Кевин Андерсън
Руини (36)

36

Джунглата, Юкатан, сряда, 05.01 часа

Зад гърба им оранжеви струи лава литнаха в небето и с плътен плясък паднаха обратно. Мълдър отчаяно се опитваше да овладее всъдехода.

— Побързай, Мълдър, трябва да изчезваме — отсече Скъли. Лицето й бе зачервено и напрегнато.

Настани Касандра Рубикън на една от седалките. Поглеждаше към ранената млада жена и същевременно хвърляше погледи през рамо към пожара и гъргорещата огнена маса с отвратителни серни изпарения.

— Аз открай време си карам форд под наем — пошегува се Мълдър. — Това тук е доста по-голямо предизвикателство.

Двигателят на бойната машина запали с известно кихане, но после мощно зарева. Мълдър започна да пробва педалите и скоростите и изведнъж се понесоха напред със скоростта и лекотата на устремил се към полет самолет. Той успя да влезе в утъпкания от командосите път. Тежките гуми се търкаляха без усилие върху гъстия храсталак и продължаваха да доотъпкват тръстиката и изпречващите им се клони.

Скъли внимаваше за полуприпадналата Касандра и я придържаше на седалката. Беше прегледала раната на главата й, попиваше кръвта със съдран от дрехите парцал. — Какво е това, което е полепнало навсякъде по нея? — попита тя.

Младата жена се сгърчи и направи опит да се измъкне от ръцете на Скъли.

— Добре съм — изхриптя тя и с въздишка се отпусна назад.

Навлизаха все по-дълбоко в гората, но темпото на придвижване оставаше влудяващо бавно. Налагаше се Мълдър да заобикаля повалени дървета и скали, да прекосява плитки потоци и дерета.

Зад тях пламъци осветяваха джунглата. Земята бълваше кипяща магма от разкритата си паст. Огромният кратер, откъдето извънземният кораб бе измъкнал апарата на Кукулкан, зееше като рана.

Въпреки силното бучене и къркорене, както и непрестанният съсък на продължаващото изригване, Мълдър долавяше странични шумове, макар и много по-тихи. Стори, че в гъстия храсталак зърна тичащи силуети. Вероятно бяха бягащи бунтовници или оцелели войници от групата на Джейкс.

— Тази жена се нуждае от медицинска помощ — обади се Скъли. — Но за сега ще издържи… няма нищо сериозно, само е ударена силно. Не видях стари рани, всичко е скорошно. — Изгледа Мълдър с любопитство: — Къде е била през цялото време?

— Беше попаднала в капан долу в пирамидата.

Скъли го погледна скептично:

— Няма вид на човек, който е бил затворен дни наред. Не виждам следи от продължителен глад, нито пък на физическо изтощение.

Мълдър, зачервен от силни емоции й хвърли поглед, изразяващ цялата буря в душата и съзнанието му.

— Всичко ще ти разкажа, само да се измъкнем оттук живи и здрави.

Скъли взе в скута си полюшващата се глава на Касандра, за да не се удря в стените на всъдехода. Далеч отзад се чу мощна експлозия, коя ли поред? Нощта се озари в червено от бликналата лава и нагорещената прах високо в небето. Искрящи огньове се разсипаха във всички посоки. Мълдър се стресна и примигна, но не намали, а се опита още повече да увеличи скоростта на тресящия се всъдеход.

Машината се блъсна в едно превито дърво наляво от просеката. Агентът рязко сви вдясно и успя да овладее ревящото чудовище. Междувременно загуби утъпканата следа. „Ще спра на следващата бензиностанция, за да ме упътят“, помисли си и се усмихна.

Присви очи, за да вижда по-добре и се напрегна да избере път през буйната растителност. — Само да не се загубим тук в пустошта за цял живот — възкликна шеговито той. — Че имам билети за мачовете на „Редскинс“ до края на сезона.

Погледна сложното командно табло пред себе си.

— Я виж в жабката, Скъли. Може да има карта на Американската Асоциация на Автомобилистите.

Скъли се наведе и се взря в екраните. Всички бяха последна дума на високите технологии.

— Знаеш ли, майор Джейкс ми показа досие със сателитни снимки, имаше една с огромен кратер — на мястото, където се намирала вилата на местен наркобарон. Предполагат, че е резултат от поражение с тактическо ядрено оръжие. Ти сигурно ще кажеш, че е някоя извънземна бомба. Майорът имаше дисплей с точни карти на джунглата в района, с топографски контури и компютърни програми за детайлно изображение. — Огледа всички екрани и уреди, въздъхна разочаровано: — Сигурно са били в другата им машина.

После размисли, протегна ръка и натисна бутон. Включи се плоскоекранен модулатор на таблото. Екранът веднага показа светеща карта на Юкатан с дигитален компас. — Късмет — виж тук! Няма запалка за цигари, ама това ще свърши работа.

Мълдър въздъхна с огромно облекчение.

Внезапно от джунглата изскочи стройна жилава фигура и се изпречи на пътя им. Човекът явно беше изморен, потен, елекът му бе разкъсан на няколко места, а оцелотовата шапка — загубена някъде из джунглата. Обаче черните очи святкаха с жесток, фанатичен блясък и той беше насочил срещу тях злокобен на вид автомат, вероятно взет от бягащите командоси.

— Как предпочитате: сега ли да ви застрелям, или после? Веднага спрете, ясно ли е? Веднага! — нареди Фернандо Викторио Агилар, а пръстът му на спусъка бе побелял от натиска.