Сергей Снегов
Посланик без акредитивни писма (16)

6

На улицата Рой с усмивка погледна брат си:

— Ти обаче по един или друг начин ме приобщаваш към анализа на съновиденията. Все пак съгласи се, че животът на Джексън Петров няма пряко отношение към проблемите, които ме занимават.

— Повече от пряко — убедено отговори Хенрих. — След второто си посещение в музея аз съм сигурен в това. Ето доказателствата…

— Ако искаш да ми кажеш, че Оли няма нищо общо с шимпанзето Нели и съвсем не е маймунка, а великолепно конструиран робот с електрическо захранване, можеш да си спестиш труда.

— Нима съм ти давал повод да ме смяташ за глупак, Рой? Това, че между Нели и Оли няма нищо общо, не се нуждае от доказателства.

— Тогава какво имаш предвид?

— Щеше да го научиш преди две минути, ако не ме прекъсваше. Помниш ли в коя касета се намира видението-есе „Маймуни в космоса“?

— Помня. В четиринадесета касета.

— А по какво се различава тя от другите?

— Тя е последната. По думите на Артемев с нея завършват пълните събрани съновидения на Джексън Петров.

— Грешиш. Четиринадесетата касета е допълнителна, а не последна. В нея посмъртно са събрани всички ранни неща на Джексън, които той не е искал да помества в сборните си издания, смятайки ги за художествено слаби.

— Искаш да кажеш, че съновидението „Маймуни в космоса“ е от ранните произведения на Джексън?

— Искам да кажа, че това е първото съновидение на Джексън, излъчено в ефира. Този странен вид изкуство започва именно с „Маймуни в космоса“.

Рой се спря от учудване.

— Хенрих, ти дори не подозираш колко е важно това!

— Може би все пак подозирам? — Хенрих дръпна брат си за ръката. — Не мога да търпя, когато ни в клин, ни в ръкав се заковаваш на едно място.

— Къде отиваме?

— Не се ли досещаш?

— Сигурно в Музея на космоса?

— Че къде другаде?