Димо Божков
Великани на животинския свят (23)

Драконът от южните острови

Доскоро за най-голям гущер на земята се смяташе КОМОДСКИЯТ ВАРАН (Varanus comodensis), или, както още го наричат, комодският дракон. Наскоро в Нова Гвинея беше открит обаче един още по-голям гущер-варан. Неговият начин на живот и досега не е добре проучен.

Историята на откриването за науката на комодския варан е много интересна и заслужава да бъде накратко разказана.

През 1911 г. един холандски летец излетял от о-в Ява. Ала примитивният му още самолет бил скоро подхванат от силен западен вятър и поради това пилотът бил принуден да се спусне в морето. Това станало край един от безбройните малки острови, които образуват нещо като бариера между Индийския океан и Зондските острови.

Самолетът потънал, но летецът успял да се добере до брега, където го прибрали рибари. Островът, на чийто бряг излязъл пилотът, се казвал Комодо.

След известно време летецът успял да се завърне в Ява. Злополуката, която той претърпял, не била необичайна, обаче друго нещо привлякло вниманието на всички, на които той разказал за своята „одисея“. Пилотът разправял, че на малкия о-в Комодо живеят някакви огромни влечуги, същински дракони, които разкъсвали елени и диви свине. Това съобщение било посрещнато от повечето слушатели с недоверие и насмешка, а някои направо сметнали, че след преживяната катастрофа умът на летеца нещо не е в ред… Само един от тези, които чули за страшните „дракони“, се отнесъл напълно сериозно към разказа на летеца — това бил холандецът майор Оуенс, директор на знаменития музей „Буйтензорг“ в Ява.

Оуенс написал веднага писмо на един свой приятел офицер, който служел в гарнизона на големия о-в Флорес (намиращ се недалеч от Комодо), с молба да провери истинността на разказа на летеца. Приятелят на майора успял да посети едва на следната година малкия остров и да се увери със собствените си очи в съществуването на грамадните влечуги. Като не искал да вземат и него за фантазьор или психически ненормален човек, офицерът застрелял два от гигантските гущери и изпратил кожите им на Оуенс заедно с подробен отчет за виденото.

Оуенс веднага разбрал, че кожите принадлежат на непознат дотогава за науката вид, на някакъв грамаден гущер-варан, който той нарекъл „Варанус комодензис“, т.е. комодски варан. Но по традиция освен това име и до днес се употребява наименованието комодски дракон.

Откриването на комодския варан предизвикало голяма сензация — за него писали вестниците в цял свят и различни страни започнали да подготвят специални експедиции за по-подробно проучване на „чудовището“ от малкия остров. Избухването на Първата световна война донякъде попречило на това, но все пак някои откъслечни данни били събрани за ужасния „дракон“.

През 1926 г. от Чикагския естественоисторически музей била изпратена първата експедиция за проучване на гигантския гущер. Американците успели да направят хубави снимки на интересното влечуго. Освен това те убили и уловили живи няколко екземпляра от гигантския гущер, проучили някои страни от биологията на малко познатото дотогава животно и откарали два от хванатите гущери в Съединените щати. При тази експедиция било също така установено, че освен на Комодо варанът се среща още и на двата съседни острова — Ринджа и Падар, а също така и в западната част на големия о-в Флорес.

След тази първа експедиция през различни интервали от време и други експедиции отишли да проучват исполинското влечуго и постепенно за него станали известни много неща.

Особено ценни и интересни данни за комодския варан бяха събрани от френския зоолог Пиер Пфефер през 1956 г. и от смесената съветско-индонезийска експедиция през 1962 г.

Ето как двама от съветските участници в тази експедиция — зоологът И. С. Даревски и палеонтологът Е. А. Малеев, описват първата си среща с гигантския дракон:

„Първата ни среща с варана стана на 29 юли вечерта. До залез слънце оставаше още малко време, когато решихме да направим неголяма екскурзия по брега на морето в югоизточната част на острова.

