Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Discipline Without Shouting or Spanking, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Научнопопулярен текст
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,9 (× 11гласа)

Информация

Сканиране
Sianaa(2011)
Корекция
sonnni(2011)
Допълнителна корекция и форматиране
Xesiona(2011)

Издание:

Джери Уайкоф, Барбара Юнел. Как без крясъци и шамари да приучим детето на дисциплина

ИК „Колибри“, София, 2008

Коректор: Любов Йонева

ISBN: 978-954-529-600-0

История

  1. —Добавяне

Проблемите при пътуване

За повечето възрастни ваканционното пътуване и смяна на ритъма, на пейзажа и на режима са момент, в който забравяме грижите по дома и се отдаваме на свободен и лесен живот. За много деца в предучилищна възраст обаче пътуването е всичко друго, но не и ваканция. Малките хора разчитат изключително на чувството за сигурност, което им дават познатите играчки, легла и храни, така че се опитайте да предотвратите собствената си нужда от още една ваканция, по време на която да си почивате от децата си, като се уверите, че отнасяте със себе си някои от любимите им вещи (играчки, одеялца, дрешки), които ще са ви подръка и ще ви помагат да се забавлявате истински. Удобствата на дома обикновено отсъстват по време на пътуване, така че учете детето си как да се справя с промяната и как да се радва на преживяването — и двете задачи са по-лесни, ако рожбата ви е щастлива, любознателна и чувства сигурност в новото си обкръжение.

 

Забележка

Помнете, че деца, които не са безопасно закопчани в специалното си детско столче на задната седалка, създават опасни предпоставки за разсейване на шофьора. Не закопчаните с предпазни колани деца продължават да се движат напред в момент, когато автомобилът внезапно спре. Така могат да се сблъскат с всичко по пътя си — контролното табло, предното стъкло или гърба на предните седалки — с удар, еквивалентен на изминаваща един етаж разстояние капка за всеки шестнайсет километра в час, с които се движи колата. Въпреки че контролното табло и гърбовете на предните седалки са тапицирани, силата от удара при скорост седемдесет километра в час може да доведе до значителни увреждания на крехките телца. Подобна травма може да бъде предотвратена, като се погрижим децата ни да са подходящо прикрепени към седалката. Никога не правете компромис със закопчаването на колана, защото това би могло да се окаже компромис с живота на детето ви. Освен това никога не возете детето на предната седалка на колата, дори да е закопчано с колан. (За допълнителна информация вижте глава „Отказ да се седи на автомобилната седалка“.)

Предпазване от проблема

Проверете седалките и коланите на автомобила преди пътуване

Мерките за безопасност преди заминаване ще определят колко спокойни ще сте вие и децата ви, когато най-накрая пристигнете. Не чакайте последната минута, за да откриете, че трябва да отложите пътуването си, защото ви липсва най-важното нещо — безопасната седалка.

Упражнявайте правилото

Преди да се отправите на дълго пътешествие заедно с детето си, направете няколко „сухи тренировки“, като пообиколите квартала, за да се почувства то удобно в колата. Хвалете го, когато пътува прилично в столчето си, закопчано с колана си, за да му покажете, че седенето в столчето носи награди.

Създайте правила за престой в колата

Наложете правило, че колата може да се движи само когато всички са закопчали коланите си. Кажете: „Съжалявам, но коланът ти не е закопчан. Колата не може да тръгне, докато ти не си в безопасност.“ Бъдете подготвени, че може да се наложи да изчакате, докато малките пътници се подчинят на правилото ви.

Предоставяйте подходящи играчки и материали за игра

Бъдете сигурни, че сте прибрали всички опасни за дрехите и тапицерията играчки и материали. Пастелите са добър вариант, но флумастерите — не, тъй като могат трайно да оцветят дрехите и тапицерията. В случай че се отправяте на пътешествие с обществен транспорт, предлагайте на детето дейности, които са кротки, не изискват голямо пространство и задържат вниманието му за дълги периоди.

Запознайте детето с плановете си за пътуване

Обсъдете плановете си за пътуване с детето, така че то да знае колко ще продължи, какво ще се случи със стаята му в негово отсъствие и кога ще се върне. Покажете му карти и снимки на мястото, което ще посетите. Говорете му за хората, които ще срещне, за пейзажите и събитията, които го очакват. Споделете с него ваши истории или му покажете сувенири от предишни ваши посещения. Ако усетите, че се тревожи, защото отива на непознато място, сравнете мястото, на което го отвеждате, с място, което познава добре.

Включете детето в подготовката за пътуването

Позволете му да участва в подготовката и осъществяването на пътуването. Оставете го да си извади дрешки, да си подбере пастели, да помисли за тоалетните си принадлежности и т.н.

