Димо Божков
Великани на животинския свят (18)

Най-едрият ни братовчед

Африка е родината на най-едрата маймуна — ГОРИЛАТА (Gorilla gorilla). След шимпанзето това животно е най-близко родствено на човека измежду човекоподобните маймуни.

Тялото на най-едрите мъжки горили достига до 2 м височина и над 250 кг тегло. Женските са значително по-дребни; тяхното тегло обикновено не надминава 110 кг. Тези данни се отнасят за живеещите на свобода животни. В зоологическата градина на гр. Сейнт Луис в Съединените щати една мъжка горила на име Пил е достигнала като рекорд 350 кг тегло, но в случая се касае очевидно до прехранен и ненормално надебелял екземпляр.

Според някои зоолози видът Горила се разделя на три отделни подвида: западната брегова горила, или горилата на низините, която живее в равнините на Западна Африка — в Камерун, Габон и Риу-Муни почти до НР Конго; планинската горила, срещаща се в планините на север и изток от езерото Киво и по-южно от него; източната горила на низините, която населява равнинните области в горното течение на р. Конго (около реката Луалаба) и тези на север, простиращи се край езерото Танганика. Някои зоолози смятат тези подвидове горили за отделни видове.

Най-едра е планинската горила, която има и по-дълга и гъста козина от останалите два подвида. Цветът на козината на горилата е обикновено черен, но при възрастните мъжки горили от деветата до десетата година нататък по гърба се появяват сребристи косми.

Сравнително доскоро беше известно твърде малко за тези огромни маймуни. Някои по-нови изследвания обаче, най-вече тези на американския зоолог и антрополог проф. Дж. Шалер, който прекара в периода 1959–1960 г. заедно с жена си почти две години в планините на Източно Конго и в западната част на Уганда, наблюдавайки отблизо живота на планинските горили, донесоха редица интересни и дори неочаквани резултати. Оказа се например, че горилата съвсем не е такова свирепо животно, за каквото се смяташе до тези изследвания.

Днес има сравнително малко сведения за биологията на двата подвида горили от низините, тъй като тези животни населяват много гъсти и влажни тропични гори, където трудно може да проникне човек. Повече данни има за планинската горила, която населява гористи планински местности с умерен климат в сърцето на Африка. Наблюдаваните от проф. Шалер единадесет групи планински горили са живели в област, намираща се на 2650 до 4300 м надморска височина. Там често валял дъжд, а понякога и град със зърна, едри колкото яйца на врабче. Често тези гори били забулени от мъгли, а температурата падала понякога и под нулата. Броят на планинските горили в Африка в наши дни не е по-голям от 15 000 и не по-малък от 5000. Естествено не е лесно тези животни да се преброят.

Планинските горили живеят най-често на групи от по 4–5 до 30 животни. Възрастните мъжки горили се срещат и поединично, но от време на време такива животни се присъединяват към някоя група. Съставът на отделните групи може да бъде различен. В някои случаи групата се състои например от един възрастен мъжкар, две-три женски и три-четири малки. По-рядко се срещат мъжка и женска горила заедно с тяхното малко. В по-големите групи влизат по няколко възрастни мъжкари, като още по-голям е броят на женските, малките и младите животни в тях.

Всяка група горили се води от възрастен мъжкар-вожд, а освен това между отделните животни в нея има определена йерархия.

Проф. Шалер, а също така и немският природолюбител В. Баумгартел съобщават някои интересни сведения относно взаимоотношенията между планинските горили и йерархията в техните групи.

Според Шалер човек може да познае, че една горила е „по-висшестояща“, от друга, по това, че втората дава път на първата или й отстъпва някое удобно укритие или място за почивка. Вождът на групата не се държи като деспот, но неговата воля очевидно е закон за останалите животни. Вождът определя посоката на движението, местата и продължителността на почивката, както и местата за нощуване. Щом например вождът тръгне (без да предупреждава предварително) в дадена посока, това означава, че почивката е свършила и всички останали горили от групата го последват, като вървят една зад друга или пък по две заедно. Могъщият вожд-баща позволява на малките горилчета да се катерят и играят по него през време на почивките, а често и някоя женска сяда заедно със своето малко до него, като се опира дори в огромния му гръб. Вождът позволява на някой чужд мъжкар да се присъедини към групата и да остане известно време с нея. Той не е и ревнив, защото спокойно гледа как някой от другите възрастни мъжкари „ухажва“ или дори се сношава с някоя от неговите „жени“. Изобщо при горилите почти не се срещат борби между мъжките заради женските, а рядко стават борби и поради друга някаква причина.

