Кевин Андерсън
Руини (40)

40

ФБР — Централа, Вашингтон, неделя, 14.12 часа

В главната квартира на ФБР работата никога не секва, но в неделя следобед там бе сравнително тихо. И Мълдър се радваше на уют и спокойствие, нетипични за обичайната блъсканица през седмицата.

Светеше само една от флуоресцентните ленти на тавана. Другите угасени сивееха. Типичната за кабинетите на ФБР атмосфера царуваше и тук: хиляди разследвания, шкафове с досиета, телефони, които не спират да звънят, фотокопирни машини, тракащи по цели нощи.

Сега обаче телефонът на бюрото мълчеше. Подобна бе обстановката и наоколо. Относителна тишина се стелеше над компютрите, преградените кабинки, съседните кабинети и целия хол.

За Мълдър не бе рядкост да идва тук през уикенда. Скъли често го будалкаше за ограничения му личен живот.

В този миг седеше замислен. Беше спуснал щорите и запалил настолната лампа. Отмести купчината книги за митовете на маите и различните археологически изследвания. Потри носа си.

Пак се загледа в купчината сателитни снимки, които си достави срещу два билета за мачове на „Редскинс“. Редовно инвестираше в билети за сезонните срещи, макар че служебните му задължения рядко позволяваха той самият да стигне до мачовете. Билетите и пропуските обаче често се оказваха полезна разменна монета срещу разни неофициални услуги в бюрото.

На висококачествените снимки детайлите се виждаха отлично: няколко от тях показваха кратера, където бе изчезнала вилата на мексиканския наркобарон. С любопитство погледна следващият фотос: той разкриваше в близък план опустошения пейзаж около развалините на Кситаклан.

Вулканичното огнище вече беше привлякло вниманието на голям брой геолози, разпалвайки в тях страхотно вълнение. Точно тази част на Юкатан би трябвало да бъде геологично стабилна, вместо да освобождава изригване, подобно на загадъчното появяване на Парикутин през 1948 година. Вече се бе оформил конусът на новия вулкан и според първоначалните геологически прогнози изригването вероятно щеше да продължи години наред.

Мълдър се запита дали е възможно да има някаква връзка между Кситаклан и Парикутин, но след малко се отказа от тази си мисъл.

Нямаше да има възможност да се завърне в Юкатан. Нямаше причина за това, тъй като изригващата лава и вулканичните трусове бяха унищожили всякакви улики и доказателства. Дори развалини вече не съществуваха. Отишла си бе древната слава на Кситаклан.

Мълдър взе в ръце скъпоценния нефрит: гладко полираната каменна форма, изваяна като пернат змей в зелено-белезникави оттенъци.

Този път почувствува странен хлад, вероятно защото бе виждал истинското същество. Пръстите му погладиха резките в статуетката, погалиха перата и зъбите в разтворената паст. Хилядолетна мистерия криеха и този предмет и мястото — Кситаклан.

Но Кситаклан бе унищожен и никой нямаше да приеме обясненията му и да им повярва. Както винаги.

Мълдър въздъхна и постави нефритената статуетка на бюрото. Можеше да я използва за преспапие.