Кевин Андерсън
Руини (15)

15

Развалините на Кситаклан, неделя, 18.38 часа

Мълдър стоеше до полуразрушената платформа за жертвоприношения на ръба на дълбокия кладенец. Гледаше надолу и имаше странното усещане, че злокобният кенот го зове. Въздухът тук миришеше на кисело и мухъл, на гнило и разложено. Агентът се питаше какви ли тайни крие черната вода, на какви незнайни дълбини е дъното, ако изобщо има дъно? Колко ли са скелетите там, долу?

Тръпки полазиха по гърба му, обзе го неясно безпокойство. Коя бе причината? Не знаеше. Цветните лъчи на залязващото слънце и меката кехлибарена светлина наоколо хвърляха дълги сенки. Стори му се, че в кенота заиграха тъмни форми, като навито спираловидно масло, треперене под краката… нещо като вибрация от машини, дълбоко в земните недра, генератори, погребани някъде там долу… Припомни си романа на Хърбърт Уелс „Машината на времето“, злите същества в подземните тунели и техните машини… жадуващи за човешката плът на повърхността.

Водата в кенота се раздвижи, появи се пяна. Огромни мехури, същински варели, забълбукаха и изхвърлиха газ от дълбочината.

— Какво става? — извика Скъли.

Мълдър отстъпи назад, а вибрациите под краката му се засилиха. Невероятна воня излизаше отдолу, гадна, с мирис на сяра, сякаш хиляди развалени яйца в гигантски омлет. Затисна ноздрите си, почти задушен. Задави се и Скъли, свикнала на аутопсии, миришещи трупове и разложение.

— Каква гадост! — изпухтя Агилар.

— Като от легендарния труп на Тецкатлипока — засмя се Владимир Рубикън, останал напълно равнодушен към явлението. — Неговата миризма е била в състояние да унищожи половината население.

Скъли внимателно подуши с нос и поклати отрицателно глава: — О, не — това е сяра, най-вероятно е серен двуокис, според мен. Вулканичен газ.

— Нека се поотдръпнем от ръба на кладенеца и тогава да говорим — рече Мълдър.

Четиримата се запътиха назад и се спряха чак пред пирамидата.

— Още ми треперят колената — огледа се Скъли. — Чакайте! Не са коленете ми — земята се тресе… И не спира!

Мълдър чак сега забеляза, че дърветата се клатят силно, земята сякаш подскача и се нагъва. Към тила си усети клокочещ шум в обхвата на звуковете, които човек не може да чуе ясно. С цялото си същество долови и гигантски тласък, надигащ се от земните недра, усилващ се постепенно.

Избраните от Агилар индианци стояха до полуиздигнатите палатки и бързо говореха помежду си. Внезапно един от най-едрите се втурна лудо към джунглата, като крещеше нещо на другите.

— Сега пък на тях какво им стана? — пошегува се Мълдър. — По-рано не са ли усещали гнева на боговете?

— Това е сеизмично явление — заяви Рубикън, сякаш не го бе чул. Говореше ученият в него, със спокоен, аналитичен глас: — Само че тук районът не е типичен за земетръсна и вулканична дейност. Полуостров Юкатан е високо и стабилно варовиково плато, от геологична гледна точка е невъзможно тук да има вулканична дейност.

Сякаш да го опровергае земята затрепери като че някой я удари с гигантски чук. Плочите на площада се нагънаха и разчупиха няколко махагонови дървета до един от по-малките храмове наблизо се повалиха, а корените им се подадоха от влажната рехава земя и се заклатиха като мръсни пипала.

Полуразрушена фасадна стена се сгромоляса с гръмовен шум, а каменните й блокове са разсипаха наоколо като детски кубчета. От страничните стени на стъпаловидната пирамида изпопадаха тухли и се затъркаляха надолу, подскачаха, постепенно набираха скорост.

Точно на ръба на поляната, там, където започваше джунглата, земята се разтвори досущ като гигантска паст и забълва зловонни газове. Мълдър сграбчи ръката на Скъли, която загуби равновесие и щеше да падне.

— Трябва да се отдалечим от големите сгради. Могат да се срутят и да ни погребат под себе си — извика тя.

С Мълдър подадоха ръце на залитащия археолог и тримата заедно се оттеглиха в средата на площада. Под нозете им земята продължаваше да се гърчи и извива. Дърветата наоколо стържеха с ужасен звук.

От новото и по-безопасно място Мълдър видя как огромната пирамида се клати като чикагски небостъргач в силен вятър.

— Дръж се! — Той сграби раменете на Скъли.

