Джери Уайкоф, Барбара Юнел
Как без крясъци и шамари да приучим детето на дисциплина (38)

Отдалечаване от родителя на обществено място

Любопитните деца в предучилищна възраст често си правят списъци наум за това какво трябва да видят в магазините, закусвалните и на други обществени места, които посещават, точно както и техните родители. Малчуганите, разбира се, смятат, че техните списъци са с приоритет и обикновено настъпва хаос, когато те не съвпаднат със списъците на родителите им. Безопасността на детето ви обаче трябва да има предимство пред любопитството му в опасни ситуации (когато минава покрай движещи се автомобили, пешеходци или мотокари в големите супермаркети например), така че наложете сериозни правила, свързани с поведението на обществени места, въпреки протестите. Превърнете придържането плътно до вас в навик на детето си до момента, в който не сте абсолютно убедени, че то е наясно какво е и какво не е опасно — разграничение, което може да научи единствено от вас.

 

Забележка

За да възпитате в детето си навика да стои плътно до вас на обществени места, трябва да наблегнете на предотвратяването на каквото и да било скитане и странстване. Опита ли се дори веднъж да се отдели от вас, единственото нещо, което трябва да направите, е да го намерите и да му внушите, че никога повече при никакви обстоятелства не бива да се отдалечава отново.

Предпазване от проблема

Установете правила за поведение на обществено място

В неутрално време (преди или доста след проявеното самостоятелно странстване) дайте на детето да разбере какво очаквате от него на обществени места. Кажете: „Когато сме в супермаркета, трябва да стоиш най-много на една ръка разстояние от мен.“

Репетирайте предварително

Репетирайте ситуации, преди да излезете от дома си, за да знае детето ви как да следва правилата. Кажете: „Сега ще опитаме да стоиш на една ръка разстояние от мен. Нека да видим колко дълго можеш да правиш това.“ След като го направи, кажете: „Чудесно се справяш. Благодаря ти, че изобщо не се отдели от мен.“

Учете детето да идва при вас

В неутрално време хванете ръката на детето и кажете: „Ела тук, ако обичаш.“ Когато дойде, го прегърнете и кажете: „Благодаря, че дойде.“ Упражнявайте това пет пъти дневно, като постепенно увеличавате разстоянието помежду си, преди да кажете въпросното „Ела тук, ако обичаш“, докато то започне да идва при вас от другия край на стаята или магазина.

Хвалете детето, когато стои близо до вас

Не пропускайте да похвалите детето всеки път, щом стои плътно до вас. Кажете: „Чудесно е, че ме следваш навсякъде“, или „Държиш се страхотно, когато сме в магазина, защото стоиш винаги до мен.“

Накарайте детето да участва в пазаруването

Позволете на детето да вземе някакъв пакет или да бута количката, стига да може. Това ще му създаде чувство за пълноценност и ще го накара по-рядко да се изкушава да странства.

С промените при детето променяйте правилата

Докато детето ви съзрява и започва да се придвижва по-бързо и съответно по-бързо да се връща при вас на обществени места, променете правилата и му обяснете защо му давате повече свобода. Като му обясните, че вече е по-независимо именно заради доброто си поведение на обществени места, ще му внушите, че следването на правилата винаги се възнаграждава.

Бъдете твърди и последователни

Не променяйте правилата си за държание на обществени места. Чрез твърдост и последователност ще създадете на детето си чувство за сигурност. Възможно е вашите ограничения да предизвикват хленчене и недоволство от време на време, но безопасната мрежа, която изграждате, ще му помогне да се чувства по-защитено на непозната територия.

Разрешаване на проблема

Как трябва да се постъпи

Прибягвайте до порицания и метода „изнасяне“

Порицавайте детето, когато не стои близо до вас на обществени места, защото така ще го научите какво поведение очаквате от него и какво го очаква, ако не следва правилата ви. Когато видите, че се отдалечава, кажете: „Моля те, стой наблизо. Трябва да стоиш до мен. Само когато стоиш близо до мен, си в безопасност.“ Ако то системно нарушава правилото ви, го порицайте отново и прибегнете до т.нар. метод „изнасяне“, или го поставете да седи определено време на стол близо до вас.

