Кевин Андерсън
Руини (29)

29

Развалините на Кситаклан, сряда, 02.33 часа

Майор Джейкс нареди на Скъли да залегне и тя нямаше друг избор, освен да се подчини.

После даде отривисти заповеди на командосите за тотален контраудар. Стрелците от джунглата бяха счупили и трети, набързо пуснат в действие прожектор, но сега американците изстреляха поредица осветителни ракети, чиято ослепителна фосфорна светлина напълно компенсира предишните източници. Стана светло като ден, а експлозиите и престрелката май че се усилиха.

Двамина от хората на Джейкс прибягаха до бронираните всъдеходи и донесоха малка ракетна установка, а веднага след това и минохвъргачка. Скъли запуши уши, когато командосите буквално засипаха джунглата с тежкокалибрен огън.

Дървета избухваха с трясък и се обръщаха в гигантски факли, детонации здравата разтресоха гъстата гора и храсталака. Обърканите бойци от Либерасион Кинтана Роо отначало отговориха със спорадичен огън, но после Скъли чу викове на болка, паника и страх.

Някой от джунглата откри огън с тежко автоматично оръжие. Двамина от американците бяха улучени. Единият рухна и застена. Другият падна като сноп и замлъкна завинаги.

— Прикрий се! — изрева Джейкс и желязната му ръка натисна главата на Скъли надолу. Сякаш патетичния заслон на палатките бе някаква преграда за куршумите.

Джунглата наоколо пламна. Раненият, който действуваше с ракетната установка бе заменен от друг. Още четири ракети засвистяха към мястото, откъдето долитаха най-много партизански куршуми. Командосите вече се ориентираха за местоположението на врага. Детонациите бяха по-силни от неотдавнашните вулканични тътени.

Партизанският огън отново затихна. Въпреки пращенето на горящите дървета, отсреща долетяха отдалечаващи се гласове. Бунтовниците започваха отстъпление или прегрупиране. Ракетите в небето създаваха истински парад на сенки.

Към тях хукна задъхан млад войник с почернено за прикритие лице. Приклякаше и рязко променяше посоката на тичане, за да не го улучат. Скъли гледаше младото, приятно лице с пълни, закръглени бузи и си мислеше, че вижда момче на не повече от двадесетина години. Но отблизо зърна студените очи и ожесточеното лице, остарели, сурови — не за годините му.

— Изглежда врагът отстъпва, сър — докладва младежът. — Временно, поне.

Майорът кимна:

— Превъзхождащата огнева мощ винаги плаши некадърния войник. Дай преценка за загубите!

— Мога да докладвам по предварителни данни, сър! — незабавно отвърна войникът. — Най-малко четирима извън строя, трима фатално, четвъртият… хм, изглежда доста зле, сър!

Джейкс изглежда прие новината тежко: сякаш получи силен удар и не му достигаше въздух. После въздъхна и ноздрите му се разшириха.

— Остават шестима — прошепна той.

Приближи се друг войник — отляво на гърдите му кървеше силно. Но се държеше като че не беше ранен.

— Вражеските сили се скриха в гората, сър! — докладва и той. — Вероятно се прегрупират и ще нападнат отново.

— Знаят, че в бой са по-слаби — коментира майорът. — Вероятно ще ни изчакат в засади.

— Заповядвате ли да навлезем в джунглата и да ги подгоним, сър? — попита войникът и, без да иска, постави ръка върху раната в опит да спре кръвотечението.

Майорът поклати глава:

— Имаме ли данни за лидера? Човекът, който поставяше условия?

— Неокончателни, сър — отвърна командосът. Отдалечи ръка от раната и опъна окървавени пръсти. Скъли видя разкъсаната плът, обгорена от преминалия куршум. Войникът отправи очи към влажната кръв по ръката, после нехайно отри длан в защитното облекло. Като че изтриваше размазано насекомо.

— Според нас той също е потърсил прикритие. Мислим, че не е ранен. Забелязан е да бяга към онази цитадела в развалините — войникът посочи към пирамидата Кукулкан. — Вероятно там е тяхно укрепление или помощен оръжеен склад. Това е и първоначалната ни мишена.

— Но това е археологически, а не военен обект — намеси се Скъли и застана на колене, като се отдръпна от Джейкс. Беше бясна в този миг. Толкова разрушения и напразни убийства! Ненужно изтребление, причинено и от партизаните на Барехо и от американските командоси. — Там има само древни развалини от времето на маите, не виждате ли сами? Нищо повече!

