Кевин Андерсън
Руини (33)

33

Развалините на Кситаклан, сряда, 03.26 часа

Скъли запуши уши с длани, когато поредната мина полетя към полуразрушената пирамида. Потръпна и се сви, войниците наоколо също запушиха уши и се приведоха.

Мината попадна точно в целта — основата на каменната грамада. Последва експлозия, огън, пушек и шрапнели във всички посоки, заедно с разбитите останки на каменните блокове. След този удар по стъпалата се появиха видими пукнатини — същите стъпала, по които тя се изкачва само преди ден-два към върха, откъдето се откриваше великолепна панорамна гледка над вечната джунгла.

Обстрелът продължаваше вече почти час, но древната постройка издържаше на яростния барабанен огън на майор Джейкс.

Издържаше, но засега.

Скъли беше уговаряла Джейкс вече няколко пъти. Да спре огъня и унищожението на безценната археологическа старина. Но най-вече я мъчеше мисълта за Мълдър. Не знаеше къде точно бе отишъл, но това нямаше значение. Дългогодишният й опит показваше, че той неизменно ще се озове там, където стават най-важните неща. И най-опасните.

— Докога ще продължавате тази дивотия? — изкрещя Скъли, накрая напълно загубила търпение. Сама не чуваше гласа си, ушите й бучаха. — Може в пирамидата да има хора!

— Неизбежни загуби — лаконично и бездушно отвърна майорът.

— И наистина ли не ви пука? — тя го хвана за ръкава като настойчиво и напълно безпомощно дете. — Не разбирате ли какво правите?

Джейкс извърна лишените си от изражение очи към нея и я изгледа втренчено, продължително. Неестествената светлина наоколо хвърляше странни сенки върху тъмната му кожа.

— Не, агент Скъли. Не. Не ми пука. Не ми е разрешено да ми пука. Това е опасно в моята професия.

— Значи по този начин успокоявате съвестта си и обръщате гръб на неразумните действия, така ли? Никога ли не мислите за последствията?

Майорът дори не помръдна.

— Главният ми инструмент е мозъкът. Той е способен да се справи с невъзможни на пръв поглед задачи — но това е само защото никога не си позволявам да се отклоня от заповедите, които имам. Прекалено многото мислене създава объркване, съмнения, двусмислие, извъртане. Множество пъти съм бил направо в пъкъла, агент Скъли, на адски места. По картите ги наричат Босна, Ирак, Сомалия, но положението беше все едно — смъртно опасно — сега за пръв път в очите му се появи нещо като емоция. — Ако само за миг си бях позволил да изпитам угризения, сега да съм или луд, или мъртъв.

Скъли преглътна, а майорът се обърна към останалите му живи бойци.

След десетките точни и преки попадения от минохвъргачния огън пирамидата изглеждаше на път да рухне. Тежки блокове бяха унищожени или висяха накриво от места, където бяха прекарали векове. Други бяха частично разбити, липсваха уникални барелефи, скулптури и йероглифи. Колоните на връхната храмова платформа бяха повалени до една, статуите на пернатите змейове — взривени на пух и прах. От източната страна на огромната сграда започна каменна лавина, търкаляща се с рев надолу по стръмните стъпала. Шумът от нея се присъединяваше към невъобразимата обща олелия. Истински кошмар!

— Почти сме свършили — отбеляза Джейкс. — Още няколко преки попадения и мисията е завършена. Приберете телата. След малко се изтегляме.

— Не! — отново изкрещя Скъли. — Не можем да оставим Мълдър! Трябва да го намерим. Той е американски гражданин, майор Джейкс! Поради вашите действия той принудително попадна в центъра на незаконна военна операция. Лично ви държа отговорен за неговата безопасност!

Джейкс пак я изгледа с безучастните си черни очи.

— Агент Скъли, мен изобщо ме няма тук. Моите хора дори не са стъпвали тук. Нашата мисия не съществува. Официално ние не можем да носим отговорност нито за вас, нито за който и да е друг.

В същия миг в лявото рамо го удари куршум. Майорът се завъртя от силата на удара и се блъсна в Скъли. И двамата се изтърколиха на земята. Въпреки явно силната болка той само изръмжа.

— Снайперисти пак на позиция! — извика един от командосите.