На двеста метра от централния лагер попаднахме на пресни следи от варан. По крайбрежния пясък се бяха отпечатали ясно големи, снабдени с нокти лапи, между които се проточваше дълбока бразда, оставена от опашката на животното. Следата изглеждаше, като че ли някакво необикновено същество е влачило греда след себе си. Ние проследихме следите и достигнахме до крайбрежния храсталак, зад който започваше грамадна суха лагуна. По нейното дъно бродеха няколко диви свине. Като ни забелязаха, дивите свине стремглаво се втурнаха към брега и скоро се скриха в джунглите. Веднага след това от храсталака спокойно излезе варан и без да ни обръща никакво внимание, бавно тръгна по пътеката след дивите свине. При това той не влачеше тялото си по земята, както правят това много други гущери, а го държеше високо над земята на опънатите си крака.

Това зрелище напълно ни смая. Огреният от вечерното слънце грамаден гущер изглеждаше като някакво предисторическо чудовище и напомняше с нещо на отдавна изчезнал от земята исполин-динозавър. Змиеподобната глава с блестящите черни очи и зеещите ушни вдлъбнатини, както и големите висящи гънки на оранжево-кафявата кожа по шията придаваха на животното застрашителен и някакъв фантастичен изглед.“

Тялото на грамадния гущер достига на дължина 3–3,5 м и 140–150 кг тегло^[1]. Възрастните животни са тъмнокафяво, почти черно оцветени, докато младите имат тъмносива окраска, изпъстрена с червенооранжеви пръстени, които в областта на врата и опашката преминават в жълтеникави напречни ивици. Едрата глава на комодския варан наподобява донякъде змийската. В устата му има множество остри зъби, а раздвоеният към края оранжевожълт език може да се издава до 30 см навън от устата. Краката на исполинския гущер са снабдени с извънредно яки нокти, а мощната му дълга опашка е странично сплесната. Варанът не може да бяга много бързо, но той плува отлично и се гмурка дори под вода. Младите варани могат да се катерят и по дърветата.

По данни на съветско-индонезийската експедиция през сухото годишно време комодските варани живеят главно в долините на пресъхналите по това време реки. Там те изкопават с яките си крака големи дупки под преплетените корени на някои дървета или под големи камъни. През входа на такава бърлога може да пропълзи човек, а дължината й понякога достига до 4–5 м. Младите варани често се крият и в хралупи на дървета, които са понякога доста нависоко.

На островите Комодо и Ринджа грамадните гущери се срещат навсякъде — от морския бряг до върховете на обраслите с гори планини.

При сухо и топло време вараните излизат от леговищата си обикновено рано сутрин и цял ден скитат да си търсят храна, като избягват през най-горещите обедни часове преките слънчеви лъчи. В крайбрежните части на островите огромните влечуги са активни често и през светлите лунни нощи. В по-високите места обаче, където нощем температурата спада докъм 15–17°С, вараните прекарват нощта в своите леговища, като се прибират в тях веднага след залез слънце и не излизат от тях по-рано от осем часа сутринта.

Гигантският гущер е свиреп хищник. Негова главна храна са диви свине и елени, но той напада и различни други животни. На Ринджа и Падар значителен дял от плячката на възрастните варани се състои от маймуни. Пиер Пфефер предполага, че гигантските гущери, когато са по повече заедно, нападат дори подивели биволи и коне. Най-често огромният гущер ловува обаче поединично.

Подобно на повечето влечуги варанът не преследва активно плячката си, а я издебва и се нахвърля върху нея, когато тя се доближи до него. Дивите свине и елените той поваля чрез силен удар на опашката си или пък се спуска стремително върху тях, като им нанася смъртоносни рани със страшните си зъби и нокти. Интересно е да се отбележи, че елените и дивите свине не се боят от грамадните влечуги, тъй като не разпознават в тях опасен враг. Съветските учени са могли да наблюдават следната сцена.