— Всички сведения сочат противното — възрази Джейкс с каменно лице. — Ако Кситаклан е просто обект с исторически интерес защо тази банда бунтовници го защищава със смъртоносни оръжия? — Обърна се към ранения си подчинен, който чакаше заповеди. — Продължаваме операцията! Нужни са ми още две минохвъргачки, готови за стрелба до десет минути.

— Слушам, сър! — Войникът се втурна към всъдеходите, като правеше обичайните движения за прикритие, макар че никой не стреляше.

— С какво право идвате тук, нападате суверенна страна и се опитвате да унищожите обект с уникална археологическа стойност? — остро се сопна Скъли. — Тези развалини са на хиляди години и досега не са проучвани от науката. Какви доказателства имате, че там са скрити оръжия или база на революционери? Нищо нямате, вятър!

Майор Джейкс извади отнетите й служебно удостоверение и значката на ФБР от широкия джоб на защитния комбинезон. Огледа ги пак и й ги върна.

— Много добре, специален агент Скъли от федералното бюро за разследвания. Сега аз ще ви покажа моите доказателства. Тъй като сте вече обект на ограниченията за сигурност на нашата мисия, попадате под ударите на закона за тайната и наредбите за строго секретна информация. Разбирате ли какво казвам?

— Имам нужните разрешения, както и достъп до поверителни данни, така че зная как да си държа устата затворена — тросна се Скъли. — Само че къде са вашите доказателства? Нищо не виждам!

— Елате с мен, моля — ето там в първия всъдеход. — Джейкс се затича, без да я чака, с обичайните прибягвалия, приклякания и смяна на посоките. Скъли побягна след него, стараейки се да подражава на предпазните движения. В този миг в паметта й отчетливо изникнаха подробности от подготовката, която бе преминала в Куантико. Удиви се как опасността опреснява човешката памет.

Тази операция, обаче, бе по-различна от престрелка със заподозрян и преследван обект. В Кситаклан започна ожесточена война. За щастие, снайперистите не подновиха стрелбата. Двамата стигнаха до машината без всякакви усложнения. От затворено със специални механизми скривалище майорът извади тънка папка, съдържаща досиета: снимки и документи, разпечатани на тънка, разтворима във вода хартия. Силните му пръсти отделиха две големи, малко извити черно-бели снимки, очевидно правени от спътник. Бяха леко замъглени, като преснимани на факс повече от веднъж.

— Първата снимка показва какво е останало от вилата крепост на Ксавиер Салида, един от големите централноамерикански наркобарони — обясни Джейкс. — Тя е била охранявана много добре и още по-добре снабдена с необходимите за това оръжия. От известно време следяхме незаконната му дейност. Агенцията за борба с наркотрафика работеше с местната мексиканска полиция. Правени са опити да го уличат, дори да го подведат с фалшиви доказателства. Но всичко е било неуспешно — Салида бе недосегаем. Поради корумпираните политици, които е държал в джоба си. Това е постоянният проблем с тукашните наркобарони.

— Ако сте работили с местни полицаи като Карлос Барехо, мога да разбера защо — кисело рече Скъли и се приближи, за да разгледа снимките. — Но защо ми показвате кратер? Сигурно вие сте „отстранили“ наркобарона, както обичате да се изразявате? Вашият екип го е „изнесъл“, защото не можете да го екстрадирате по законен път, нали? И тук — в Кситаклан — ли възнамерявате така да постъпите? Да оставите един голям кратер?

— Не — спокойно отвърна Джейкс, незасегнат от сарказма й. Забеляза, че дори и ожесточената престрелка не промени каменното му изражение. Раната на рамото му спря да кърви. — Ние нямаме нищо общо с показаното на снимката. Кратерният радиус, състоянието на повърхността, измерените стойности на сеизмична активност и сравнително слабото атмосферно светлинно излъчване, регистрирани едновременно от наш сателит, водят до едно заключение: снимката показва резултатът от тактически ядрен удар.

— Ама вие ми разказвате, че някой му е подхвърлил атомна бомба? На този мексикански наркобарон ли?! — Скъли го изгледа като побъркан.

— Цялата информация недвусмислено и категорично доказва това, агент Скъли. Нищо друго освен ядрен удар, и то от тактическо оръжие, не би могло да освободи толкова много енергия и топлина в един, единствен взрив.

— Но как? — пак се опъна Скъли. — Значи някой от съперниците му се е добрал до бойна глава?! И откъде?!

Джейкс кимна съсредоточено, сви устни.

