Кевин Андерсън
Руини (39)

39

Анаполис, Мериленд, в дома на Скъли, неделя, 13.07 часа

Кученцето й кротко спеше, свито на канапето. Скъли включи компютъра и седна на бюрото. Въздъхна дълбоко, с облекчение. Вкъщи бе съвсем друго.

По-различно от това да се губиш из дивата, населена с какви ли не същества джунгла на Централна Америка, рече си тя.

След като се прибра у дома, трябваше да се настрои и да седне да пише официалния си доклад за Кситаклан, да свърже всички обяснени и недообяснени неща заедно, та цялата картина да стане ясна и точна. Имаше и други случаи, други разследвания… други досиета X. Трябваше да приключи с това и да се залавя със следващите.

За няколко часа, без никой да я безпокои, в собствения си апартамент може да отхвърли натрупаната писмена работа от заминаването им за Мексико досега. Боже, колко е хубаво да се завърнеш в цивилизацията.

Прехвърли крак върху крак, облегна се удобно на стола и нагласи тетрадка с разграфени страници на коляното си. Първо ще нахвърли някои бележки, преди да започне да пише доклада на компютъра. Надраска набързо няколко заглавия, изложи идеите си, като ги категоризира и дефинира.

Изричната им задача бе издирването на изчезнали безследно американски археолози. Тя бе изпълнена. Можеше да напише „ПРИКЛЮЧЕНО“ върху официалната бланка на делото. Е, поне в техническо отношение. Заместник-директорът Скинър ще бъде доволен от това.

Написа имената на четиримата убити членове на археологическия екип върху същата бланка. Добави всички подробности за това как бе открила телата им, потопени в кенота. Как тя и Мълдър ги бяха вадили от водата. Описа официалната причина за смъртта — огнестрелни рани, пречупени прешлени на гръбначния стълб и/или удавяне. Заключението бе, че Кейт Барън, Кристъфър Порт, Кели Роуън и Джон Форбин — всички заедно — са били убити от членове на партизанската организация Liberacion Quintana Roo.

Не знаеше какво да пише под „Касандра Рубикън“. Тя беше намерена жива, макар и Скъли да не разбираше как бе станало така. Все още нямаше задоволително обяснение за изчезването на младата жена, както и за губещите се две седмици от живота й. Дали не се бе скитала в джунглата в момент на психическо разстройство или се бе крила в развалините, докато колегите й са лежали мъртви в жертвения кладенец? Скъли не можеше да използва в доклада брътвежите на Мълдър за заровен космически кораб!

В допълнителен меморандум обясни с няколко изречения, че след случилото се в Кситаклан и провала на тайната военна операция на САЩ, мексиканското правителство бе изпратило достатъчна военна сила да разгони партизанските части. Мексиканските военни бяха конфискували незаконните оръжия и арестували оцелелите революционери из съседните села.

Бунтовническото движение Либерасион Кинтана Роо беше разгромено, формалният му лидер, полицаят-ренегат Карлос Барехо оставаше на свобода с неизвестно местонахождение. Мълдър поддържаше собствено твърдение за случилото се с него. Въпреки уговорките на Скъли колегата й не се бе съгласил да даде други подробности, които тя да счете за допустими в официалния доклад, фантазиите на Мълдър не можеха да бъдат взети предвид в един заключителен документ, който щеше да остане към делото.

За тактическото ядрено оръжие, което се цитираше като предполагаема причина за унищожената крепост на Ксавиер Салида. Техните собствени изследвания не бяха довели до улики за продажба на този тип въоръжение на черния пазар, нито пък за отклонени ядрени технологии, попаднали в ръцете на централноамерикански престъпници. Във всеки случай, ясно беше, че търсенето ще продължи с помощта на други федерални институции като ЦРУ и Държавния департамент.

Под „Владимир Рубикън“ Скъли резюмира фактите около убийството му: ударен по главата от Фернандо Викторио Агилар, защото старият археолог го бе заплашил, че ще предаде по радиото данни за ставащото в джунглата и ще изиска правителствена помощ.

След известни колебания добави бележка, че техният водач Агилар, убиец на Рубикън, е бил разкъсан в джунглата от „диво животно“.

Преглътна и започна да отлага останалото… поигра си с молива, стана да си направи кафе.

Трудната част бе обяснението за чудовищните пернати змейове. То я мъчеше, затова се мотаеше насам натам. Тяхното присъствие в иначе напълно рационалното и логично изложение на доклада… Как да ги обясни?! Но пък ги бе видяла със собствените си очи! Не можеше да ги пренебрегне.

А Мълдър й бе разказал и за предходната си — фактически първа — среща с тези неземни змиевидни същества. Това бе станало на слаба лунна светлина и тя реши, че тези неща са му се привидели. Възможна бе и игра на въображението или оптическа измама. Но тя лично бе зърнала — и то отблизо — огромното, навито на спирала чудовище с дълги, отразяващи цветовете на дъгата люспи и закривени зъби.

Накрая събра сили, седна отново на бюрото и хвана молива. Без повече да мисли, написа собственото си обяснение. Това бе най-доброто, което можеше да направи.

Тези пернати змейове вероятно принадлежат към голям, непознат и неописан вид влечуги, може би на изчезване вече, писа Скъли. Те са били многобройни в различни исторически периоди, което се потвърждава от изображенията им по сградите и предметите на маите. Тя разбираше, че Мълдър е прав: техният образ съпровожда толкова много йероглифи и възпоменателни стълбове, че изглежда маите наистина ги бяха срещали в реалния живот. Мълдър дори бе предположил, че тези хищни змейове са истинската причина за толкова много безследно изчезнали хора в района около Кситаклан.

По-нататък в доклада Скъли коментира гъстотата на централноамериканската джунгла, където се срещат хиляди видове. Тя направи заключението, че съвсем не е далеч от ума и здравата логика подобно голямо месоядно влечуго — при това с очевиден интелект — да е останало незабелязано от и без това малобройните научни експедиции за зоологически проучвания.

Агент Мълдър й бе напомнил за образи на сходни същества в световните митологии: драконът, базилискът, крилатият двукрак змей, китайският воден дракон и прочие. И колкото повече се замисляше над това, толкова повече вярваше, че е възможно подобни животни наистина да са съществували.

При тоталното разрушение на Кситаклан и активната нововулканична дейност там, Мълдър вече не можеше да представи никакви подкрепящи основната му теза доказателства. Извънземните предмети оставаха непотвърдени, изоставеният и заровен космически кораб липсваше. Скъли можеше да приложи разказите му на очевидец. И нищо повече, освен да ги остави да говорят сами по себе си.

Отпиваше от горчивото кафе и преглеждаше бележките отново и отново. Задраска няколко реда на формуляра, опита се да подреди мислите си на хартия и после се обърна към компютъра.

В окончателния доклад всичко трябваше да е гладко. Все пак може да се добави, че многобройните аномалии в Кситаклан остават неизяснени.