Димо Божков
Великани на животинския свят (22)

Дължина — над 11 метра!

Най-голямата ЗМИЯ и същевременно най-дългото животно на сушата и сладките води на нашата планета е АНАКОНДАТА, или голямата анаконда (Eunectes murinus). Тази огромна, неотровна змия е близкородствена на боите, подобно на тях и на питоните анакондата обвива с могъщото си тяло своите по-едри жертви и ги притиска със страшна сила, докато ги умъртви.

Блестящото маслиненосиво тяло на анакондата, което има по гърба си големи овални тъмнокафяви петна, достига най-често до 6–7 м дължина. Срещат се обаче и екземпляри, чиято дължина надминава 10 м. Най-голямата измерена досега анаконда е била 11 м и 43 см дълга — ненадминат досега рекорд в „змийския свят“. За теглото на най-едрите екземпляри няма достоверни сведения, но чешкият зоолог Зденек Фогел пише, че една 8 м дълга анаконда е тежала 180 кг.

Родината на анакондата е Южна Америка. Гигантската змия се среща в Бразилия, Гвиана, Венецуела и на о-в Тринидад. Днес тя е станала твърде рядка и се среща най-вече във вековните тропични гори, където царува полумрак и водите са обикновено мътни. Анакондата е тясно привързана към водата и по-голямата част от живота й протича в нея. Змията почти никога не се отдалечава много от водоема, който населява. Само в случай че той започва да пресъхва, грамадното влечуго може да се прехвърли в някой съседен водоем или да се спусне надолу по течението на реката.

Анакондата предпочита най-вече широките реки с бавно течение, чиито брегове са обрасли с дървета до самата вода. На някои голи места по брега, където няма дървета, тя излиза от време на време да се пече на слънце. Рядко обаче змията изпълзява напълно на брега. Само понякога тя се увива цялата около някой стар дънер или голям камък. Освен реки грамадната змия населява още езера и блата. Анакондата е отличен плувец: тя може да стои и дълго време под водата. Когато се гмурне под повърхността, ноздрите й се затварят от специални клапи.

Когато настъпи сухият период през годината, водоемът, в който живее анакондата, може напълно да пресъхне. Тогава огромното влечуго се заравя във влажната тиня по дъното и прекарва там във вцепенено състояние, докато отново завалят дъждове.

Анакондата се храни най-вече с различни бозайници (едрите гризачи агути и пака, свинете пекари), които улавя, когато те идват да пият вода, но яде също така различни водоплаващи птици, млади каймани, водни костенурки, едри жаби и риби.

Макар и много рядко, анакондата напада и човека.

Известният немски изследовател-натуралист Ханс Шомбург съобщава за следния случай, станал преди години недалеч от мисията Мароко в Гвиана.

Един индианец от мисията излязъл заедно с жена си на лов за пернат дивеч с лодка по близката река. Той успял да застреля една дива патица, която паднала на брега. Когато ловецът отишъл да вземе убитата птица, той бил неочаквано нападнат от една голяма анаконда. Нямайки в момента никакво оръжие при себе си, индианецът викнал на жена си да му донесе един голям нож. Щом жената дотичала до мъжа си, анакондата обхванала и нея в ужасните си „прегръдки“. При това змията поотпуснала обаче малко индианеца, което му дало възможност да измъкне ръката си и да й нанесе няколко удара с ножа. Поради получените рани анакондата избягала.

За друг случай на нападение на анаконда върху човек пише ученият Батес.

Един от неговите съседи — туземец от Ега, излязъл заедно с десетгодишния си син по реката с лодка. Бащата спрял след известно време лодката на едно песъчливо място на брега, за да събере диви горски плодове. Момчето останало да пази лодката, а бащата навлязъл в гората. Детето си играело във водата под дърветата, когато неочаквано било обгърнато от една едра анаконда. Змията се била доближила неусетно на толкова близко разстояние до момчето, че то вече не могло да избяга от нея. За щастие виковете на детето били чути от бащата, който веднага дотичал и успял да освободи сина си от страшната змия.

Женската анаконда обикновено ражда живи своите малки (както и боите) и само много рядко може да снесе яйца. Най-често се раждат от 28 до 42 малки, чиято дължина е от 50 до 80 см.