— Ето ви един сценарий: по време на разпадането на бившия Съветски съюз определено количество ядрени оръжия са изчезнали, отклонени по някакъв начин и скрити. Възможно е някои от тях да са попаднали в ръцете на терористи. Тези идиоти умеят да се изтребват един друг много по-сполучливо, отколкото ние — да намираме нужните доказателства за ареста им.

Скъли пак се вгледа в снимката:

— Да се избиват с ядрено оръжие! Това не е ли малко преувеличено?

Майорът пренебрегна последната реплика.

— Знаем още, че революционната групировка на име Либерасион Кинтана Роо — това са господата, които стреляха по нас тази нощ — събира от известно време оръжия за безнадеждната си борба срещу централното мексиканско правителство. Опасяваме се, че едно или повече от липсващите тактически ядрени оръжия може да са попаднали в ръцете на тези бунтовници. Смятаме, че партизаните няма да се въздържат от употребата на тези оръжия дори и в гъсто населени райони.

Скъли бавно кимна. Разсъждаваше върху мотивите зад драстичните действия, предприети от майора и командосите му, и се тревожеше. Присви устни, а мислите й побягнаха назад към събитията: дали убийствата на археолозите имат нещо общо с трафика на пушки за бунтовниците или с продажбата на ядрени оръжия за наркобароните? Възможно ли бе нелегалната революционна групировка да е използувала Кситаклан за тайна база? И всичко е било наред, докато не са дошли любопитните американски учени, които са си пъхали носа навсякъде?

Това обаче едва ли би могло да помогне вече на Мълдър, който се бе затичал към пирамидата още преди няколко часа. Боже, дано не са го пленили революционерите! Дано не е убит!

— Мисля и все пак не разбирам каква е ролята на Кситаклан? — заговори тя. — Защо точно тук? Тези изолирани развалини не са били докосвани от векове. Няма пътища, няма удобства, няма ток — очевидно не може тук да се намира секретна инсталация. Няма нищо. Защо ще нанасяте специален удар по нищото, в пустошта?

Този път Джейкс посегна към командното табло на всъдехода. Включи плоскоекранната мрежа и тя засия в сиво и синьо-сребристи тонове, а после показа целия полуостров Юкатан и в средата му линеарна топографска карта на тяхното местоположение. Джейкс натисна няколко клавиша и картата се сви в по-малък и още по-малък мащаб, показвайки по-подробна топографска картина на местността около тях. И в центъра й трептеше пулсираща светлина — като сонарен сигнал.

— Това предаване се излъчва оттук, агент Скъли. Сигналът бе засечен от нашите военни монитори още преди удара срещу крепостта на Салида. Струва ни се, че е кодиран. Не можем да определим нито произхода, нито смисъла му, но вярваме, че е свързан с дейността, за която вече ви говорих. Впоследствие моят екип получи заповеди да унищожи тази изолирана база в джунглата, преодолявайки всякакви прегради и защитни съоръжения.

Скъли удивено гледаше пулсиращия сигнал, хипнотично пробляскващ на екрана.

— Откъде правите заключението, че това е военно предаване? Ако кодът е неразбираем за вас, пак няма причина да смятате, че то носи някаква заплаха. Не виждам логиката ви.

Майор Джейкс остана загледан в екрана, черните му очи изглеждаха озадачени.

— Нашето разузнаване го определи като военна заплаха.

— Кое разузнаване? — недочу Скъли, опряла се на всъдехода. После се досети за какво става дума и запита: — И какво знаят хората от разузнаването, което аз не знам? Какво не ми казахте?

— Не е моя работа да поставям под въпрос преценките им, агент Скъли — замислено отвърна Джейкс. — Моята работа е само да познавам мишената и задачата. Екипът ми има за цел да изпълни заповедите, а не да ги обсъжда. От дългогодишен опит знаем, че така е най-добре за всички, които имат отношение към даден проблем.

Раненият войник се върна при тях. Беше запъхтян. Скъли забеляза, че тясната и дълга рана се е отворила и кървеше обилно. — Заповедта е изпълнена, сър! Подразделението е готово за стрелба!

— Много добре — огън! — Джейкс се изпъчи и скръсти ръце на гърдите. Не се обърна към Скъли и отбягна погледа й.

— Хайде да срутим тази пирамида!

Скъли погледна към грамадата, чийто силует изпъкваше на фона на горящите дървета. Питаше се дали Мълдър е намерил някъде убежище?

— Огън! — извика младежки глас някъде наблизо.

Ужасена, Скъли стоеше безмълвна докато войниците засипаха развалините с поредица от силно разрушителни мини.