Иван Кръстев
Кон на балкон

О, има с какво да блесне

пъстрият конски свят!

Прославени и всеизвестни

имена го красят:

 

Буцефал — на Александър

конят с човешки глас;

в космоса без скафандър

крилатият кон Пегас;

 

конят на Баба Яга,

превърнат в метла при това;

мустангът, с който бяга

конникът без глава;

 

хората-коне кентаври,

железният кон-робот

и увенчаният с лаври

Росинант на Дон Кихот…

 

Читателят можем да пратим

при коне какви ли не.

Но имат те един побратим

различен от всички коне —

 

КОН, който в обор не живее,

не спи ни в яхър, ни в дам.

„Домът му тогава къде е?“ —

ще полюбопитствуваш, знам.

 

Къде ли? В новата сграда,

вън, на самия балКОН

живее — за изненада —

този небивал КОН.

 

Тясно е май на балКОНа,

но на него му е добре.

И на църковна иКОНа

той може да се побере.

 

Виж го: сред хорова песен

лежи на иКОНата благ.

След миг като дух омагесан

влиза в бутилка с КОНяк.

 

После в унес да чезне

на КОНцерт го виждаш ти

и на трапези годежни

с КОНфетите да лети.

 

Как, моля, ще заседават

в съда без нашия КОН,

нали (такъв му е нравът!) —

участва във всеки заКОН.

 

Чужд на уют и удобства,

презиращ постеля и зоб,

той нощем направо се просва

на снопче изсъхнал КОНоп.

 

Има и друга наклонност —

да спи, окачен на КОНец.

Даже на острия КОНус

заспива като в дворец —

 

тоя КОН, който живее

в думите. И само там!

(Всъщност, домът му къде е —

ти вече научи сам.)