Джери Уайкоф, Барбара Юнел
Как без крясъци и шамари да приучим детето на дисциплина (7)

Вкопчването в родителите

Представата на детето в предучилищна възраст, че е нормално да стои вкопчено в полата на майка си и да не се отделя от нея, сякаш животът му зависи от това, докато тя се опитва да готви в кухнята или да излезе за миг от стаята, се явява проблем за много родители. Въпреки че това може да се окаже много трудно, опитайте се да устоите на изкушението да не откъсвате от себе си увилата се около вас лозичка. Ако се налага (или ако имате нужда) да оставите детето на детегледач, твърдо и загрижено му обяснете, че се гордеете с него, задето остава насаме с друг човек, и че много скоро ще се върнете. Кажете му с искрен глас, че сте щастливи от факта, че то има шанс да поиграе с някой и така положителното ви отношение ще се окаже заразително (точно както и негативното). Освен това на самите вас ще се отрази много добре да се откъснете за малко от него и да прекарате добре в компанията на други хора. Обградете го с много целувки и прегръдки на раздяла, за да не го накарате да се почувства изоставено и да се опита да се вкопчи във вас, с цел да получи така нужното му внимание. За разлика от прегръдката, вкопчването представлява неистова нужда за моментално внимание.

Предпазване от проблема

Оставяйте често детето с детегледачи

За да свикне детето ви с идеята, че няма да прекарва цялото си време с вас, започнете периодично да го оставяте за кратки периоди от време (няколко часа) с други хора, и то още от ранната му възраст. Тези „междучасия“ са изключително здравословни както за него, така и за вас, родителите му.

Разкажете му какво ще правите и двете/двамата, докато сте разделени

Като кажете на детето си какво ще правите, докато не сте с него, ще му дадете добър пример за това как да разказва за своите ежедневни дейности. Опишете му предварително какво ще прави то и къде отивате в негово отсъствие, за да не остана в него никаква тревожност. Например кажете: „Лаура ще ти приготви вечеря, ще ти прочете приказка и ще те сложи да си легнеш. С татко излизаме да вечеряме навън с приятели и ще се приберем към единайсет часа.“ Или пък кажете: „Сега трябва да сготвя вечерята. Когато я приготвя и ти вече си поиграла с Барби, ще прочетем приказка заедно.“

Игрите на криеница

Тази простичка игра кара детето ви да свикне с идеята, че хората (и вие самите) си тръгват и, което е по-важното, се връщат. Прохождащите и децата в предучилищна възраст играят на криеница по различни начини — като крият лице зад дланите си, като се скриват целите зад определени предмети, като гледат как другите се крият зад дланите си или други предмети и (особено децата между две и пет години) на същинска игра на криеница с отброяване със затворени очи и търсене.

Дайте на детето да разбере, че със сигурност ще се върнете

Не забравяйте да му кажете, че ще се върнете скоро и задължително се върнете преди то да заспи, за да му покажете, че държите на думата си.

Измислете предварително специални дейности за детегледача

Това ще помогне на детето ви да чака с нетърпение появата на помощника ви, вместо да се разстройва от отсъствието ви. Подгответе видеоигри, боички за рисуване с пръсти, книжки с приказки и др., с които да борави единствено детегледачът.

Подгответе детето за тази раздяла

Обяснете му, че излизате и поставете открито въпроса за това дали би се справило без вас. Кажете например: „Предстои ти да станеш голям мъж. Знам, че ще се справиш добре в мое отсъствие.“ Ако го изненадате, като излезете, без да го предупредите, той ще започне да се чуди кога внезапно ще изчезнете отново.

Разрешаване на проблема

Как трябва да се постъпи

Подгответе се за голяма врява, когато детето разбере, че ще го оставите само

Помнете, че врявата е почти неизбежна, особено когато ви се налага да се отделите за първи път от него. Кажете си: „То плаче, защото ме обича, но рано или късно трябва да се научи, че въпреки че не мога да играя постоянно с него и от време на време ми се налага да изляза, аз винаги ще се връщам.“

Оценявайте го, когато се справя добре във ваше отсъствие

Карайте детето да се чувства гордо от способността си да играе само. Например му кажете: „Толкова се гордея с теб, задето си поигра само докато почиствах фурната.“ Това ще подсили неговото самочувствие и чувството му за независимост, от което всички ще имат полза.

Използвайте т.нар. „стол на плача“

Дайте възможност на детето да разбере, че е безсмислено да не одобрява вашата заетост или моментите, в които ви се налага да излезете, макар и за кратко. Нека му стане пределно ясно, че неговият вой и хленченето му разстройват околните. Кажете му например: „Съжалявам, че не ти е приятно да ме изчакаш да приготвя вечерята. Иди на стола на плача да си поплачеш, докато си в състояние да си играеш, без да хленчиш.“ Оставете виещото дете да вие далеч от вас.