Другите се разбягаха, за да се прикрият и минохвъргачката остана сама на площада. Огънят от джунглата се засили. Партизаните ревяха закани на своя си неразбираем език.

Също заели позиции, командосите отвърнаха на огъня свободно, като стреляха по припламващите в джунглата огънчета. Партизаните от Либерасион Кинтана Роо започваха нова атака.

С лека въздишка, подсказваща болката, майор Джейкс се надигна от Скъли. Изправи се и стисна рамото си. По униформата му бликна кръв. Погледна към Скъли и видя червени петна и по нейните дрехи.

— Извинявам се, че кървя върху вас — каза той и й протегна ръка.

Войникът, залегнал най-близо до минохвъргачката, подскочи като опарен, после тежко се захлупи по очи, а главата му се обля в яркочервена кръв.

— Още един убит — издума Джейкс и огледа кървящото си рамо. — Екипът ми се стопява много бързо.

— Значи трябва да се изнасяме оттук час по-скоро — почти изкрещя Скъли и стисна зъби. — Да намерим Мълдър и да потегляме.

— Мисията все още не е завършена — лаконично констатира майорът.

Насърчени от успеха, партизаните дръзко излязоха от прикритията и продължиха да стрелят в движение, прави. Ответният огън на командосите не секна, макар и отбраната им явно да се разпадаше. Военна граната полетя към групичка бойци на Либерасион Кинтана Роо и избухна право в средата й. Разлетяха се трупове и части от хора попаднаха в съседните храсти и дървета, където отново избухнаха огньове от добавъчния ефект на гранатата.

Разрушителната й сила поразколеба бунтовниците. Джейкс сграбчи Скъли за ръката.

— Хайде, трябва да ви отведа до палатката. Там ще се прикриете, а аз ще реорганизирам отбраната.

— Няма да ходя в никаква палатка — дръпна се Скъли. — Трябва да остана навън и да си потърся партньора.

— Няма да останете навън — изръмжа Джейкс. — Изпълнявате моите заповеди! И толкоз!

— Ама вие защо си въобразявате, че тази палатка изобщо може да ме предпази от нещо? — сопна се Скъли, силно ядосана.

— Тя е достатъчно прикритие — възрази Джейкс. — Защото нападателите не ви виждат. Няма да сте мишена. Това е най-доброто, което мога да направя в сегашната ситуация.

— Не съм искала нищо да правите за мен…

— Не е вярно! Казахте, че съм лично отговорен за сигурността ви. Следователно искам да ми се махнете от главата, за да не става нужда непрекъснато да се грижа за вас. И непрекъснато да слушам неподчинението ви.

Със здравата си ръка той я натика в отвора на палатката. Скъли се опита да се бори и когато той я пусна се извърна и с все сила изкрещя:

— Мълдър!

— Не може да ви помогне, където и да е сега — настоя Джейкс. — Само се опитвам да ви предпазя, госпожо.

Тя впери разярени очи в него:

— Той трябва да знае къде съм аз!

— Госпожо, просто се приберете в палатката!

Тя направо побесня:

— Не ме наричай „госпожо“!

— Не ме принуждавайте да бъда груб!

С мъка понасяйки унижението и безпомощността си в средата на това истинско бойно поле Скъли пропълзя в тъмната и тясна палатка и се сви в одеялата. Джейкс пусна брезентовата вратичка след нея.

Чувствуваше се като в платнен гроб. Външните шумове позаглъхнаха. Лунната светлина проникваше слабо през дебелата материя, примесена с проблясъците на ракетите, отделните изстрели, спорадичния огън на минохвъргачката, далечните експлозии.

Заслуша се в хаотичните звуци на битката и клекна върху одеялата. Провери под възглавницата да няма скорпиони.

Престрелката не секваше, шумът сякаш се усили и стана почти заглушителен. Чу изпъшкване от посоката, където смяташе, че се намира Джейкс, последва шум от тежко падане. На фона на светлината й се мярнаха силуети, сенки на фигури, после куршум разкъса брезента и изсвистя на няколко сантиметра от главата й. Излезе от другата стена, оставяйки две малки дупки с обгорели ръбове.

Тя се захлупи по очи, опита се да се слее със земята под нея и наостри уши: битката навън продължаваше.