Димо Божков
Великани на животинския свят (16)

Царят на животните

Не случайно още от най-древни времена ЛЪВЪТ е бил символ на сила и мощ. След тигъра този хищник е най-едрият представител на семейство Котки.

Могъщото тяло на лъва (Panthera leo) достига без опашката до 2–2,40 м дължина и 225–250 кг тегло. Опашката на животното е докъм 1 м дълга. Външният вид на този хищник е твърде характерен, особено при възрастния мъжки лъв.

Лъвът е един от малкото хищници, при който има ясно изразен полов диморфизъм.

Тялото на лъва е стройно, главата му е масивна, а яките крака не са много дълги. Най-характерна за мъжкия лъв е гривата, която покрива горната част на главата, врата, плешките и гърдите му. Космите на гривата са винаги много по-дълги и тъмни от останалата козина по тялото, която има пясъчножълт до жълтокафяв цвят. В някои случаи надлъж по долната страна на корема на лъва има също така дълги и тъмни косми, които образуват „коремна грива“. Сноп дълги и тъмни косми има и на върха на опашката на животното, които образуват нещо като топка. Лъвицата и младите животни нямат грива — тяхното тяло е еднообразно оцветено. Малките лъвчета обаче имат по тялото си множество тъмни петна, които по-късно изчезват.

В недалечното минало лъвът е населявал цяла Африка, като се е срещал и в Югозападна Азия — на изток до Индостан. На тази огромна площ са живеели различни подвидове, които са се различавали по някои белези помежду си. Отделни подвидове са били берберският, сенегалският, сомалийският, капският, масайският, персийският и индийският лъв. Берберският лъв е бил окончателно изтребен още в началото на нашето столетие. Той е бил разпространен в атласките страни и е имал добре развита коремна грива. Такава грива е имал и капският лъв, който също е бил изтребен. По-дребен от тях е по-червеникавият сенегалски лъв, който няма грива по корема си и се е запазил и до днес. В зоологическите градини най-често в наши дни хората виждат масайския лъв, чиято грива над челото е като че ли сресана назад. Индийският лъв, който сега е на изчезване, понякога почти няма грива. Тъмна грива и светла козина (с т.нар. „изабелов цвят“) е имал персийският лъв, който е бил най-дребен от всички и в наши дни е вече напълно изтребен.

Днес лъвът се среща в Африка почти изключително в резерватите и националните паркове, а в Азия лъвове има сега само на едно място — в гористия резерват „Гир“, който се намира в щата Гуджарат. През 1963 г. в Гирската гора са живеели около 80 индийски лъва — „последните мохикани“ от азиатските лъвове въобще.

В Африка лъвът обитава най-вече саваните, но се среща и в равнини, обрасли с храсти, и в такива с полупустинен характер. Въпреки разпространеното мнение грамадната хищна котка не живее в същинските пустини. Това е обяснимо, като се има предвид, че лъвът се нуждае редовно от водопой. Най-много лъвове има в местности, където се срещат изобилно диви копитни бозайници — антилопи, зебри и др. В планините на Африка лъвът се изкачва понякога твърде високо. В планините на Кения например лъвски стъпки по снега са били виждани не един път на около 3500 м надморска височина.

Лъвът се среща както поединично, така и на по-големи или по-малки групи. В тези лъвски глутници има най-често възрастни лъвове и лъвици и малки лъвчета. Проф. Б. Гжимек дава някои интересни сведения за взаимоотношенията в лъвското „семейство“ и между лъвовете въобще. Ето какво съобщава той по този въпрос:

„Семейният живот на лъвовете прави на нас, хората, силно впечатление. Макар че понякога мъжките лъвове се бият помежду си така, че наоколо летят цели кичури от черна или жълта козина, а понякога се случва и единият от двамата противници да загине, това не става по-често, отколкото при нашите боксьори на ринга. Лъвовете си имат също така определени «спортни правила».