Усещайте кога детето ви се нуждае да прекара и известно време далеч от вас

Кратките раздели при постоянните спътници са много необходими както за децата, така и за родителите. Затова се придържайте към своите дневни занимания, дори детето да протестира, че вършите нещо извън общата ви игра, или пък се тръшка, че се отделяте от него и го оставяте на детегледач.

Започнете бавен процес на отделяне

Ако детето ви изисква голям процент от личното ви време, поиграйте на „Победи часовника“. Дайте му пет минути от времето си с уговорката, че после ще си поиграе пет минути само. Увеличавайте периодите на неговата самостоятелна игра постепенно, докато се научи да се заиграва само в рамките на час.

Не се разстройвайте, когато детето се впива във вас

Кажете си, че то предпочита вашата компания пред всичко съществуващо на този свят.

Не го наказвайте за въпросното впиване

Вместо това следвайте посочените по-горе стъпки, за да го приучите как да бъде по-самостоятелно.

Не му изпращайте смесени послания

Не казвайте на детето да се махне, докато го държите в скута си или го галите. Това ще го обърка и то ще се разколебае дали да излезе, или да остане.

Не позволявайте дадено заболяване да се превърне в удобен начин за получаване на внимание

В никакъв случай не позволявайте на болното дете неща, които при нормални обстоятелства не бихте допуснали. Наложете си да се справите със заболяването, така че то да не се отразява пряко върху възпитанието, а да се изразява само в лека промяна на дневния режим.

„Не ме оставяйте!“

Натали и Рик Гордън толкова обичаха да излизат и да се срещат с приятели, че когато четиригодишният им син Тайлър се вкопчи с ужас в якетата им, щом детегледачката пристигна, и двамата родители пренебрегнаха чувствата си. „О, хайде Тайлър, миличък, не бъди бебе. Мама и татко те обичат. Глупаво е да се държиш толкова лошо. Знаеш, че излизаме всяка събота.“

Но Тайлър не се успокояваше и крещеше с пълно гърло: „Не тръгвайте! Не ме оставяйте! Вземете ме с вас!“ Той продължаваше да седи вкопчен в мама и татко, които от своя страна не разбираха къде точно бяха сбъркали, та сега синът им така да ги „наказва“ всеки път, щом се опитат да прекарат известно време сами. Питаха се: „Толкова ли ни мрази, че да ни излага така пред детегледачката и да мачка и цапа официалните ни дрехи с мръсни пръсти и сополи?“

В крайна сметка семейство Гордън излязоха, но без каквото и да било настроение и прехвърлиха огромното си разочарование и върху приятелите си — семейство Рейли, които пък се опитваха да ги успокоят, като им обясняваха, че Тайлър се вкопчва така в тях, защото ги обича, а не защото ги мрази. Разказваха им още как са преодолели същия проблем, когато дъщеря им е била на възрастта на Тайлър.

Гордънови приложиха стратегията на Рейли още следващата съботна вечер. Преди да излязат те подготвиха Тайлър за предстоящото им напускане на дома, като му казаха: „Такова голямо момче си. Ще ти бъде много забавно да играеш с Лаура, докато ние сме на кино. Ще се върнем, когато вече си си легнал, но ще сме тук на сутринта, щом се събудиш. Лаура ще ти направи пуканки, ще ти прочете приказка и после ще те сложи да си легнеш. Забавлявай се!“ Този път тяхното излизане не беше съпроводено от сърцераздирателни прегръдки и пронизителни писъци. Напротив, Натали и Рик оставиха Тайлър, докато той леко хленчеше.

След този очевиден успех те започнаха да го хвалят колко тих и спокоен е бил по време на разговора им, как внимателно е изслушал къде отиват, какво ще правят и колко дълго ще отсъстват. Всеки път, щом детегледачката похвалеше доброто поведение на Тайлър, те не пропускаха да споменат колко горди се чувстват: „Благодарим ти, че беше точкова кротък и че си помогнал на Лаура да приготви курабийките снощи“ — му казваха те, а после го прегръщаха.

Търпението на семейство Гордън също не е за подценяване. Те знаеха, че трябва да изчакат няколко седмици, преди да започнат да чуват звуци от щастливи крачета, вместо тръшкане и ридаене. Но във времето на „порастването“ на Тайлър те по никакъв повод не го порицаха за „бебешкото“ му поведение и намалиха до минимум плача му като не му обръщаха внимание.