъж поел въздух от посоката на вятъра и почувствувал „автомобилна миризма“. Той очевидно много се изплашил, защото веднага се втурнал в близките храсти, като при това държал вирната като свещ късата си опашка (белег на уплаха и възбуда). Джонсън очаквал, че женският носорог ще последва неговия пример. Изглежда обаче, че женската не забелязала веднага бързото бягство на своя „кавалер“. Тя очевидно била учудена къде изчезнал така внезапно „флиртуващият“ с нея мъжки носорог. Ала изведнъж тя видяла спрелия наблизо камион. И сега се случило нещо неочаквано. Женската очевидно сметнала, че се е появил друг мъжки носорог…, защото възобновила пред камиона брачния си „танц“. Не по-малко от четвърт час женската се мъчила чрез различни движения и прибягвания да увлече в любовната игра стоящата неподвижно кола. Изведнъж обаче тя подушила що за „мъж“ има пред себе си… Мигновено тя изпаднала в ужасна ярост, изпръхтяла силно, навела глава и с вирната нагоре опашка се хвърлила в атака срещу камиона. Само секунди след това седящите в колата хора почувствували силен удар в желязната обшивка на колата, който бил нанесен малко отстрани. Изглежда, че металният звук, който се разнесъл при удара, както и виковете на хората уплашили все пак носорога, защото той още веднъж злобно изпръхтял, след това се обърнал и се отдалечил в галоп.

Черният носорог е много късоглед — повече, отколкото другите свои събратя. Дори на разстояние от 20 м той не може да различи човек от стъбло на дърво. В замяна на това слухът на животното е много добре развит, а обонянието му е остро, както това на кучето. Смята се, че черните носорози се откриват един друг на далечно разстояние главно посредством обонянието си.

При черния носорог са наблюдавани интересни случаи на взаимопомощ. Веднъж един дивечов надзирател в националния парк „Найроби“ видял как от гората излязла група от четири носорога. Три от животните, които вървели на известно разстояние пред четвъртото, се притискали плътно едно към друго. Дивечовият надзирател видял, че това са женски носорози. Средният от тях бил в напреднала бременност и можел всеки момент да роди. Двете странични животни очевидно подкрепяли бременното при тичането. Когато животните забелязали, че ги наблюдават, те се спрели и започнали да се оглеждат. И сега обаче един от женските носорози продължавал да трие със страните на главата си и рогата си хълбока на бременната женска. Три дни по-късно дивечовият надзирател видял, че се родило едно младо носорогче.

Бременността при черния носорог трае около 450 дни. Новороденото тежи от 20 до 35 кг. Отпред на муцунката си то има едно миниатюрно рогче (което не е по-дълго от 1 см), а там, където ще израсне вторият рог, има само бяло петно. Десетина минути след раждането си малкото носорогче вече се мъчи да се изправи на крака, а след около четири часа започва да суче от майка си. Периодът на бозаене при черния носорог продължава до края на втората година. Младото животно придружава майка си до 3,5-годишна възраст. Половата зрелост настъпва през седмата година. Според известни сведения продължителността на живота на черния носорог е около 50 години.

По тялото на носорозите в Африка често кацат някои птици. Едни от тях се наричат червеноклюни личинкояди. Те избавят дебелокожите гиганти от кърлежи и други външни паразити по тяхната кожа и според някои сведения предупреждават носорозите и за опасност чрез разтревоженото си цвърчене. Изглежда обаче, че дебелокожите гиганти не винаги обръщат внимание на цвърченето на своите крилати „приятели“. Носорозите цял ден биват следвани и от един друг вид птици — биволските чапли, които също кацат по тях. Доскоро се смяташе, че и чаплите очистват кожата на гигантите от паразити. Изследването на стомашното съдържание на чаплите обаче е показало, че тези птици не кълват кърлежи от кожата на носорозите. Те ядат насекомите, които носорозите подплашват при ходенето си.

Черният носорог се отнася дружелюбно към другите едри африкански тревопасни. Често например той пасе мирно наред с кафърски биволи, зебри, антилопи и някои други бозайници.

Дебелокожият и мощен гигант няма много врагове между хищните животни на африканския континент.

Беше вече споменато, че понякога хиени разкъсват затъналия в тинята носорог, но иначе те не се осмеляват да го нападнат. Лъвът също избягва да има работа с възрастни носорози. Понякога обаче той напада малките или младите животни.