Глутница лъвове се изхитрява да яде мирно заедно от една зебра, докато много от нашите домашни кучета не могат да ядат едновременно от една чиния. При все че бременната лъвица ражда малките си в някое скрито място сред скали или храсти, след шест седмици тя гордо довежда своите малки в родната глутница. Мъжките лъвове никога не изяждат своите «деца» и само в изключително редки случаи могат да разкъсат някое лъвче от чужда глутница. Те търпят, макар и да фучат и да правят най-недоволни гримаси, когато лъвчетата дърпат със своите остри млечни зъбчета парчето месо, което «таткото» държи в устата си.

Лъвовете ходят задружно на лов и заедно ядат плячката си. Слаби и болни събратя биват дълго време «великодушно» подхранвани. Никой засега не знае дали биват изгонвани старите лъвове от глутницата, или те доброволно я напускат. Забелязано е само, че старите лъвици остават по-дълго време в глутницата, отколкото лъвовете. Обаче краят им е един и същ — всички биват разкъсвани на части от хиени или хиенови кучета. Старите лъвове не умират от болест или старост при природни условия.

«Любовните двойки» се отделят обикновено от «общата компания» и цели дни се занимават само със себе си. Даже при много горещо време те копулират по 30, а дори и по 40 пъти на ден.

Изглежда, че мъжките лъвове скитат по територия, която заема много квадратни километри, като се присъединяват ту към една, ту към друга група лъвици с малки. Във всеки случай най-силните измежду тях могат да си позволят такъв живот. Всяка лъвска глутница си има своя йерархия, но и най-слабият лъв струва повече от която и да е лъвица.“

Имал съм много пъти възможност да наблюдавам в Софийската зоологическа градина как се променя поведението на лъва по времето, когато той е в „любовен период“.

В сектора „Хищни бозайници“, който завеждах няколко години, имаше един лъв, наречен Судан, и една лъвица Кения, които живееха заедно в една и съща клетка. Тези два лъва бяха израснали от малки заедно и бяха така свикнали един с друг, че когато понякога се налагаше да ги разделим за ден-два в различни клетки, бяха твърде неспокойни, а понякога не искаха дори да ядат.

Ала и когато бяха заедно, пак трябваше да се съобразяваме с някои индивидуални особености на двете животни. На всеки от двата лъва се полагаше дневно по около 6 кг месо за храна. Дажбата обаче не можеше да им се дава общо, защото в такъв случай Судан грабваше веднага с острите си нокти всичкото месо и започваше лакомо да го яде, а Кения не смееше да се доближи до него. Ето защо животногледачът, който ги хранеше, разделяше винаги предварително дажбата на две. След това поставяше поотделно месото на всеки лъв в двата противоположни ъгъла на вътрешната клетка и едва тогава пускаше животните в нея. В други случаи подаваше отначало през единия край на решетката месото на Судан и едва след това даваше на Кения нейния дял, обаче чак на другия край на клетката.

Така беше през по-голямата част от годината — Судан се проявяваше като голям „егоист“. Ала когато настъпваше период, през който двата лъва бяха в „любовна връзка“, мъжкият лъв се променяше неузнаваемо. Сега Судан най-често не се докосваше до своята дажба, а оставяше Кения спокойно да изяде и нея…

Главна храна на лъва в Африка са различни видове антилопи и зебри, но той напада също така жирафи, млади кафърски биволи, млади носорози и някои други едри бозайници. Негова жертва стават и домашни животни. Лъвът яде и мърша, а при глад и различни по-дребни животни — бодливи свинчета и други гризачи (включително и мишки), птици, змии, костенурки, гущери и пр., дори понякога и насекоми.

„Царят“ на животните яде охотно и убита от други хищници плячка. В това отношение има твърде интересни наблюдения от проф. Гжимек и неговия син Михаел в парка „Серенгети“. Ето едно от тях:

Веднъж двамата видели на едно дърво леопард. Хищникът бил убил една газела. Леопардът, както това е свойствено за тази едра котка, бил замъкнал жертвата си на дървото и там здраво я заклещил в един чатал. Малко по-късно, привлечени от плячката, под дървото дошли десет лъва. На леопарда „му станало горещо“, той побързал да се спусне от другата страна на дървото и да се отдалечи. Един от лъвовете, възрастен мъжки, се покатерил по дървото до мъртвата газела, като изминал около десет метра до нея. Той започнал да дърпа жертвата на леопарда, но не могъл да я измъкне, тъй като тя била здраво заклещена. Тогава лъвът откъснал само двата задни бута на мъртвата газела и слязъл с тях на земята.

