Джери Уайкоф, Барбара Юнел
Как без крясъци и шамари да приучим детето на дисциплина (8)

Разтакаването

Тъй като за децата до шестгодишна възраст времето не е от значение, бързането не е никакво предимство. Заменете припирането на рожбата си с реплики от сорта на „хайде“ или „моля те, побързай“, като й дадете шанс да се втурне към ръцете ви, за да ви прегърне. Превърнете тези инструкции във взаимно удоволствие, а не в разочароващи заповеди. Оставете й шанс да си мисли, че всичко е под неин контрол за това колко бавно или бързо върши нещата, така че тя самата да не чувства необходимост от разтакаване в хода на събитията.

Предпазване от проблема

Опитайте се да бъдете точни

Опитът ви самите вие да бъдете точни ще даде възможност на детето ви да проумее важността от това да посреща различни свързани с времето цели. Като кажете: „Трябва да побързаме, за да сме готови да отидем навреме в детската градина и да не караме учителката ти да ни чака“, ще го мотивирате да побърза и да направи връзката между това да се появи някъде навреме и това как закъснението въздейства на другите.

Опитайте се да давате времеви аванс на детето

В случай че бързате, изчакването на „костенурката“ ви може да ви накара да изгубите търпение. Направете всичко възможно да й подсигурите достатъчно време да се подготви за излизането и разберете, че туткането е типично поведение за някой, който не е наясно какво представлява времето и защо е необходимо бързането.

Съставете и поддържайте график

Тъй като детето се нуждае от режим и последователност в ежедневието си и, от други страна, е склонно да се размотава повече, когато въпросният режим е нарушен, наложете времеви ограничения и непоколебимо разписание за хранене, игра, къпане и заспиване, за да може то да свикне с рамката, в която искате да действа.

Разрешаване на проблема

Как трябва да се постъпи

Улеснете детето си да се задвижи по вашия ритъм

Задавайте му мотивиращи въпроси и разигравайте прости сценки, за да прикриете бързането. Например окуражете го да се приготви, като го мотивирате да отгатне какво го очаква и къщата на баба, или го накарайте да изтича към вас, ако иска те да се движи по-стегнато по пътя до колата.

Играйте на „Победи часовника“

Децата винаги се размърдват повече в моменти, когато им се налага да победят таймера (неутралния авторитет), отколкото когато трябва да направят това, което вие ги карате. Кажете: „Я да видим дали ще успееш да се облечеш, преди да е звъннал часовникът!“

Предлагайте различни стимули за старанието

Кажете например: „Ако победиш часовника, ще можеш да си поиграеш десет минути преди да тръгнем за детската градина.“ Това ще позволи на детето ви само да види, че добрите неща спохождат онзи, който се движи по разписание.

Възнаграждавайте раздвижването така, както и резултатите от него

Мотивирайте детето да изпълни дадена задача, като го поощрявате през цялото време. Кажете например: „Харесва ми, когато се обличаш толкова бързо!“, вместо да чакате то да приключи и да му кажете само: „Благодаря, че се облече бързо“.

Направлявайте го и му помагайте

Възможно е да се наложи чисто физически да съпровождате действията на детето си, когато се справя със задачата си (да влезе в колата, да се облече и т.н.), за да го научите, че светът се движи по свое разписание, независимо че то се разминава с детското.

Използвайте „Правилото на баба“

Ако детето ви се размотава, защото иска да прави нещо, докато вие искате от него нещо различно, прибегнете до „Правилото на баба“. Кажете например: „Когато свършиш с обличането, тогава ще поиграем на влакче.“

 

Какво не трябва да се прави

Не губете контрол

Ако бързате, а детето ви — не, не губете време в обяснения (мърморене или крещене) колко много се разтакава — това ще забави и вас. Вашето вбесяване ще доведе единствено до още губене на време.

Не мърморете

Като мърморите на детето да побърза, докато то се мотае, само му обръщате внимание как не се движи. Прикривайте техниките за раздвижване, като обръщате всичко на игра.

Не се мотайте

Като карате детето да се приготви, само за да ви чака после, му подавате посланието, че казаното от вас не е от особено значение. Например не обявявайте, че сте готови да тръгнете за къщата на баба му, преди действително да сте вече на вратата.

Алисън, която се мотаеше

Тригодишната Алисън Смит имаше навика да гледа през прозореца или да си играе с връзките на обувките си, вместо да прави това, което е необходимо в момента. Баба Харис, която я гледаше в този период, се чувстваше зле от изхабените покрай това нерви, защото често й се налагаше да завлича внучката си до детската градина. „Бързо! Стига си бляла“ — командваше тя, но Алисън не й обръщаше никакво внимание и хич не се размърдваше.

Чувствайки се безпомощна, вбесена и безполезна с любимата си внучка, баба Харис най-накрая й съобщи, че повече няма да се занимава с нея. Тогава госпожа Смит посъветва майка си да оценява опитите на внучката си да не се размотава и да не й обръща внимание, когато го прави. Госпожа Смит й препоръча още да предлага възнаграждения на Алисън в това, че се е постарала да побърза — нещо, което се видя съвсем естествено на баба Харис, защото тя така или иначе обсипваше внуците си с подаръци.

„Доволна съм, че беше на врата преди мен тази сутрин“ — каза баба Харис на Алисън, докато тя крачеше към детската градина по-бързо от обикновено. Когато обаче Алисън намали нормалния си ход, щом наближиха, баба й реши да я окуражи, вместо да започне да се оплаква от разтакаването й. „Ако стигнем до детската градина преди да преброя до десет, ще ти дам онова гребенче, което видя в портмонето ми.“ Алисън се затърча така, сякаш никога в живота си не се бе размотавала.

Баба Харис я последва, връчи й гребена и сама видя ефекта, който наградата предизвика в поведението на внучката й. Алисън все още трябва да бъде придумвана, за да следва разписанието на баба си, но пък баба й започна отново да изпитва радост от грижите около момиченцето и смяташе, че нещата са много повече под контрол, отколкото са били някога.