Преди няколко години в кратера Нгоронгоро бил намерен убит от лъвове един млад носорог. По шията му били открити дълбоки рани от лъвски нокти, а и гръбнакът му навярно бил счупен от огромните хищни котки. Интересно е, че лъвовете не яли от трупа на носорога, въпреки че обикаляли цял ден около него.

Проф. Гжимек описва как веднъж в кратера Нгоронгоро шест млади лъвове и лъвици се забавлявали да дразнят един черен носорог. Те го обкръжили и от време на време някой от тях се затичвал изотзад към носорога, ловко подскачал и го плесвал с лапата си по задницата. Раздразненият носорог се обръщал, но не откривал никого зад себе си, тъй като лъвът бързо избягвал. Играта продължила дотогава, докато носорогът престанал да обръща внимание на лъвските „закачки“. Тогава лъвовете изгубили интерес към него и се отдалечили.

Подобни игри на млади лъвове с носорози са наблюдавани и на други места в Африка.

Понякога обаче лъвовете могат да пострадат от възрастните носорози.

Така веднъж в кратера Нгоронгоро лъв подгонил едно младо, единадесетмесечно носорогче. Като почувствувал, че малкото му е в опасност, женският носорог, издавайки звуци, подобни на лай, се спуснал към хищника. Малкото носорогче описало кръг и успяло да се прикрие зад майка си, а тя смело се нахвърлила върху лъва. Последният успял да захапе един от задните й крака и да й причини тежка рана. Независимо от това женският носорог два пъти забил предния си рог между ребрата на хищника, и то така силно, че лъвът се преобърнал във въздуха, след което паднал неподвижен на земята. В яростта си женският носорог още веднъж го пробол с рога си в шията, след това в главата и започнал да го тъпче с крака. Два други лъва гледали само от няколко метра разстояние цялата сцена, но предпочели да не се намесват… След около 40 минути убитият лъв бил изяден напълно от хиени.

Веднъж в едно езеро сред парка „Цаво“ един хипопотам убил носорог. Хипопотамът захапал дошлия да пие вода носорог за предния крак, след това го повалил и довършил с грамадните си кучешки зъби. Друг път могли да снимат на филм как едър крокодил успял да завлече под водата един женски носорог.

Веднъж в националния парк „Крюгер“ в ЮАР станала схватка между слон и черен носорог. Слонът не искал да даде възможност на носорога да пие вода от реката, но последният не отстъпвал. Борейки се, двете животни се строполили от високия 3 м бряг във водата и тук битката между тях продължила. Тя завършила със смъртта на носорога. Той бил прободен на четири места от бивниците на слона, а освен това по тялото му имало и други по-малки рани.

Черният носорог изобщо е по-нападателен от белия си събрат, но поведението му не във всички случаи е еднакво.

По-горе бе споменато, че черният носорог често пасе мирно наред с кафърски биволи и други африкански тревопасни бозайници. Веднъж обаче един носорог нападнал голямо стадо от около 350 кафърски бивола, което мирно пасяло разтегнато във верига на около 400 м. Носорогът в бесен галоп се понесъл между биволите и те уплашено се разпръснали на различни страни. След това носорогът се отдалечил спокойно от стадото.

Друг път един носорог подгонил стадо от 12 водни козела. След като бягали около 100 м пред него, те изведнъж направили остър завой и решили сами да нападнат. Носорогът обаче бързо се заврял в храстите и повече не се появил.

Спрямо човека поведението на черния носорог също не винаги е еднакво. На места, където не е преследвано, това животно е твърде доверчиво. Така например според проф. Гжимек в кратера Нгоронгоро човек може да се доближи с кола до носорозите на няколко метра. Той може да предизвика и любопитството на тези животни, ако умее да имитира тяхното мучене. В такъв случай носорогът обръща големите си фуниевидни уши към автомобила и започва да се движи в кръг около него, като все повече се приближава.

Понякога обаче черният носорог напада хората, особено там, където местните жители го преследват.

Така в Кения например туземците от племето Вакамба убиват носорозите с помощта на отровни стрели или чрез капани с железни примки. Ето защо носорозите в тази област се славят като нападателни и злобни животни.

През 1964 г. в Натал един пазач на резерват бил нападнат от черен носорог. Разяреното животно два пъти го подхвърлило във въздуха, като го ранило при това тежко в бедрото и седалището. Когато носорогът се готвел за трети удар, човекът отчаяно се вкопчил за предния рог на животното и се провесил на него, което го спасило. Носорогът започнал да върти силно насам-натам главата си, стараейки се да се освободи от заловилия се за рога му човек. Най-после животното така силно отхвърлило встрани главата си, че пазачът отлетял в храстите. Веднага след това носорогът побягнал.