Сравнително до неотдавна се смяташе, че хиените се хранят предимно с мърша и че тези животни използуват главно остатъците от „трапезата“ на лъвовете и леопардите. Действително в Африка може да се види често как лъв яде напр. убита от него зебра, а недалеч от грамадната котка са се насъбрали хиени, чакали и лешояди, които чакат да дойде техният ред.

Ала проф. Гжимек и един негов помощник — Алан Рут, установили и други, и то твърде интересни взаимоотношения между лъвове и хиени.

Днес е известно, че хиените често сами убиват зебри, антилопи и някои други африкански бозайници. Интересно е, че когато ядат жертвата си, хиените издават характерни звуци — нещо като „кикотене“. Оказало се, че щом чуят хиенския „смях“, лъвовете бързо се отправят към мястото, откъдето той се разнася. Огромните хищни котки прогонват хиените от тяхната плячка и сами се заемат с нея.

Проф. Гжимек и Алан Рут направили интересни опити. Те записали на магнетофонна лента „кикота“ на хиените. След това пускали тези ленти пред високоговорители, окачени на различни дървета в саваната. Оказало се, че по този начин Гжимек и Рут могат да привлекат цели групи от лъвове към своя „Фолксваген“ и дори да отведат грамадните котки на някои хълмове, където изобщо нямало плячка за тях.

Когато повече лъвове се готвят да нападнат задружно някое стадо зебри или антилопи, те постъпват най-често по следния начин. Два или три от тях се спотайват във високата трева недалеч от пасящото стадо. Останалите започват да се промъкват крадешком към него от противоположната страна и изведнъж го нападат. Те го подгонват право към спотаилите се лъвове, които се нахвърлят върху зебрите или антилопите, когато последните ги наближат.

Зебрите и антилопите не се боят от лъв, който са забелязали отдалеч. Те продължават да пасат, когато той минава на известно разстояние от тях и само внимателно го наблюдават, като гледат да не го изгубят от погледа си. Това поведение на тревопасните бозайници се обяснява с обстоятелството, че те са много по-бързи от лъва и лесно могат да избягат, ако той ги подгони. Ето защо грамадната хищна котка гледа винаги да се доближи незабелязано до своите жертви, а когато повече лъвове ловуват заедно, те устройват по описания по-горе начин „засада“ на пасящото стадо. Лъвът може да настигне чрез по-продължително бягане само съвсем млади или пък болни и отслабнали зебри и антилопи.

Грамадната хищна котка убива най-често бързо своята жертва. Лъвът скача обикновено отстрани или изотзад на гърба на преследваното животно, като стоварва върху него само предната част на тялото си, а задните му крака остават опрени в земята. След това той понякога сграбчва с предната си лапа главата на нападнатото животно и чрез рязко движение, я дръпва към себе си. Считат, че при това може би се счупват шийните прешлени на жертвата, но това още не е доказано. По-често лъвът впива зъбите си в гърлото на нападнатото животно и така го задушава. Понякога той удушва жертвата си, като стиска със зъби муцуната й отпред.

Лъвът излиза най-често нощем на лов, но понякога напада и през деня. През по-голяма част от денонощието лъвът спи или дреме, особено ако е сит.

Лъвският рев може да се чуе при тихо време на осем-девет километра далеч. Най-често огромните котки започват да реват скоро след залез слънце, понякога в течение на цял час. Досега няма общоприето мнение за биологичното значение на този рев. Немският професор Ханс Криг счита, че ревейки, лъвовете просто си доставят удоволствие. Проф. Гжимек категорично твърди, че чувайки мощния рев, зебрите, антилопите и газелите съвсем не се пръсват да бягат на различни страни, както това може да се прочете в различни книги. Обаче големият природоизпитател и пътешественик Алфред Брем описва реакцията на различни домашни животни, намиращи се в заградено място, спрямо гръмовития рев на лъва. Когато той проехти близо до тях в нощта, овцете се хвърлят като луди срещу трънливата ограда, козите силно врещят, говедата, мучейки, се насъбират в неспокойни купчини, камилите се мъчат да скъсат въжето, с което са вързани, за да избягат, и дори храбрите кучета, които се борят с хиени и пантери, жално вият и бягат да търсят защита при своя господар.

