За кого пеело пилето (Хърватска народна приказка)

Вървели през гората двама приятели и слушат — пее, та се захласва едно пиле. Първият рекъл:

— Я послушай, приятелю, колко хубаво пее за мене това пиле.

— Не за тебе пее то, ами за мене — отвърнал вторият.

— Хайде де! За такъв глупак ще седне да пее.

— Ти си глупак! А то за мене пее.

От дума на дума, скарали се, та се сбили. Щом се върнали, първият отишъл право при съдията да се оплаче, че се скарал с приятеля си и оня го набил. Разправил му всичко как е било и рекъл:

— Господин съдия! Защити ме, осъди тоя побойник! А пък аз, ох, ще ти се отплатя. Още тая вечер ще ти доведа един хубав вол. Ще ти го подаря, само да не изкараш, че моят неверен приятел е прав.

— Не се бой! — отговорил съдията. — Твоят приятел няма да спечели делото. Иди дома и доведи вола. А утре заран ела в съдилището да ви отсъдя.

Отишъл си човекът весел, клати глава и се заканва: „Ще те науча аз тебе за кого пееше пилето!“

Ето че след малко иде при съдията вторият и се моли:

— Справедливи съдия! Ваша милост! Тъй и тъй…

И разправил с най-малки подробности как вървели през гората с приятеля си, как чули едно пиле, което пеело зарад него, а пък приятеля му заспорил, че за него пее; как се скарали и сбили. Всичко подред.

— Вземи моята страна, господин съдия, и осъди оня побойник и глупак. Ако ми дадеш дума, че той ще загуби делото, още тая вечер ще ти докарам един угоен шопар като подарък.

— Харно, добри човече! — отговорил съдията. — Обещавам ти, че твоят приятел няма да спечели делото. Ти си иди сега дома и докарай шопара, а утре ела в съдилището да ви отсъдя.

През нощта двамата приятели един подир друг тайничко донесли на съдията всеки своя подарък и се върнали спокойно дома: всеки си мислел, че ще спечели делото и ще научи другия на ум и разум.

На заранта в уречения час и двамата се явили пред съдията да ги съди. А пък той ужким не ги познава, пита ги:

— Какво искате? Защо сте дошли?

— Справедливи съдия! Така и така беше…

И всеки разправил с най-малки подробности какво го е довело в съда.

— Молим те справедливо да отсъдиш за кого пееше пилето!

— Приятели мои! — рекъл им съдията. — Обещайте ми да се помирите като люде разумни и аз ще ви кажа за кого е пеело пилето. Съгласни ли сте?

— Съгласни сме, господин съдия! Кажи по-скоро за кого пееше пилето.

— И двамата се лъжете, драги приятели. Пилето, което сте чули да пее в гората, не пееше за вас.

— Ами за кого, господин съдия?

— За мене пееше, за вашия мъдър и справедлив съдия.

— Благодарим, ваша милост — отвърнали тъжителите.

Тръгнали си те за дома придобрени. По пътя от дума на дума разбрали кой какво е сторил и се съгласили, че наистина пилето в гората е пеело за господин съдията, щом като е получил подарък и вол, и шопар.