Разглеждайки веднъж през бинокъл стадо елени, те видели как от гората излязъл един варан. Бавно, спирайки се от време на време, той се отправил към пасящите елени и като стигнал едва ли не в средата на стадото, застанал неподвижно с високо вдигната глава. Елените продължавали спокойно да пасат, без да му обръщат внимание. Всеки път, когато някой елен започвал да се приближава към него, гигантският гущер прикляквал с предните си крака — той очевидно дебнел удобен момент да нанесе удар със страшната си опашка или да се нахвърли върху жертвата.

Като умъртви едър бозайник, варанът разпаря най-напред със зъби корема му, пъхва главата си в коремната кухина и за късо време изяжда вътрешностите на убитото животно. След това той започва да яде месото му заедно с костите, като поглъща късове, които тежат понякога 2–3 кг! Според П. Пфефер едрите комодски варани поглъщат наведнъж маймуна макак, а дори цял крак на елен или бивол. Съветско-индонезийската експедиция намерила в стомаха на един убит едър екземпляр погълната цяла глава на дива свиня. Друг път участниците в експедицията видели през нощта как комодски варан погълнал за около петнадесет минути нападнато от него ужасно виещо куче.

Исполинският гущер яде охотно както месото на прясно убити животни, така и мърша. Край някой полуразложен труп на едър бозайник се насъбират често заедно повече варани.

Жертва на страшния дракон стават нерядко и различни домашни животни — кучета, кози, кокошки и др., които той напада най-вече в окрайнините на селищата. Възрастните варани са опасни и за младите екземпляри от собствения си вид, тъй като често ги изяждат. Ето защо младите варани обикновено обикалят на известно разстояние от плячката или мършата, която ядат възрастните гущери. Освен бозайници и птици комодският варан яде още различни змии и други гущери, също така риба, а понякога и птичи яйца. Последните той обикновено изравя от почвата — там, където те са заровени от птицата-майка. Младите варани ядат отначало по-дребни животни — плъхове, някои птици и насекоми.

Участниците в съветско-индонезийската експедиция са наблюдавали веднъж един стар, извънредно измършавял варан, който вървял по морския бряг и ядял изхвърлени от вълните мекотели. Възможно е твърде старите варани, които не могат вече да ловят плячка, постепенно да загиват от глад, още повече, че у тях не става вече подмяна на периодично падащите зъби.

Повечето сведения говорят, че гигантският гущер обикновено не напада човека. При среща с него той се отстранява най-често от пътя му или пък избягва някъде настрани. Обаче когато бъде хванат или нападнат, драконът става много опасен. Чрез удари на опашката си той може лесно да повали човек на земята и да му нанесе тежки рани със страшните си зъби и нокти.

Известни са обаче и случаи, когато комодският варан е нападал хора, без те да са го предизвиквали.

Веднъж един едър екземпляр се нахвърлил върху три излезли извън селото момчета, като убил едното от тях, В друг случай гигантският гущер нападнал двама мъже, които носели трупа на убит елен, и нанесъл тежки рани на единия от тях.

Размножителният период на гигантския гущер е през юли. По това време между възрастните мъжки варани стават ожесточени борби. Женската снася през месец август до 26 яйца, които обикновено заравя в земята, а в някои случаи оставя в бърлогата си, за да се излюпят. Отделното яйце тежи около 200 г, дължината му е 10 см, а ширината — 6 см. След около 8–8,5 месеца се излюпват малките варанчета. Те имат 27–30 см дължина. Младите „дракони“ растат много бързо и вече след три месеца дължината им се удвоява.

Не е още точно установено каква е продължителността на живота на комодския варан. Не е изключено той да достига и над петдесетгодишна възраст.

Според някои сведения в наши дни на островите Комодо, Ринджа, Падар и Флорес живеят около 2000 варана. На Комодо и Ринджа индонезийските власти са създали резервати за гигантския гущер. Ловът на варани е забранен със закон, а улавянето на малки за зоологически градини може да се извършва само със специално разрешение. Тези мерки имат за цел да предпазят от изчезване огромния „дракон“ — едно от най-интересните животни на нашата планета.