Веднъж в националния парк „Серенгети“ един стар туземец-масай, който водел със себе си две деца, бил нападнат от носорог. Старецът успял да покачи децата на едно дърво, но самият той бил тежко ранен от животното. Предният рог на носорога се плъзнал по реброто му, като разкъсал мускулите. Това животно не нападнало случайно човека. Носорогът бил ранен преди това от друг млад масай.

Ловът на носорози в Африка става по различен начин. Туземците най-често издебват някой хъркащ дебелокож гигант и забиват своите копия в него. Ако животното побегне след раняването, когато отслабне от загубата на кръв, някой смелчага пропълзява до него и му прерязва ахилесовите сухожилия. Често това става излишно, тъй като туземците така набучват носорога с копия, че той заприличва на таралеж. В някои случаи покатерили се по дървета ловци хвърлят своите копия върху минаващото отдолу животно. Другаде, както вече бе споменато, употребяват отровни стрели и железни примки. На някои места, например около Килиманджаро, туземците ловят носорози, като изкопават дълбоки ями, в които животните попадат. През последните десетилетия ловът на носорози става най-често с пушки. Туземците ядат месото на носорога, а роговете му продават.

Един интересен случай на лов на носорог с фотоапарат и пушка в Африка ни описва картинно ловецът и пътешественикът Пааше. Ето неговия разказ:

„Когато отново се промъквам с най-голяма предпазливост близо до носорога и започвам да го следвам, преминавам една малка падина, обрасла със светла, съвсем изсъхнала, висока до коленете трева. Носорогът стои на края на долината, така че виждам цялото му тяло до краката. Правя една снимка. Носорогът повдига главата си и неволно поема вятъра с ноздрите си. Тъкмо съм притеглил левия си крак, за да го преместя напред. Колосът стои пред мене като някаква бронзова статуя и напрегнато се ослушва. Не трябваше да мърдам, но нещо пращи под мене. Нима кучето ме е последвало? Не, кракът ми прави автоматични трептения и аз не се решавам да го отпусна в сухата трева. Сега е проклет момент — затишие на вятъра, носорогът ще ме чуе. Ето идват буфагуси — малки птички, които кацат по гърба на носорога и летят около ушите му. Те кълват по една голяма колкото длан рана отстрани на тялото му и изведнъж литват със силно цвърчене към най-близките дървета. След това се завръщат и разтревожват животното чрез своето летене около него. Не се съмнявам, че малките птички предупреждават носорога за опасност, която той не може да усети чрез сетивата си. Носорогът не започва отново да пасе.

Внезапно той се обръща съвсем към мене. Стоя без прикритие, няма дори храст между мене и чудовището. Внезапно забелязвам, че вятърът, който постепенно отслабваше, започва тихо, но непрекъснато да духа в тила ми — едно откритие, което ми донася няколко секунди, през време на които желанието ми да се махна далеч оттук заплашва да надделее над възбуждението от опасността. Не се помръдвам. Може би носорогът пак ще се успокои? Но не, вятърът се засилва — издаден съм, чувствувам се открит! Какво ще стане сега?

Животното още веднъж поема шумно вятъра с ноздрите си и стъпва неспокойно насам-натам. Аз се навеждам ниско, оставям камерата да падне в тревата и грабвам пушката. Ясно ми е, че трябва да стоя тук, за да измамя животното до последния момент.

Не мога да мисля да се скрия някъде, а няма и дърво наблизо, на което бих могъл да се покача. Животното отива веднъж наляво, после надясно, изглежда, че се взира, но не се доверява на очите си.

Тогава носът му открива истината. То се хвърля срещу мене в галоп, като диво фучи и пръхти при всеки скок. Главата му е ниско наведена. Прицелвам се внимателно, оставям разяреното животно да се приближи, стрелям в главата му и отскачам в следния миг настрана. Скоростта на животното е толкова голяма, че то профучава край мене. Веднага следват пет изстрела зад плешката. Носорогът се спира, върти се в кръг и след това се строполява на земята. Силна струя кръв тече от ноздрите му…“

Най-едър измежду трите вида азиатски носорози е индийският (Rhinoceros unicornis). Това животно е по-високо и по-дълго от черния носорог — на височина то достига до 1,75–2 м, на дължина — 4 м, а на тегло — 2 т. Сивкавокафявата му кожа е невероятно дебела. Тя е разделена от няколко по-меки гънки на отделни твърди участъци, които образуват нещо като броня по могъщото му тяло. Единственият му рог отпред на главата е тъп; той достига най-често до 20 см, рядко само докъм 60 см дължина.