Според В. Баумгартел имало достоверни сведения за това, че когато силите на застарелия вожд вече намалеят, то в групата, в която има няколко възрастни мъжки, по-млад съперник, вероятно най-големият „син“, предизвиква „стареца“ на бой. Ако старият вожд бъде победен, той бива изгонен от групата или може би сам я напуска. Един познат на В. Баумгартел ловец му разказал как при една подобна схватка застарелият вожд излязъл победител и при все че загубил в битката едната си ръка, продължавал да „управлява“ с ненакърнен „авторитет“.

Общо взето, планинските горили се отнасят твърде дружелюбно помежду си. Често те оставят и човека да се приближи без да го нападнат. Когато забележат хора горилите понякога се изплашват и изчезват безследно в гъстата гора. В известни случаи обаче вождът на стадото започва да реве, бие се с юмруци по гърдите, къса и хвърля клонки наоколо си, прави понякога дори и лъжливи нападения… и най-често с това всичко свършва. Сериозни нападения на горили срещу хора са сравнително редки. Проф. Шалер например никога не е бил нападнат от горилите, които е наблюдавал, въпреки че понякога се е приближавал много до тях.

Според този американски зоолог строга йерархия съществува само между възрастните мъжки горили, но не и между женските. Последните обаче са „по-високопоставени“ от младите горили, а те — от малките. Следните наблюдения на проф. Шалер илюстрират тези взаимоотношения.

В една от групите, които той наблюдавал, имало четири възрастни мъжкари, на които ученият дал отделни имена.

Големият татко бил признатият вожд на групата и неговото поведение определяло и държането на останалите горили в нея. Вождът лесно се различавал по двете големи сребристи петна на гърба си.

На второ място по ранг бил мъжкарят, който проф. Шалер нарекъл Ди Джи. Той напомнял на учения „енергичен честолюбец, стремящ се към власт, която обаче още не бил достигнал“. Когато трябвало да се тръгне в дадена посока или да се почива на подходящо място, женските и младите горили от групата не обръщали никакво внимание на Ди Джи — тези неща определял Големият татко. Ди Джи често лежал настрани от другите по гръб, като покривал с лапа лицето си, и сякаш не обръщал на нищо внимание.

Третият по ранг възрастен мъжкар — Чужденецът, бил грамадно животно в пълния разцвет на силите си. Той бил по-едър и от Големия татко. Когато ходел изправен, се поклащал като моряк, а коремът му се люлеел насам-натам при всяка крачка.

Четвъртият мъжкар бил наречен от Шалер Разкъсания нос поради това, че лявата му ноздра била разкъсана в горната си част. Този мъжкар бил най-млад от четиримата, защото по гърба му току-що били започнали да никнат сребристи косми. Разкъсаният нос нямал спокойната увереност и сдържаност в постъпките си, каквито имали останалите трима по-възрастни от него мъжкари. Когато забележел Шалер например, той започвал силно да крещи, огласявайки планината със своите предупредителни викове. Останалите горили от групата обръщали обаче малко внимание на неговите крясъци.

Проф. Шалер наблюдавал и следния интересен случай при група планински горили.

Веднъж, когато започнало да вали, една млада горила се свила на сухо до стъблото на едно дърво, като се загледала след това в дъждовната завеса, която падала по земята около дървото. Но когато към сухото място се запътила бързо една възрастна женска горила, младото животно напуснало своето убежище и избягало под дъжда. Едва женската горила се била настанила на сухото място, когато от храстите се показал възрастен мъжкар със сребрист гръб. Той седнал редом до женската, като започнал веднага да я избутва спокойно, но настойчиво с едната си лапа, докато „дамата“ не се озовала под дъжда… Мъжките горили според Шалер, макар че са твърде сдържани и търпеливи, не търпят възражения и тъкмо поради това „пререкания“ в групите възникват рядко.

