Димо Божков
Великани на животинския свят (24)

Мълчаливи водни исполини

Най-голямата РИБА, която се среща в сладките води на нашата планета, е моруната (Huso huso). Нейното тяло може да достигне до 9 м дължина и 1 т тегло. Като изключение са ловени и екземпляри, които са били 1,5–2 т тежки. От останалите есетрови риби (към чието семейство спада) моруната се различава най-лесно по голямата си полулунна уста.

Моруната се среща не само в сладките води — тя е проходна риба, т.е. такава риба, която навлиза за размножаване в реките, а през останалото време живее в морето.

Грамадната риба е разпространена в Каспийско, Азовско, Черно и Адриатическо море. Оттук тя навлиза за размножаване в някои от големите реки, които се вливат в тези морета.

У нас моруната се среща по цялото черноморско крайбрежие и в Дунава.

Навлизането на моруната в реките не става винаги по едно и също време. Във Волга например различават според времето на навлизането две раси моруна: пролетна (която навлиза през април и хвърля хайвера си през май) и зимна (която навлиза наесен и хвърля хайвера си чак на следната пролет). Подобно навлизане — през два различни сезона, се наблюдава и в Дунава.

Моруната хвърля хайвера си най-вече там, където течението на реката е по-силно и има чисто, пясъчно или чакълесто дъно. У нас хвърлянето на хайвера става най-вече в района на Видин-Ново село, където има такива места. След размножаването мъжките моруни се завръщат по-скоро в морето от женските риби, които навярно пазят известно време оплодения хайвер.

Излюпените малки постепенно слизат надолу по теченията на реките и също отиват в морето. В реките те се хранят главно с ларвите на някои сладководни насекоми и с ракообразни животни. Възрастните моруни имат хищнически начин на хранене, тъй като за храна им служат главно други риби. В Черно море например моруната яде меджид, барбуня, харип, сафрид, хамсия, цаца и скумрия, а понякога още някои миди и раци. По време на престоя си в реките и придвижването й към местата на размножаване моруната се храни главно с шаранови риби. Само през време на самото размножаване тя не приема храна.

Половата зрелост настъпва при моруната най-често на 12–18 годишна възраст. Женската снася от 0,5 до 5 милиона хайверни зърна, които са по-едри от тези на останалите есетрови риби. Теглото на хайвера на женската моруна непосредствено преди размножаването съставя 10–20% от теглото й!

Моруната е риба, която има важно стопанско значение. Нейното вкусно месо се цени много, а от хайвера (както и от този на другите есетрови риби) се приготвя прочутият черен хайвер.

Моруната е дълголетна риба — тя живее докъм 100 години.

Моруната напоследък е намаляла твърде много главно поради влошаване на условията за нейното размножаване. Това влошаване се дължи както на хидротехническото строителство, така и на замърсяването на реките от отпадъчни промишлени води.

В наши дни от ефикасна защита се нуждае и най-едрата риба на сладките води.

Към най-големите сладководни риби спадат още сомът и арапаймата.

Сомът, или обикновеният сом (Silurus glanis), може да достигне понякога до огромни размери — 5 м дължина и 300 кг тегло! Той е разпространен в Европа, като обитава реки, езера и големи блата, а понякога навлиза и в слабо солените крайбрежни морски участъци.

У нас сомът се среща в Дунава и неговите притоци — Искър, Вит, Осъм и Янтра, също така в Марица, Тунджа, Места и Струма, в Камчия, в големите крайдунавски блата, в езерото Шабла и още някои други водоеми.

Сомът има твърде характерен вид. Тялото му е голо, без люспи. Главата е голяма и плоска, а устата също е голяма. На горната си челюст тази риба има две дълги мустачки, а на долната — четири по-къси. Окраската на сома варира, но най-често гръбната му страна е тъмно маслиненозелена до черна, коремът — бял, а по страните на тялото има неправилни тъмни петна.

Сомът е хищник. Той се храни най-вече с риба, по-рядко с жаби. Понякога яде още раци и миди. Едрите екземпляри нападат в известни случаи и водоплаващи птици, а дори и кучета, които плуват във водата.

Според някои сведения най-едрите сомове могат да нападнат и човек.

Женският сом снася до 100 000 жълтеникави, 3 мм големи яйца, било в примитивно гнездо, направено от водни растения, било направо върху подводната растителност. Оплоденият хайвер се пази до излюпването на малките рибки от мъжкия сом. При достатъчно храна сомчетата твърде бързо нарастват. Те ядат главно водни насекоми и техните ларви.

Сомът става полово зрял на 3–4-годишна възраст, като по това време е вече 44–60 см дълъг.

Сомът има стопанско значение. Месото му е тлъсто, но вкусно.

В басейна на Амазонка в Южна Америка се среща арапаймата (Arapaima gigas). Нейното тяло може да достигне до 4,60 м дължина и 200 кг тегло. Главата на арапаймата е покрита с плоски костени щитове, а останалата част на тялото й — с едри люспи, които са толкова дебели, че не могат да се разрежат с нож. Според най-нови изследвания гигантската риба диша само през първите девет дни от живота си с хриле, а след това с „бял дроб“. Като такъв функционира големият й плавателен мехур. Този начин на дишане се обяснява с това, че арапаймата живее често във води, които са твърде бедни на кислород.

Арапаймата се храни с риба и някои водни безгръбначни животни. Женската снася хайвера си в „гнездо“, което изкопава с помощта на перките си по дъното на водния басейн. „Гнездото“ има диаметър около 50 см и е до 15 см дълбоко. Според някои сведения женската охранява оплодения хайвер.

Арапаймата е важна от стопанско гледище риба. Месото й се яде както в прясно състояние, така и сушено. Черният дроб на грамадната риба се смята за отровен и не се консумира. Интересно е, че и лешоядите, които ядат останалите вътрешности на арапаймата, оставят този орган непокътнат.