Джери Уайкоф, Барбара Юнел
Как без крясъци и шамари да приучим детето на дисциплина (36)

Тоалетните инциденти

Придобиването на тоалетни навици е първата съществена битка на характери между родители и деца. Войната избухва, когато родителите поискат от бранещите независимостта си отрочета да се откажат от нещо, което им е втора природа, и да започнат да правят нещо ново и често нежелано. Всъщност повечето деца имат желание да зарадват родителите си, като се научат да се изхождат в гърне, така че подхранвайте придобиването на тоалетни навици със сведени до минимум инциденти, като обръщате повече внимание на това какво трябва да прави детето (да държи гащичките си сухи, да търси гърнето си в банята или тоалетната), отколкото какво не трябва да прави (да се изхожда в гащичките си). Накарайте го да се чувства гордо, докато вие свеждате до минимум вероятността да прибягва до инцидент, само за да привлече вниманието ви или да търси реакция.

 

Забележка

Ако детето ви продължава „да се изпуска“ след като е навършило четиригодишна възраст, се консултирайте със специалист. Настоящата глава не обсъжда нощното напикаване, тъй като много малки деца не са стигнали нужната фаза на развитие, за да остават сухи цяла нощ, и много авторитети смятат, че инцидентното нощно напикаване може да се разглежда като проблем, изискващ професионална помощ, чак след шестгодишна възраст.

Предпазване от проблема

Търсете знаци за готовност (обикновено около втората годинка)

Общоприетите знаци за готовност включват: ситуациите, когато детето започва да осъзнава, че в момента уринира или се изхожда (или че му предстои да го направи); по-редовно или предсказуемо не цапа пелените; способността му да сваля само гащичките си и да сяда на гърнето (и съответно да вдига гащичките си и да става от гърнето); способността му да разбира тоалетната терминология и да следва прости инструкции; да проявява интерес към ходенето до тоалетна; като цяло да не му е приятна мократа пелена.

Не започвайте тренировките твърде рано

Ранните тренировки учат децата единствено да се осланят повече на своите родители, отколкото на собствената си способност да развият тоалетни навици. Децата, които биват принуждавани да придобият тоалетни навици твърде рано, после се съпротивляват много по-дълго и им отнема повече време да ги усъвършенстват.

Моделирайте правилно поведение на гърнето

Запознайте детето с гърнето предварително и му покажете как се използва, като няколко пъти го вкарвате със себе си в тоалетната. Така то по-лесно ще разбере какво имате предвид.

Направете възможно най-удобно за детето си използването на гърне, за да го търси, когато има нужда

По време на развиването на тоалетни навици дръжте гърнето в кухнята например. В ранните фази носете гърнето с вас, за да карате детето да се чувства удобно, когато се изхожда извън дома.

Изберете конкретна процедура при развиването на тоалетни навици и се придържайте към нея

Много източници на забавление (книжки, записи с песнички и видеофилми) могат да ви помогнат при т.нар. тоалетни тренировки. Открийте кой пасва най-добре на вашата ситуация, кой ви е най-удобен и го следвайте постоянно. Последователността и търпението са ключът към успеха!

Разрешаване на проблема

Как трябва да се постъпи

Възнаграждавайте детето, когато остане сухо, както и правилното му ходене до тоалетна

Научете детето да стои сухо, като постоянно му повтаряте колко е хубаво човек да е сух. Така насочвате съзнанието му към това какво искате от него да прави (да остава сухо). На около всеки петнайсет минути му казвайте: „Проверявай гащичките си. Сухи ли са?“ Така му връчвате отговорността да проверява само доколко е сухо, което го кара в по-голяма степен да усеща, че контролира процеса. Ако е сухо, му кажете колко сте доволни. Кажете: „Колко с хубаво, че си останал сух.“

Напомняйте на детето си правилото, че трябва да се изхожда само на правилните места

Много деца в предучилищна възраст отиват в банята или тоалетната и се изхождат от време на време не там, където трябва (извън гърнето например). Когато това се случи и с вашето дете, напомнете му, че правилото е следното: „От теб се очаква да се изхождаш в гърнето. Хайде сега да се упражняваме.“ После продължете де тренирате правилните процедури.

