Кевин Андерсън
Руини (35)

35

Развалините на Кситаклан, сряда, 04.19 часа

Чувствуваше се безпомощна, попаднала в клопка. Гушеше се във въображаемото прикритие на палатката и слушаше пукотевицата отвън… унищожителните шумове, които сякаш предвещаваха края на света. Или нещо като последните дни на Помпей, но в древната обител на маите.

После Скъли чу силните експлозии и трошенето на каменните блокове. Усети, че те не са от мини. Командосите се бяха укрили в миша дупка и минохвъргачката бе затихнала — това поне разбираше. Още няколко пъти куршуми профучаха през горната част на палатката, оставяйки дупки, през които проникваше лунната светлина. Повече не видя, нито чу майор Джейкс, нито пък някой от оцелелите командоси.

Опитваше се да реши дали да не излезе и побегне? Защо не? Ненавиждаше сегашното си положение. Затворена така унизително! Като принцеса, държана под ключ в кулата на някой замък. Джейкс я беше набутал в задушната палатка, само защото е жена, при това — цивилна гарга. Обаче тя добре знаеше, че шансовете й да оцелее тук съвсем не бяха подобри, отколкото да пробяга през площада и да се опита да намери заслон в развалините, в джунглата. Да намери Мълдър!

— Достатъчно висях тук! — реши тя. — Излизам! Веднага!

Рязко отметна платнената вратичка и изпълзя навън. Залепи се към плочите, огледа се. Дали пък някой от войниците няма да я вкара насила обратно? Ядосаният Джейкс дори можеше да я прасне по главата с приклада на автомата си, помисли си Скъли. Просто да й покаже, че той командва парада за „собственото й добро“.

Обаче никой не направи нищо. Приклекна до палатката, готова да залегне. Но изстрели нямаше.

Изправи се на разтрепераните си крака, огледа се, примигвайки в недостатъчната светлина от горящата джунгла. Кситаклан бе в агония.

Намери майор Джейкс там, където бе паднал. Тежкокалибрени куршуми бяха разкъсали гърдите му. Той лежеше в локва от собствената си кръв, обагрила тежките плочи на площада. Като жертва на древните богове на маите, помисли Скъли. Лицето му бе безизразно дори и в смъртта. И в небитието бе останал верен на любимата си роля.

Към нея се затича обезумял войник. Той автоматично заобикаляше падналите камъни и изкоренените дървета. Защитното му облекло беше разкъсано и цялото в кървави петна, автоматът висеше на рамото му, очевидно без патрони. Всички места по колана му бяха празни: свършил бе и пълнителите и гранатите, липсваха и специалните ножове на командосите.

— Нападат ни от небето — изграчи войникът. — За бога, никога не съм виждал такава атака — но не можем да се съпротивляваме повече! Пирамидата вече е унищожена. — Лицето му беше мокро от пот, очите — широко отворени, побелели.

Тогава забеляза окървавения труп на майор Джейкс. Наведе се и от устата му се изтръгна: — По дяволите, ох, да му… — вдигна очи към нея и изпъшка извинително: — Прощавайте, госпожо…

— Не ме наричайте „госпожо“ — промърмори Скъли и си спомни как бе реагирала на думите на Джейкс. Но не можеше да очаква младият войник да разбере това.

— Внимавайте, оттегляме се! — извика той високо, обръщайки се вероятно към живите си другари. После я погледна, в очите му имаше и шок, и ужас: — Госпожо, най-добре е самостоятелно да се изтеглите оттук и от джунглата, преди корабът да се е върнал. Можете да се обърнете за помощ към всички компетентни власти. Нашият екип, обаче, няма тази възможност. Ако ни хванат — мъртви сме! Останахме само трима.

Без повече приказки военният се втурна обратно през площада към дърветата, като държеше ненужното си оръжие в ръце, насочено. Скъли се обърна към голямата пирамида на Кситаклан и зяпна… там сега имаше само зеещ кратер.

— Боже мой! — успя само да издума със страхопочитание и понечи да се прекръсти. Наоколо се търкаляха хиляди отломки, купчини камъни и пръст, масивни блокове, захвърлени от титанична сила на стотици метри. Наведе очи към безжизненото тяло на Джейкс. — Мисията ви е изпълнена добре, майоре!

Въпреки това дълбоко в себе си усещаше, че този огромен кратер не е резултат от минохвъргачния огън на военните. Никакви мини, нито пък гранати биха могли да разрушат вековните постройки така безпощадно и изцяло. Спомни си думите на войника — атака от небето? Друг военен отряд? Самолети? Бомбардировки?

