Франсиско Алеман Саинс
Огън в Средиземноморието (3)

III

Влезе в една закусвалня и помоли едно от момичетата зад тезгяха да му даде вестник. Момичето го запита:

— За увеселителния салон ли сте?

— Да. Защо сте толкова сигурна?

— Това е обичайно. Всичко живо идва в Картаген, за да види и чуе Дидона.

— Толкова ли е важна?

— Аз я познавах, преди да стане важна, с дрехата й от волска кожа, нарязана на съвсем тънки ивици. Тогава беше слабовата и заекваше.

Еней побърза да излезе от закусвалнята и отиде да продаде едни скъпоценности от Приамовото съкровище. Яде във френска гостилница и дълго време обикаля града. Забелязваше се една самоуверена нищета, известно тайнствено високомерие. Потърси хотел, поиска стая, хвърли се в леглото и бързо заспа. След дългите седмици плаване имаше нужда да остане сам. Събуди се късно. Беше вече нощем и отиде на улицата.

Скоро намери увеселителния салон, на чиято фасада се четеше, в цветни светлини, думата Невада или може би Небраска, защото Еней никога не разбра с положителност. Това беше голям и студен салон, почти гараж. Стори му се, че забелязва голямо напрежение в обстановката. Играеше някакъв жонгльор, без никой да му обръща внимание. Мъжът имаше тъжно изражение, макар да не изглеждаше изненадан от безразличието на публиката. Сервитьор го заведе до една маса непосредствено пред пистата.

Угасна светлината и оркестърът прозвуча оглушително, обаче скоро отстъпи на една много нежна мелодия, съвпадаща със светлинен сноп, който хвърли един кръг на пода. Там се появи, усмихната, картагенската царица. След като направи няколко стъпки, сякаш подготвителни, Дидона запя. Песента не беше хубава, но тя пееше много добре. По средата на изпълнението Еней почувствува, че жената го гледа.

Беше много красива, но може би най-маловажното беше красотата й. У нея изпъкваше патетичността на волята. Изявяваше се като студен пламък, готов да гори до някого, ала неспособен да стопли самата нея. Косите й бяха прибрани и изопнати до болка. Обръщаше се към Еней, сякаш в салона нямаше никой друг.