И тогава, точно когато всички очакваха да се разрази най-страшното, трусът утихна. Продължиха леки вибрации, а може би това бе само остатъчна реакция на нервите им.

Рубикън поглади козята брадичка, за да намери някакво занимание на треперещите си ръце.

— Възможно е да не съм прав относно сеизмичната стабилност тук.

Агилар посочи напълно падналите палатки и разпилените припаси. Лагерът бе празен, изоставен. Лицето му бе бяло като сняг:

— Е, изглежда за момента загубихме помощниците си. — Нервно забърка из джобовете си за тютюн и цигарени книжки.

— Утре те ще се върнат, amigos. Това са добри работници, лично съм ги подбирал. Тази вечер, обаче, сами ще си готвим вечерята. Ще трябва и да се съвземем от това приключение, нали? — Изсмя се пресилено, а смехът му остави у Мълдър подчертано чувство за безпокойство.

С наведена глава Рубикън се отпусна на ръба на една от полуизправените плочи. Мястото не бе удобно.

— Една от причините за интереса на Касандра към това място бе необичайната, нетипична геологична нестабилност. Знаете, първата й любов бе геологията. Моето момиченце събираше скални отломки, изучаваше произхода им: вулканични, метаморфни, утаечни. Имаше голяма сбирка, отлично ги разпознаваше.

— По-късно Касандра разшири интересите си. Пак разкопаваше земята, но вече не само за самите скали, а и за онова, което лежи скрито в тях — остатъци от човешка дейност и история, скрити между пластовете натрупани утайки и прах. Бе много развълнувана, когато намери информация за известна сеизмичност точно тук; така се зарадва, че повежда първия си екип насам — към Кситаклан.

Старият археолог поклати глава:

— Все пак за мен си остава необяснимо точно тук да има подобна силна вулканична дейност. — Посочи с ръка към високата пирамида, почти непокътната, макар, че тук-там все още отделни късчета се търкаляха надолу по стръмните стени. — Ето доказателство за думите ми. Виждате, че районът е напълно стабилен — ако тук имаше чести трусове, още преди векове тези развалини да са се изравнили със земята. Самият факт, че Кситаклан продължава да съществува дава неопровержими доказателства, че околността е феноменално стабилна.

— Само преди минута не беше стабилна, сеньор — възрази Агилар, застанал с широко разкрачени крака, в очакване всеки миг земята отново ще се разлюлее и забучи. Но беше успял да си свие и запали цигара.

Мълдър се опитваше да систематизира и подреди натрупаните в съзнанието си множество парчета информация: огромно количество дребни факти и подробности, научени от енциклопедиите и служебните доклади, които бе чел години наред. Винаги се бе опитвал да запомни неща, които изглеждаха необясними или странни.

— Повечето от големите вулкани в Централна Америка са във високите части на Мексико, всъщност това е и гръбнакът на страната. Само че вулканите са необичайни. Един от тях — Парикутин се появява неочаквано през 1943 година точно в средата на житна нива, плоска като пита! Селянинът си орял земята и изведнъж тя започнала да се тресе и да пуши. През следващите девет години вулканът растял, изхвърляйки над един милиард тона лава и пепел. Погубил и цели два града.

— Мълдър, да не искаш да кажеш, че тук току-що се е появил вулкан? — стрелна го с очи Скъли.

Мълдър кимна с глава:

— А докато Парикутин растял, геолози от цял свят го наблюдавали. След първите двадесет и четири часа вулканичният конус се издигнал на височина до седемдесет и пет метра, а след осем месеца височината била около четиристотин и петдесет метра… доста внушителни размери, какво ще кажете? В крайна сметка Парикутин погребал под лава и пепел единадесет квадратни километра околна площ. Достигнал височина около два километра и седемстотин метра! Е, това е било преди половин век. Човек не знае какво може да изскочи от земята!

Изгледа Скъли и Рубикън, обърна поглед и към Фернандо Агилар.

— Тази нощ ще спя леко и ако под нас започне изригване, ще бъда готов да хукна към джунглата.

— Чудесен съвет, сеньор Мълдър — изпуфка с цигарата Агилар.

Но Скъли загрижено загледа Мълдър и той знаеше какво си мисли тя. Защото и него го измъчваха същите въпроси. Откъде се е освободила цялата тази енергия? Какво е предизвикало вторичен удар, та да събуди вулканична активност около Кситаклан? И защо точно сега?

Нещо се бе случило наблизо. Мълдър не знаеше дали то има връзка с изчезването на Касандра Рубикън и колегите й, или е просто съвпадение.

Той вярваше в много невероятни неща… но не вярваше в съвпадения.