Чакай! Да не става дума за друго тактическо ядрено оръжие? Атомна артилерия вероятно?

— Скъли! — викът прозвуча като музика в ушите й. Мълдър! Тя светкавично се обърна по посока на гласа му. — Скъли! Тук сме!

Зърна партньора си — окалян, изтощен да подкрепя залитаща жена. Двамата бавно се тътреха през площада към нея.

— Мълдър, жив и здрав! — затича се лудо към него.

— Само да не правим прибързани заключения — предупреди той. Лицето му бе зачервено, очите му изцъклени като в шок. — Скъли, ти нали видя? Не видя ли нищо? — Той неистово замаха с ръце към кратера, където някога се бе извисявала гордата пирамида.

Скъли отрицателно заклати глава. — Почти нищо не съм видяла. Не знам — обясни тя. — Бях заведена принудително в палатката. Майор Джейкс е мъртъв. Както и повечето от неговите хора. Казаха ми да изчезвам, колкото се може по-бързо. Сега сме само ние, Мълдър. Други няма.

Откъм джунглата прозвучаха единични изстрели, колкото да опровергаят думите на Скъли. Тя се почувствува още по-зле. Тримата командоси се бяха изтеглили преди минути, отпрашвайки с голяма скорост с мощния всъдеход. Без поглед назад, без да чакат други оцелели.

— Ранена е — прекъсна мислите й Мълдър. Сочеше жената с червеникавата коса, която подкрепяше. — Камък я удари по главата, по време на бомбардировките… но тя поне е жива.

Скъли се загледа в раната на непознатата. Кръвта започваше да се съсирва, спичайки косата точно върху наранената кожа. И се усети:

— Мълдър, това да не е Касандра?! Къде я намери, за бога?

— Дълго е за разказване, Скъли, пък и ако ти кажа точно сега, едва ли ще повярваш. Тя обаче е тук, живо доказателство.

Преди да продължи земята отново започна да се гърчи. Тежките плочи се раздвижиха, сякаш чутовен титан се опитваше да напусне долния свят, като разтрошава препятствията по пътя си с тежък чук. Явно подземното напрежение нарасна толкова, че площадът се разцепи по средата и образува голяма пукнатина. Тя се проточи като змия до игрището и едната иззидана стена буквално се изсипа в кратера на бившата пирамида.

— Районът тук е достатъчно нестабилен — обади се Мълдър. Той разклати глава, сякаш по този начин можеше да прогони световъртежа. — След всичките тези взривове, не след дълго Кситаклан ще бъде само нещо от миналото.

Кратерът на мястото на пирамидата изплю високи струи от серен прах. Нещо заклокочи и нагоре се устреми гореща лава и дим, после с гъргорене огненото чудовище „прибра главата си“. Варовиковите скали запукаха и се подпалиха като обикновен восък за свещи. Земята наоколо започна да се срива надолу, ямата се разширяваше. Стените на изпразнения и съскащ кенот също се срутиха.

— Помниш ли разказа ми за новообразувания през 1948 година вулкан Парикутин? — обърна се Мълдър към колежката си. — Според мен тук започват изригвалия, които ще продължат докато всичко наоколо се промени и на картата ще трябва да се нанасят корекции. — Агентът помогна на Касандра да се изправи. — И ако не възразяваш, Скъли, лично аз не настоявам благодарните потомци да изпишат имената ни на мемориал, който сигурно ще издигнат тук след време… Хайде да се изнасяме по най-бързия възможен начин!

Повече изстрели не последваха. Бунтовниците явно се бяха оттеглили в полуизгорената джунгла, сега, когато вече буквално целият Кситаклан бе разрушен.

Скъли посочи изоставения всъдеход.

— Не можем ли да се възползуваме от тази машина? Ще се движим с по-голяма скорост през джунглата? Само че в коя посока трябва да тръгнем…

— Като начало където и да е — само не тук — одобрително възкликна Мълдър. — Но можеш ли да го подкараш това чудо?

Скъли го изгледа:

— Мълдър, Мълдър! Ние сме интелигентни хора. Няма начин да не се оправим с всякаква техника. — Но май сама не си повярва.

— Не бъди толкова сигурна — упрекна я агентът. — Там са използвани само авангардни военни технологии.

Подкрепяйки отпадналата Касандра Рубикън от двете й страни, те се затътриха към всъдехода. Пътят им осветяваха бълбукащата в кратера лава и горящите дървета.