Установете правила за поведение при пътуване

Преди да тръгнете обяснете на детето всички специални правила на пътя. Например можете да наложите правило за шума, правило за разкопчаване на предпазния колан, правило за спиране на колата при нужда и т.н.

Разрешаване на проблема

Как не трябва да се постъпи

Оценявайте доброто поведение

Непрестанно хвалете детето за доброто му поведение и го възнаграждавайте задето стои на мястото си. Кажете например: „Харесва ми начинът, по който гледаш дърветата и къщите. Денят наистина е прекрасен. Можем да пристигнем скоро и да поиграем в парка, защото седиш в колата толкова прилично.“

Спирайте колата, ако детето излезе от столчето си или разкопчае предпазния си колан

Убедете се, че детето ви е наясно, че правилото ви за закопчания предпазен колан и седенето в столчето ще бъде стриктно прилагано и че последствията ще бъдат същите всеки път, щом то бъде нарушено.

Играйте специални игри за кола

Бройте предмети, разпознавайте цветове, търсете животни или птици и т.н., за да забавлявате детето. Направете списък със забавни неща за правене, преди да напуснете дома. Сменяйте игрите, когато е нужно, за да поддържате както интереса на детето, така и вашия.

Правете чести почивки

Вашето неуморимо и живо дете обикновено е най-щастливо, когато не е физически ограничено. Да го държите с часове приковано към седалката на автомобила, самолета или влака, означава да не се съобразите с приключенския му дух. Давайте му време да изпусне парата на някоя приятна крайпътна отбивка, или ще усетите съпротивата му, когато най-малко я желаете и очаквате.

Подбирайте закуските за дългите пътувания

Храните с високо съдържание на захар, както и газираните напитки не само повишават нивото на детската активност, но и увеличават шансовете за гадене. Придържайте се към закуските с високо съдържание на протеини или ниско съдържание на сол, за да поддържате добрата форма на детето.

Използвайте „Правилото на баба“

Дайте на детето да разбере, че доброто поведение по време на път носи награди. Например, ако то хленчи за напитка кажете: „Когато седнеш прилично на седалката, и си говориш с нас, без да хленчиш, ще спрем колата и ще ти купим нещо за пиене.“

 

Какво не трябва да се прави

Не позволявайте на децата да седят на предната седалка

Независимо колко се молят да седнат близо до мама или татко на предната седалка, децата никога не бива да бъдат допускан дотам, дори за кратки пътувания. Най-безопасното място за тях е на задната седалка в специално столче, независимо от факта, че колата е снабдена с въздушни възглавници.

Не давайте обещания, които не можете да изпълните

Не бъдете твърде конкретни относно това какво ще види или прави детето ви по време на пътуването, защото може да го изиска на по-късен етап. Например, ако му кажете, че ще види мечка в резервата, който ще посещавате, а тя не се появи, когато напускате парка е възможно разочарованието му да звучи така: „Но ти ми обеща, че ще видя мечка!“

Автомобилни войни

Джери и Андреа Стърлинг искаха да заведат децата си на почивка, която да е точно като онези ваканции, на които се радваха, когато бяха млади. Но пътуването с тригодишната Трейси и петгодишния Травис се оказа по-скоро наказание, отколкото приятно преживяване.

Задната седалка се превърна в зона на бойните действия и крясъците на децата често водеха до заплахи и размяна на шамари. Семейство Стърлинг редовно се чувстваха, от една страна, бесни заради наказанието, на което ги подлагаха децата им, а от друга — безпомощни в намирането на решение за пътните си проблеми.

Най-накрая те решиха да наложат нови правила за пътуване. Намериха няколко играчки, с които децата им можеха да играят без непрестанно наблюдение, обясниха новата политика за пътешествията с автомобил и започнаха да правят тренировки на къси разстояния — до магазина, до парка или до дома на близки приятели. „Деца — започнаха те, — отиваме до магазина. Ако седите на детските си седалки и говорите с нас любезно през целия път дотам, всеки от вас ще може да си избере любимия си плодов сок.“

Семейство Стърлинг похвалиха децата си, че първоначално последваха правилото. „Благодаря ви, че сте толкова кротки. Наистина ми харесва, че не крещите и не се наранявате“ — вметна госпожа Стърлинг, но в крайна сметка планът се провали и децата не получиха почерпка. Той обаче успя да подскаже на Трейси и Травис, че ако са любезни един към друг и спазват инструкциите за пътуване, биха могли и да бъдат възнаграждавани за усилията и хвалени за доброто си поведение.

Две седмици по-късно семейство Стърлинг се отправи на двучасово пътешествие до дома на баба — най-дългото пътуване, откакто бяха започнали упражненията. Децата вече знаеха какво се очаква от тях и какви награди ще получат по пътя и при пристигането им. И така пътуването се превърна в приключение и удоволствие за всички.