Туземците убиват анакондата винаги когато могат. Те ядат месото и мазнината на огромната змия, като твърдят, че били много вкусни.

От красивата и здрава кожа на анакондата се изработват различни предмети — дамски чанти, обувки и др.

Втората по големина змия е мрежестият питон (Python reticulatus). Той се среща във Виетнам, Бирма, Тайланд, на Малайския полуостров, в Южен Китай, на Зондските острови и на Филипините. Неговото тяло, което достига до 10–11 м дължина, има жълтеникав до маслиненозелен цвят, като е изпъстрено с тъмни ивици и петна. Един 8 м дълъг мрежест питон тежал 100–120 кг.

Тази змия се среща както в джунглите и гъстите гори, така и в културния ландшафт, а понякога дори в непосредствена близост до жилището на човека.

Обикновено хората не се досещат, че някъде в градината или парка около къщата има такъв „съсед“, но когато започнат да изчезват едно след друго различни домашни животни — кучета, свине, котки, патици и др., голямата змия издава присъствието си. Веднъж например било наблюдавано как един 6 м дълъг питон, който се оказал 82 кг тежък, успял да погълне след едночасови усилия една 34-килограмова свиня.

Мрежестият питон се катери често по дърветата, а освен това той може и прекрасно да плува както в реките, така и в морето. Понякога той прекосява чрез плуване дори морски заливи. Това влечуго се среща обикновено в низините, но на о-в Ява например живее в планините до 1200 м надморска височина.

В природата мрежестият питон напада главно някои по-дребни копитни бозайници, но яде още различни гризачи, птици и влечуги.

Грамадната змия напада много рядко човека, без да е предизвикана от него. Обаче когато се опитат да я хванат, например в зоологически градини или менажерии, тя често ожесточено се съпротивява и тогава борбата с нея е трудна, дори когато в нея участвуват едновременно няколко мъже.

Женският мрежест питон снася най-често около 50 яйца, но техният брой може да се изменя от 10 до 103. Както и при другите видове питони, щом привърши снасянето на яйцата, женската увива тялото си около тях и започва да ги „мъти“. Температурата на нейното тяло е с 12–15° по-висока от тази на околната среда, затова тя затопля яйцата и ускорява развитието на зародишите в тях. Освен това гигантската змия пази яйцата си от врагове. След 4–6 седмици се излюпват малките питончета. През целия този период женският мрежест питон не приема храна. Новоизлюпените мъжки са около 60 см дълги. Те твърде бързо нарастват.

На 4–5-годишна възраст мрежестият питон е вече около 3 м дълъг и става полово зрял.

В неволя един мрежест питон е живял цели 21 години.

Най-едрата отровна змия е кралската кобра (Ophiophagus hannah), която живее в Югоизточна Азия. Среща се в Индия, Южен Китай, Индокитай, Малака, Големите Зондски острови, на о-в Бали и Филипините. Дължината на тялото й достига най-често докъм 3–4 м, но са познати и екземпляри с 5,5 м дължина. Тази змия има жълтозелена окраска, като по тялото й има и тъмни напречни пръстени. Среща се главно в редки гори и в обрасли с много трева джунгли, но не избягва и културния ландшафт.

Кралската кобра се катери и придвижва отлично по дърветата, като за убежище понякога й служат хралупи. Тя влиза и във водата, тъй като плува много добре. По-голяма част от времето обаче кралската кобра прекарва по земята. Тази змия е твърде нападателна и силна. Храни се главно с други змии — както отровни, така и неотровни, като нейна жертва става понякога и прочутата индийска кобра. Кралската кобра яде и едри гущери.

Женската змия снася яйцата си в своеобразно гнездо, което прави, като събира с предната част на тялото си сухи листа и съчки накуп. Обикновено тя снася в това гнездо около 20 яйца, които покрива след това с листа. После женската кобра ляга върху яйцата си и ги пази. Понякога гнездото се охранява и от мъжката змия.

Отровата на кралската кобра е много силна. В някои случаи от нея са загивали дори слонове, а човек умира в срок от няколко минути до половин час след ухапването.

Името „кралска кобра“ е дадено на тази змия поради поверието, което съществува на някои места в Индия, че другите видове змии й отдавали „кралски почести“.