Франсиско Алеман Саинс
Огън в Средиземноморието (2)

II

Беше силен, ала без възторг. Не му харесваше надпреварването, защото да бъде първи в нещо му се струваше толкова несръчно, колкото и да бъде последен. Беше бавен в мисленето, но може би оттам му идваше голяма сила. Не беше храбър, но беше настойчив. Не беше справедлив, но беше състрадателен. Не беше хитър, но беше злобен.

Първите дни на плаването бяха много красиви, ала Еней се мъчеше да не ги забелязва. Чувствуваше се отговорен за оная шепа мъже, които плаваха с него. Средиземноморието беше едно тайнствено море, но тайните му бяха известни на всичко живо. Тази тайнственост се състоеше от положения, много точни и почти непроменливи, капо Полифем, Сцила, Харибда, Цирцея, хора, ядящи лотосови плодове, някоя нимфа в критична възраст и още нещо. Всички мореплаватели разправяха все същата история.

Приключението на Еней се нарече Дидона. Голяма жена беше и живееше в Картаген. Казваха, че била вдовица и се разправяше историята за една волска кожа. Но всичко това бяха приказки на свахи, които й завиждаха. Ала Дидона действително имаше много хубави и умни очи и дълга коса с променящи се отблясъци върху бляскавото черно.

Дидона пееше в увеселителен салон и всички я знаеха с едно не много оригинално рекламно прозвище, обаче то си имаше своята пропагандна мощ:

ДИДОНА, КАРТАГЕНСКАТА ЦАРИЦА

Не беше вярно, че Дидона някога си е управлявала града с голямо търговско значение и който може би нямаше да я приеме действително за царица. Но пък беше вярно, че управляваше едно по-малко царство, многобройно и възторжено. Нейните подвластни бяха всички ония, които отиваха да я видят и слушат изпълненията й, тъй като имаше голям чар и жива способност да съблазнява. (Виж Ернст фон Лудла в „Проучвания за Дидона“. Арнолд Браун поддържа противната теза в своята „Картагенска царица“.)

Корабът стигна в пристанището и Еней забрани никой да не слиза на суша. Той го стори. Продавниците из центъра бяха много разкошни, обаче градът беше зле благоустроен, а предградията му издаваха бедност и нещо повече — нищета. Беше горещо. Това беше голямо селище, което на Еней му се видя много различно от неговата обична Троя. Съвсем близо до центъра вниманието му бе привлечено от изобилието на афиши с очертанието на една жена, по които можеше да се прочете с едроразмерни букви:

КАРТАГЕНСКАТА ЦАРИЦА

и името на някакъв увеселителен салон, нещо като Невада.