Индийският носорог обитава най-вече блатисти равнини. Главната му храна са водни растения, млади тръстикови филизи и така наречената слонска трева. Той се среща обикновено поединично, като всяко възрастно животно си има свой индивидуален участък, който ревниво защищава и в който прекарва по-голяма част от времето си. Този участък може да има площ около 4000 м² и неговите граници са „маркирани“ от големи купчини тор.

Подобно на другите носорози и индийският носорог обича да прави „кални бани“. Ето защо в индивидуалния му участък има винаги някое блато, езерце или в него е включена част от брега на някой голям водоем. Понякога могат да се видят по няколко индийски носорога заедно, които се къпят или търкалят из тинята на водния басейн. Щом обаче излязат на брега, животните се разделят.

Макар и грамадно животно, индийският носорог е твърде подвижен. При бягане той може да развие скорост до 40 км в час, а също така да прескача широки канавки. Освен това за разлика от африканските носорози той е твърде добър плувец. В областта Асам в Индия, в резервата „Казиранг“, са виждали неведнъж как носорози са преплували широката на това място река Брахмапутра.

Между животните в Азия мощният гигант почти няма врагове. Понякога пред него отстъпва даже индийският слон, а тигърът избягва да напада възрастните индивиди. Обаче този хищник унищожава много от малките беззащитни животни.

Една особеност в поведението на индийския носорог е тази, че това животно не се защищава толкова с рога си, колкото със зъбите на долната си челюст. В известни случаи раздразненият носорог, особено ако това е женски с малко, се хвърля със силно пръхтене в атака дори срещу ездитен слон, на чийто врат е седнал човек. Ако обаче слонът бъде удържан на място, носорогът не се решава да го нападне, а се спира на няколко крачки от него или избягва встрани. В противен случай той го гони и ако ездачът на слона падне, може зле да си изпати от разяреното животно.

Размножителният период настъпва всеки месец и половина. През това време по-активен е женският носорог, който преследва мъжкия. Бременността трае около 495 дни. Новороденото малко тежи около 65 кг и няма още рог на главата си. Женският носорог става полово зрял на около 3–4, а мъжкият на 7–9-годишна възраст. Продължителността на живота на индийския носорог според известни данни е около 70 години.

Някога този вид е бил широко разпространен в Югоизточна Азия. Сега индийският носорог е почти изтребен и се среща само в една сравнително тясна област, която се простира в полите на Хималаите — от Непал до Асам. Той рядко може да се види и в зоологическите градини. От приблизително 750 носорога, колкото има още на земята, около 400 живеят в специалния резерват „Казиранг“ в Асам (Индия).

По-дребен е яванският носорог (Rhinoceros sondiacus), който някога е бил разпространен в Бирма, Индия, Бангладеш, Тайланд, Кампучия, Лаос, Виетнам, Малакския полуостров, островите Суматра и Ява. Днес той е почти изчезнал, като в резервата „Уджонг-Кулон“, разположен в най-западната част на о-в Ява, живеят последните 25–30 екземпляра. При яванския носорог само мъжкият има рог на главата си. Главната храна на това животно са листата на някои дървета и храсти. Този носорог живее поединично, като само женската бива съпровождана известно време от малкото си. На 4–5-годишна възраст женският носорог ражда за първи път. Бременността трае около 510 дни. Общо взето, биологията на яванския носорог не е добре проучена.

Третият азиатски вид — суматренският носорог (Dicerorhinus sumatrensis), е най-дребен. Височината му достига 1,5 м, а дължината му — 2,8 м. По-рано и той е бил широко разпространен в Бангладеш, Източна Индия, Бирма, Тайланд, Кампучия, Лаос, Малака и Индонезия (включително и на островите Суматра и Калимантан). Днес от него са останали общо 100–150 животни, от които няколко десетки на Суматра, 20–25 в Бирма, а в Тайланд, Кампучия, на полуостров Малака и на о-в Калимантан има само единични екземпляри. Този носорог има два сравнително къси рога на главата си и немного дебела кожа, по която почти няма гънки.