Сергей Снегов
Посланик без акредитивни писма (19)

1

Лабораторията на Андрей заемаше един от корпусите на Института по космическа физика. Тук се помещаваха командните механизми, оперативните зали, централното табло. Шифровачните апарати бяха изнесени в отделно здание, девет десети от което се намираха под земята. Когато Рой и Хенрих дотичаха до командния пулт, където Андрей бе наредил работния си кабинет, около него имаше група работници на лабораторията, сред тях — директорът на института и Арман.

— Андрей е жив, но е зле, сега ще го изнесат — каза Арман.

Той още не се беше оправил от понесения шок, тъмното му лице изглеждаше пепелявосиво.

Никой не знаеше какво точно е станало. Арман се намирал в оперативната зала, когато в помещението с таблата гръмнало. Взривът не бил силен, чул се викът на Андрей: „Какъв ужас!“ Сътрудниците се хвърлили към помещението. Андрей лежал на пода в безсъзнание. Извиканите лекари отпратили всички навън.

До пулта приближи президентът на Академията на науките Боячек и отведе Рой настрани.

— Нещастията идват едно след друго — каза той силно разстроен. — Навлязохме в етап на несполуки. Случилото се на Марс още ли не е изяснено?

Рой мрачно гледаше потиснатия президент — сигурно не му беше леко, от него се искаха ясни резултати, а той възлагаше всичките си надежди на разследването, стигнало до задънена улица.

— Нямали връзка между тези събития? — продължи Боячек. — Аз не съм физик, но ми се струва, че едното произшествие някак кореспондира с другото.

— Възможно е да има връзка — сдържано каза Рой, — но засега не сме я доказали. Наистина открихме интересни факти за непозната чуждозвездна цивилизация, но за тях ще ви информирам по-късно.

Отвътре се изтърколи санитарна количка, на нея лежеше Андрей. Президентът спря лекаря, който вървеше отзад.

— Силно нервно сътресение, това е предварителната диагноза — отговори лекарят. — Аз бих казал — нервен взрив.

— Ще живее ли Коритин?

— Засега успяваме да поддържаме живота му — и на това сме благодарни.

Санитарната количка се отдалечи. Боячек попита директора може ли да се влиза в помещението, или трябва да почакат, докато се приключи с фотографирането. Директорът отговори, че във всички помещения са поставени обзорни телевизионни датчици. Наистина, Коритин изключвал своя, обяснявайки, че не може да се съсредоточи, когато го наблюдават. Но сега всеки детайл многократно е фиксиран на лентата. Президентът пръв прекрачи вътре.

— Не виждам повреди — каза той, като се огледа.

Командната зала бе получила названието си от таблата с уреди, дублиращи командните апарати в оперативните зали. За разлика от лабораторията на Рой, отрупана с механизми, при Андрей нямаше нищо, освен маса, над нея — стереоекран и самопишещи уреди по таблата. В средата на стаята имаше още някакво четириъгълно съоръжение с телескопично око и въртящо се кресло.

— Коритин рядко прибягваше до екрана, той предпочиташе оптическия мерник — директорът показа апарата с телескопичното око. — Нещастието стана по време на разшифровката на сигналите от звездния куп Кентавър–3.

— Тук ли са всички? — Боячек огледа влезлите сътрудници на лабораторията. — Нека възстановим картината на произшествието.

— Да чуем записа — предложи директорът.

Телевизионното наблюдение над командната зала било изключено, но звукова връзка поддържали. Коритин давал разпореждания на глас.

Хенрих седна пред таблото, до него застанаха Рой и Арман. На екрана се появи изображение на оперативната зала, сътрудниците работеха пред пултовете. От време на време гласът на невидимия Андрей искаше да се намалят или усилят сигналите. В четири часа и тридесет и две минути, когато се извършвала интензивна обработка на непрекъснато приеманото светлинно излъчване от Кентавър–3, внезапно се раздаде възхитеният глас на Андрей: „Най-после!“, а след минута: „Е, това се казва!“, почти непосредствено след него ново възклицание, този път ядосано: „Не, не успяхме!“, след три минути мълчание — вопъл: „Какъв ужас! Помогнете!“ Викът беше пълен с отчаяние и едва разбираем, сякаш нещо бе притиснало Андрей.

Хенрих се надигна и отново се отпусна — всичко в него се устреми да отговори на този кратък изплакан призив. Рой мълчаливо сложи ръка на рамото на брат си.

— И това е всичко — мрачно каза директорът. — Още първият разшифрован сигнал се оказа гибелен. За щастие на останалите, Коритин водеше разшифроването сам. Неотдавна той подаде рапорт, че докато не се убеди в безопасността на приемането, няма да допусне никого в командната зала.

— Запазен ли е записът на сигнала, чиято разшифровка е довела до катастрофата? — попита Боячек.

— Да, разбира се.

— И може отново да се направи опит за разшифроването й?

— Да, разбира се.

— В същата последователност, в същото темпо?

— В същата последователност, в същото темпо. И вероятно със същия резултат — и новият наблюдател ще пострада загадъчно като Коритин.

Президентът се замисли.

— И все пак разшифровката трябва да се повтори. Явно тези сигнали се генерират от високо развита цивилизация. Възможно е тя да е враждебно настроена към всичко живо и като приказен джин да изпраща гибел на всеки, който се опита да се запознае с нея. Но и така да е, ние сме длъжни да установим от какъв характер е опасността, която заплашва човечеството.

Той погледна Рой. Рой се намръщи:

— Вие искате да възложите и тази задача на нашата лаборатория? Не стават ли много задачите?

— А кой друг може да направи такива изследвания? — попита президентът. — Вие станахте специалисти по неочакваните явления в космоса, другите лаборатории работят по предварително определена тематика.

Рой не се колеба дълго.

— Добре, ще се заемем с това. Андрей е наш приятел, нещастието с него ни засяга отблизо. Освен това съгласен съм, че произшествията в последно време имат някаква обща основа.

Скоро Рой помоли за разрешение да се оттегли. Арман излезе с него.

— Не мога да се съсредоточа, като има хора — оплака се Рой. — Понякога завиждам на Хенрих — той е способен да размишлява във всякаква обстановка, стига да е увлечен. И мислите му текат леко и стремително. А аз съм бавен, мудно мисля.

Арман прояви интерес какво са открили в Музея на Джексън.

— Трябва да се провери трупът на маймунката — каза той, след като изслуша Рой. — Ще го направим с гама-търсачи, без да отваряме гробовете. Мисля, че ще успеем да убедим и Артемев за изследване. Ако не възразяваш, с това ще се заема аз.