Реагирайте на инцидентите спокойно

Ако детето ви се е подмокрило, кажете: „Съжалявам, че си мокро. Сега трябва да се упражняваме как да оставаме сухи.“ После започнете тренировките, като отвеждате детето в различни места на къщата. (Сваляне на гащичките, сядане на гърнето, вдигане на гащичките. После повтаряне на същите действия в друга част на къщата.) Тези упражнения нямат за цел да накарат детето всеки път да уринира или да изпразва стомаха си, а само да научи и придобие верните действия, свързани с този навик.

Използвайте „Правилото на баба“ на обществени места

Когато детето ви иска да ходи само на своето гърне, а сте на обществено място, прибегнете до „Правилото на баба“. Кажете: „Налага се да останем сухи. Всички гърнета са еднакви. Сега не можем да използваме точно твоето гърне, защото не е тук. Ако използваш това гърне, ще отидем на разходка в зоологическата градина.“ Ако предпочитате, носете гърнето на детето със себе си.

 

Какво не трябва да се прави

Не наказвайте тоалетните инциденти

С наказанието само оказвате внимание на детето за това, че се изходило в гащичките си (или на друго грешно място). То не го учи как да остава сухо.

Не задавайте неправилни въпроси

Като казвате на детето „Провери гащичките си“, му делегирате отговорност и така повдигате самочувствието му. Това е добър заместител на „Имаш ли нужда да седнеш на гърнето?“, което обикновено бива последвано от категорично „Не“. Карайте го да се чувства отговорно, като само проверява състоянието на бельото си и прави нещо за собственото си състояние.

„Инцидентите“ на Кели

Кели Уинтър вече беше на три години и половина, но спорадичните й тоалетни инциденти подаваха сигнал, че изчаква твърде дълго, преди да се отправи към тоалетната. Госпожа Уинтър наблюдаваше нейния „танц“, докато Кели неистово се напрягаше да устиска, само и само да не се озове и тоалетната.

Момиченцето откри, че може да облекчи физическото си състояние, като изпусне само малко количество урина в гащичките си. Когато майка й я порица и я плесна, задето не се удържа, Кели посочи като аргумент, че „е пуснала само мъничко“. Госпожа Уинтър проумя, че дъщеря й се нуждае от известно внимание, за да се справи с инцидентите си. Защо иначе ще се оправдава, че е „пуснала само мъничко“?

След като внимателно анализираха ситуацията, г-н и госпожа Уинтър решиха да възвърнат режима, който прилагаха на дъщеря си предната година, и започнаха да хвалят моментите, в които гащичките й оставаха сухи, вместо да се разстройват от това, че са мокри. „Провери си гащичките, Кели. Сухи ли са?“ — каза госпожа Уинтър следващата сутрин след закуска. Тя остана почти толкова доволна, колкото и Кели, когато момиченцето отвърна: „Да“, и се усмихна широко.

„Благодаря ти, че се пазиш суха, миличка — каза госпожа Уинтър, като междувременно прегърна дъщеря си. Нека да се опитаме да останат сухи през целия ден!“

След няколко дни, в които Кели периодично беше карана да проверява гащичките си (а тя винаги ги намираше сухи), госпожа Уинтър реши, че проблемът е вече зад гърба й и така до следващия ден, в който Кели отново беше мокра. „Нека се упражняваме десет пъти да ходим на гърне“ — каза тя на изумената си дъщеря, която изглеждаше много разочарована, че майка й не я хвали, както правеше, когато беше суха.

Кели много скоро научи, че е по-лесно да ходи на гърне и получава похвали за сухите си гащички, вместо да се упражнява десет пъти как трябва да свърши работа. Последваха няколко месеца, в които гащичките й оставаха винаги сухи.

Семейство Уинтър непрестанно хвалеха Кели и й напомняха да се проверява, чак до следващата, година. Те имаха едно наум, че дъщеря им твърдо трябва да усвои правилния начин за ходене до тоалетна — нещо, за което родителите й предпочитаха да й помогнат, вместо да се вбесяват и разочароват, когато се подмокряше.