 

Какво не трябва да се прави

Не оставяйте детето да диктува графика ви

Не заплашвайте, че се прибирате вкъщи, ако детето не стои плътно до вас. Възможно е то да се стреми именно към това и да се отдалечава от вас, за да го постигне.

Не си позволявайте да пазарувате по-дълго, отколкото детето може да понесе

Някои деца в предучилищна възраст могат да следват правилата ви за не отделяне от вас за по-дълги периоди, но при други не е така. Опознайте добре детето си в това отношение. Възможно е един час да е неговият предел, така че помислете по въпроса още преди да напуснете дома си.

„Стой мирен!“

Семейство Броди вече не можеха спокойно да заведат четиригодишния си син Матю в супермаркета, в ресторанта или в кафенето, които искаха да посетят. Той винаги се отправяше нанякъде и изчезваше, стига за секунда да откъснеха поглед от него. „Стой тук! Никога не се отделяй от нас, докато пазаруваме!“ — крещеше след него госпожа Броди всеки път, щом го догонеше в другия край на магазина, където очевидно се намираха по-атрактивните от негова гледна точка стоки.

Изглежда нейните заповеди не постигаха нужния ефект. Още щом напуснеха магазина и тръгнеха по улицата, Матю хукваше към някоя витрина, сочеше с пръст напред и крещеше: „Виж това! Виж какъв страхотен влак!“ Всичко това предизвикваше паника у госпожа Броди и тя се чувстваше безпомощна всеки път, щом изгубеше сина си от поглед.

В един момент тя осъзна, че трябва да се наложат някакви правила, за да не изчезва Матю повече по този начин. На другата сутрин, преди да се отправят към магазина за плодове и зеленчуци, тя, му обясни новото правило, тъй като именно този магазин беше любимото място за индивидуални разходки на момчето. „Матю, трябва да стоиш най-много на една ръка разстояние от мен, докато пазарувам — започна тя. — Освен това, докато стоиш близо до мен, можеш да гледаш стоките, но не и да ги пипаш с ръце.“

Щом се озоваха в магазина за плодове и зеленчуци, Матю изчезна от полезрението й за секунди. „Помни правилото — каза му госпожа Броди, когато най-накрая го откри на другия край на помещението и го задърпа обратно. — Непременно трябва да стоиш близо до мен. Само така ще си в безопасност.“

Матю се държеше сякаш не разбира какво му говорят и моментално се запъти нанякъде — имаше толкова много щандове за обхождане. Госпожа Броди побесня, но се опита да запази самообладание, казвайки си, че все пак правилата са нови за сина й и че ще й отнеме още време да му ги втълпи. Като всички нови правила, те трябваше да бъдат упражнявани, преди да бъдат последвани. „Важно е да стоиш близо до мен, защото само по този начин ще си в безопасност“ — повтори тя. После го отведе в един по-спокоен ъгъл и му обърна гръб, без да се отдалечава.

Матю се опитваше да протестира пред майка си и крещеше: „Няма пък! Искам да си играя. Мразя те!“ Беше объркан, но решителен. Госпожа Броди не обърна внимание на изблиците му. Тя реши, че ако порицанието не разреши проблема, ще прибегне до метода „изнасяне“, за да научи той правилото.

След три минути (които за госпожа Броди изглеждаха като три часа) тя се обърна към Матю с усмивка и отново повтори правилото, докато вече излизаха от магазина.

И така, винаги когато момчето стоеше на една ръка разстояние, майка му не пропускаше да го похвали: „Благодаря ти, че стоиш до мен, миличък. Толкова се радвам, че пазаруваме заедно.“ И те продължаваха да обсъждат какви плодове и зеленчуци ще са им необходими за уикенда.

През следващите няколко седмици госпожа Броди непрестанно напомняше на сина си правилата за престой в магазина и все по-рядко прибягваше до порицания и наказания, защото майката и синът постепенно започнаха да се радват на новата си близост.