Йерархията, която се наблюдава при горилите, способствува за запазването на мира и спокойствието в групите. Между женските горили, при които няма строга йерархия, възникват понякога „разправии“, но старите мъжкари не вземат участие в тях. Когато вождът на групата започне да гледа втренчено някоя женска или „по-нискостоящ“ от него мъжкар, това животно веднага отклонява погледа си от неговия и дори се извръща понякога настрани — по този начин то показва, че няма никакви намерения да мери силите си с вожда. Ако някоя „по-нискостояща“ горила не стори веднага път на „по-старша“ от нея, достатъчно е последната да я докосне леко с пръст и тя веднага се измества. Само в редки случаи се налага вождът например да измести с предните си лапи застаналото на пътя му животно или просто да избута такава горила от мястото, на което тя е застанала.

Една група горили обитава обикновено територия от 25 до 40 км². През по-голямата част от деня животните си търсят храна — най-вече по земята. От време на време те почиват.

Горилите водят, общо взето, скитнически начин на живот и всяка нощ спят на различно място. Няколко седмици те могат да бродят в един район и след това по неизяснени причини да го напуснат, при все че в него има още много храна.

Често в един район живее повече от една група горили. Ако две такива групи се срещнат, те се отнасят твърде миролюбиво една към друга. За известно време животните от тях се смесват и си търсят заедно храна, а след това пак се разделят.

В природата горилите са „вегетарианци“ — те се хранят най-вече с листа, пъпки, цветове и сочни стъбла на някои растения. Не е установено да ядат животни — дори и насекоми. В зоологическите градини обаче горилите привикват да ядат месо, което трябва да се обясни очевидно с необичайните условия, при които те са поставени. В някои случаи е било наблюдавано, че в природата планинските горили ядат и почва, богата на калиеви и натриеви соли. Понякога тези маймуни посещават и голи планински върхове, където растат само лишеи и мъхове. В. Баумгартел изказва предположението, че в тези растения се съдържат може би някакви вещества, които са необходими за организма на горилите.

За нощуване горилите си правят гнезда от клони по дърветата, а понякога и направо на земята. Гнездата се използуват винаги само една нощ, тъй като за разлика от шимпанзетата горилите ги замърсяват, докато спят в тях. Понякога тези маймуни правят и дневни гнезда — за почивка.

Горилите лягат да спят при залез слънце, а стават сутрин при изгрев.

Размножаването на огромните маймуни не е свързано с определен период от годината. Бременността продължава 251–289 дни. Женската ражда на три или четири години по едно малко. Майката придържа новороденото горилче към гърдите си. По-късно тя го носи понякога и на гърба си. Малкото суче до 8-месечната си възраст. Женската горила спи в едно и също гнездо с горилчето си, докато то стане на 3 години, а понякога и до по-късно. Още от 15-месечна възраст горилчето започва да строи гнезда „за упражнение“.

Горилите обикновено не обръщат внимание на другите животни около тях. Освен човека те почти нямат други врагове. Изглежда, че леопардите (пантерите) само в много редки случаи се решават да нападнат тази огромна и силна маймуна. Проф. Гжимек споменава обаче два такива случая, станали в местността Кисоро в Руанда.

В тази местност веднъж бил намерен труп на мъжка горила, убита от леопард. Друг път от пантера била убита една женска горила, която била нападната от хищника в гнездото, както спяла.

Пак в Кисоро веднъж било наблюдавано как една черна пантера дебнешком се доближавала до една нищо неподозираща мъжка горила, която седяла на земята. В този случай обаче хищната котка не могла да нападне маймуната, защото, преди да се доближи на подходящо за скок разстояние, горилата станала и се отдалечила.

Според проф. Шалер като рекорд една горила е живяла в зоологическа градина до 34 1/2-годишна възраст. Друга умряла, когато била на 32 години. Американският учен смята, че горилите рядко живеят повече от 30 години и че средната възраст, до която достигат повечето от тези животни, е 20 години.