Лъвът е извънредно силен. С един удар на лапата си той може да повали младо говедо. А. Брем пише, че самият той е бил свидетел как един лъв, държейки убито двегодишно африканско говедо в устата си, е прескочил ограда, по-висока от човешки ръст. Говедата в тази местност били наистина по-дребни от европейските, но въпреки това такъв скок говори ясно за силата на грамадната хищна котка.

На някои места, например в парка „Маняра“ в Аруша, лъвовете често се катерят по дърветата и там почиват. Защо те правят това само на някои места, досега не е обяснено.

Лъвовете не се къпят обикновено доброволно в зоопарковете, докато тигрите охотно правят това. Но лъвовете могат да плуват. Проф. Гжимек пише, че неведнъж лично е виждал как лъвове преплуват около 200 м разстояние в езерото Виктория — от брега до о-в Укерере.

В Африка практически лъвът няма врагове освен човека, но, както бе вече казано, той може да пострада при нападението над някои силни животни, например на кафърски бивол или едра жирафа. Лъвът не смее да напада възрастните слонове и носорози, както и извънредно силните и свирепи стари мъжки кафърски биволи. Когато срещне такива животни, той се отбива от пътя им.

Известно е, че лъвовете понякога нападат и убиват хора. В известни случаи, особено когато липсва друга плячка, грамадните котки могат да се превърнат в истински людоеди.

В книгата си „Серенгети не трябва да загине“ проф. Гжимек споменава следните два случая, при които лъвове-людоеди разкъсали много хора.

През 1898 г. в областта на днешния национален парк „Цаво“ в Кения два лъва-людоеди спрели строежа на железопътната линия за Уганда почти в продължение на девет месеца, тъй като изяли един след друг двадесет и осем работници, а най-после и самия инспектор по строежа на линията. По всяка вероятност той бил заспал във вагона, когато с пушка в скута си дебнел двата лъва-„престъпници“.

През 1955–1956 г. в областта на Ангола и Уганда лъвове умъртвили четиридесет и пет души, тъй като дивечът, който представлявал дотогава храна за тях, бил унищожен напълно от туземци-бракониери.

Когато има достатъчно дивеч, лъвовете обикновено не нападат нито хората, нито домашните животни. Същото явление се наблюдава и при тигъра.

Размножаването при лъва не е свързано с определен период от годината и затова по всяко време могат да се видят лъвици с малки лъвчета. Бременността трае от 105 до 112 дни. Най-често се раждат наведнъж по 3 лъвчета, по-рядко по 2, 4, или 5. Половата зрелост при лъва настъпва на четвъртата година. На 14–15-годишна възраст лъвовете са вече „старци“ и живеят отделно от глутниците. Проф. Гжимек описва картинно някои срещи със стари лъвове:

„Веднъж срещнахме един такъв стар «юнак», самотен на широкото поле. Той лежеше под сянката на едно дърво. Устната му висеше надолу и откриваше изтритите му жълти зъби, а ребрата му можеха да се преброят поотделно. Долните му клепачи висяха отпуснати, а когато животното направи няколко крачки, по изгърбеността му и по схванатите му крака личеше, че изпитва болка. Такива лъвове рано или късно биват разкъсвани от хиени или хиенови кучета.

Един ден Майлс Търнър наблюдавал глутница хиенови кучета около един стар лъв. Те подскачали, както скачат кучетата, когато им се играе, правели мними нападения, а «старецът» фучал срещу тях, удрял с лапата си и те се оттегляли…“

В зоологическите градини лъвовете живеят най-често докъм 20–30 години, но в природата умират сигурно доста по-рано.