Сергей Снегов
Посланик без акредитивни писма (4)

4

Операторите продължаваха да монтират апаратурата — уредите бяха много, сред тях имаше и обемисти. Останките от кораба лежаха в издълбаната от звездолета яма, напомняща малък кратер. Когато защитните полета не подействували, обхванатите от паника работници на звездното пристанище използували последното средство — взривно изхвърляне на неутрален газ — само това предпазило загиващия кораб от превръщането му в прах. В онези трагични секунди Винклер бе действувал бързо и вещо. Рой все по-ясно разбираше това. И вече на два пъти се обърна към началника на космодрума с думите: „Приятелю Ераст!“

В кабината, единственото помещение на кораба, където бе избухнал пожар, фиксиращата лента беше унищожена. В отделението на механиците и в каютите имаше оцелели участъци, но на тях бе фиксиран обикновеният живот на кораба, нито едно проявено изображение не би могло да бъде отнесено към аварията.

— Да видим салона — каза Рой.

Операторите разположиха приемниците си сред отломките, Рой и Винклер надянаха оптическите дешифратори. Общо взето, разшифровката на лентата повтори картините на болезненото съзнание на Хенрих — неголямо овално помещение и двама мъже, единствените външни хора на малкия товарен кораб, който обикновено не вземаше пътници. Рой видя Хенрих. Брат му с любопитство гледаше през прозореца — звездите и приближаващият се Марс го интересуваха повече от съседа му, той не се обръщаше към Спенсър. Така, непоносимо дълги се точеха минутите; двамата в салона мълчаха, единият мислеше за нещо, втренчен в тавана, другият се взираше през прозореца.

— След пет секунди е началото на катастрофата — предупреди операторът, като извърна глава от уреда.

Нещастието връхлетя с внезапно сменилата се картина в салона. Хенрих тревожно отскочи от прозореца, където срещу изгубилия управление планетолет вече летеше каменният му гроб. На дивана, много бавно за бясно ускоряващите се събития, се надигаше Спенсър; устните му бяха сгърчени в конвулсия, той се пазеше от нещо с ръка… И изведнъж всичко се изтри, нищо не се различаваше в тъмнината, лентата върху запазилите се преградки в салона не беше фиксирала повече предмети и хора; после в мрака засияха същите полудели очи, които измъчваха Хенрих в бълнуването му — преход от едното към другото нямаше.

— Лентата се е запазила — обърна се Рой към оптика, — а фиксация няма. Защо не е запечатала и падането на кораба?

— Записът изведнъж прекъсва — отговори оптикът. Изглеждаше озадачен.

Рой и без обяснение разбра смущението му. Вероятно в неговата практика не е имало случай фиксиращата лента да не фиксира.

Към Рой се приближиха механикът и физикът с диаграми в ръце. Механикът протегна своя запис:

— Това е сводка на командите на звездното пристанище и ответните действия на автоматите на кораба. Търсихме погрешни сигнали от планетата и неправилни щурмански реакции.

— И какво намерихте?

— Командите от планетата са били правилни, ответните действия на кораба — точни.

Рой се загледа в схемата. Програмата за кацане съвпадаше с кацането на кораба. Всичко се е извършвало точно по предписание — както десетки пъти преди това, когато не са ставали нещастия… Винклер въздъхна. Горестната му въздишка означаваше — направихме абсолютно всичко, което се искаше от нас. Но на̀ — стана…

— Три пъти измервахме — продължи механикът. — Обявихме контролна проверка, после отново проверявахме. Не мога да обобщавам, но според нашите данни катастрофа не би трябвало да има. Тя е станала, но по принцип е невъзможна.

Рой се обърна към физика:

— Ти също ли не намери отклонения от нормата, Арман?

Физикът пропусна покрай ушите си язвителния тон на въпроса. Арман Лалуба, сътрудник в лабораторията на Рой и голям приятел на Хенрих, при случай също обичаше да иронизира.

Той беше сериозен изследовател, затова Рой го взе със себе си.

— Рой, нищо не разбирам! — Арман възбудено размаха записите. Всичко, което чувствуваше, се отразяваше релефно на смуглото му, с негърски черти лице. — Тези дяволски уникати показват дявол знае какво! Аз също проверявах три пъти! Питаш няма ли отклонения? Това е твърде мека формулировка, Рой!

— Значи и при тебе излиза, че корабът не се е разбил? Командите от планетата са правилни, отговорите — точни.

— Не е в моята компетентност да твърдя, че са били правилни. Но мога да гарантирам, че отговорите са се връщали мигновено. Не мога да си го представя, Рой! Даже не е невероятно — немислимо е! Физика наопаки. Хаос в едър план!

— По-спокойно, Арман! — с досада каза Рой. — Отговорите трябва да се появяват миг след приемането на сигнала. Щурманската апаратура на звездолетите работи без инерция, нали?

— Миг след приемането на сигнала — да! А тя е включвала едновременно с изпращането на сигнала!

Арман му подаде стандартна диаграма, разгърната по оста на времето — команди, отговори, отново команди… Десетки пъти Рой бе разглеждал такива записи — стандартна щурманска бланка, по нея можеше да се съди и за точната работа на порта, и за надеждността на корабната апаратура, и за квалификацията на диспечерите и командирите на кораби. В училищата такива бланки се даваха по време на изпит — да се определи разстоянието от кораба до космодрума според времето от излъчването на сигнала до приемането му, да се изчисли намаляването на скоростта, да се начертае кривата на приземяване…

В училище беше достатъчно времето да бъде измерено с точност до милисекунди, тук то бе дадено в микросекунди. А точките на кривите свидетелствуваха, че в момента, когато корабът се е намирал на триста хиляди километра от Марс и сигналите от планетата е трябвало да се приемат едва след секунда, те изведнъж започнали да се приемат точно в мига на отправянето им. Контролната апаратура би приела даже една милионна от този интервал, но и една милионна нямаше! Сякаш времето бе престанало да съществува за приемните устройства на кораба. И това се бе случило в мига, когато уредите зафиксирали началото на катастрофата, в мига, когато Хенрих отскочил от прозореца. След това корабът летял още две минути и четиринадесет секунди, докато не се врязал в кафеникавите камъни на Марс, но тези дълги минути не съществуваха нито за ходовите механизми, нито, може би, и за хората, нито даже за безстрастната фиксираща лента по стените на салона…

— Обърнете внимание, Рой — Арман сочеше с пръст ту една, ту друга точка. — Времето е престанало да съществува само за сигналите от планетата, ответните сигнали на кораба са се приемали точно след определеното време. Страхотна бъркотия, пълно несъгласуване!… А в резултат — гибелта на кораба!

— Ти вярваш ли, че измерванията показват точната картина?

— За какъв ме вземаш, Рой? Нима може да се повярва в онова, което противоречи на всички закони на физиката?

— Значи измерванията са погрешни?

— Тук вече — извинявай! Уредите показват това, което е. Самата действителност е физически невъзможна — ето върху какво трябва да се помисли!

Рой размишляваше. Свръхсветлинни скорости, мигновено предаване на сигнала в пространството? Или едностранчиво изчезване на времето — напред няма време, назад има време? Да, разбира се, решението няма да е просто. Но нима това е решение? Да се разкрие една загадка посредством създаването на огромен, наистина вселенски хаос?

— Що за мистика? — Рой върна записите на Арман. — Призраци в звездолета, очи без лица… Времето изведнъж изчезнало, свръхсветлинни скорости! Фантастична мелодрама, а не наука, ето какво ще ви кажа, приятели! Да отидем в моргата.