Джери Уайкоф, Барбара Юнел
Как без крясъци и шамари да приучим детето на дисциплина (31)

Противопоставяне на всяка промяна

„Не! Мама прави това!“ — изкрещява детето в лицето на баща си, когато една вечер той решава да го изкъпе — дейност, която то квалифицира като „мамина“. Промяната може да е трудна за хората, но е особено трудна за децата под шест години. Тя е и особено уморителна за малките хора, появили се на бял свят с вродено чувство за ред и държащи всичко да бъде рутинно и предсказуемо. Децата в предучилищна възраст нямат голям опит с нагаждането към промените, така че щом помолите малката си рожба да се приготви за излизане, когато си играе със свой приятел, тя най-вероятно ще ви се противопостави. Да се търси и намира сигурност в предсказуемите неща е често срещано детско качество, но понякога въпросната сигурност се явява абсолютно безсмислена. Помогнете на непокорните деца да се научат как да се носят по течението, за да увеличите шансовете им да се справят в непозната обстановка или ситуация за в бъдеще.

Предпазване от проблема

Дайте право на детето си да греши

Когато детето ви направи грешка и вие не направите голям проблем от това, го учите, че никой на този свят не е съвършен. Този урок ще му служи добре, докато набира опит, сблъсквайки се с различни трудности. Кажете: „Съжалявам, ти разля млякото си. Я да видим как да го изчистим. На всеки се случва.“

Научете го да съумява да взема решения

Детето ви иска да чувства, че то е господар на съдбата си, затова го оставяйте да взема прости решения — да избира между две закуски, между два чифта чорапи или две игри това му създава чувството, че управлява собствения си свят.

Уважавайте индивидуалността му

Вие може да приемате промяната безпроблемно и новите ситуации отдавна да не ви правят впечатление, но е възможно детето ви да среща трудности, защото просто има различен темперамент. Проумейте, че всяко дете има различен темперамент и не го съпоставяйте дори с братята и сестрите му. Избягвайте да му казвате: „Недей да бъдеш такъв!“, когато то не е в състояние да се нагоди към дадена ситуация. Вместо това кажете: „Знам, че за теб е трудно да сменяш детегледачките си, но ти ще се справиш. Всичко ще бъде наред.“

Внушавайте му чувство за принадлежност

Всички ние искаме да усещаме, че принадлежим към дадена група, затова често споменавайте на детето си, че е уважаван и високо ценен член на семейството ви и поощрявайте участието му в него, като го карате да помага в домакинството. Кажете му: „Благодаря ти, че си раздигна играчките и ги отнесе в стаята си. Така спомагаш домът ни да изглежда чист и спретнат.“

Разрешаване на проблема

Развивайте гъвкавостта на детето

Гъвкавите деца гледат на промяната като на предизвикателство, което трябва да бъде преодоляно. От друга страна, негъвкавите деца се съпротивляват на промяната с всички сили. Като казвате на детето си, че е добре да направи нещо вместо, че трябва да го направи, ще трансформирате чувство то му за страх и загуба на контрол във вълнение. Помогнете му да започне да се нагажда към промените, които така или иначе му предстоят, като му кажете например: „Довечера ще имаш нова детегледачка. Тя е много забавна. Не е ли вълнуващо да се запознаеш с някой нов човек?“

Научете го как да се справя с промените

Децата, на които е показано как да се справят с промените, са по-подготвени да посрещат предизвикателствата в живота. Кажете например: „Тази нова риза е страхотна. Това, че вече няма да носиш онази синята, не е такъв проблем. Ще се почувстваш много добре, когато облечеш новата днес.“

Поставяйте цели за приемане на промяната

Децата усещат, че контролират в по-голяма степен съдбата си, когато имат предостатъчно време да осмислят нещата и да се подготвят за предстоящата промяна. Можете да помогнете на рожбата си да посреща промените с по-голяма готовност, като я карате да си поставя цели. Кажете например: „Утре с групата от детската градина ще ходите в зоологическата градина. Ще бъде много забавно. Хайде да си поставиш за цел да прекараш добре там.“ После периодично й напомняйте за целта и я карайте да ви я повтаря. Попитайте я: „Каква е твоята цел при ходенето до зоологическата градина?“ И когато ви отговори: „Отивам в зоологическата градина, за да се забавлявам“, кажете: „Точно така. Отиваш в зоологическата градина, за да си прекараш добре.“

Учете детето да разрешава проблеми

Когато децата се сблъскат с промяната и не знаят какво да правят, да им се предоставя ограничен избор означава да им се помогне да видят възможностите си. Кажете например: „Знам, че не искаш да се пренасяш в по-голямо легло, но нека да помислим какво можем да направим, за да ти е по-лесно да свикнеш. Може би е добре да вземеш плюшеното си мече в по-голямото легло и то ще ти прави компания, докато си там.“

 

Какво не трябва да се прави

Не посрещайте съпротивата с гняв

Децата, които са разстроени от промяната, се нуждаят от голяма подкрепа и състрадание, за да намалят нивото си ни тревожност. Да се ядосате на детето си в такъв момент означава единствено да подсилите чувството му за безпомощност.

Не реагирайте прекалено рязко на грешките

Като се разстройвате, когато детето ви е оставило кални дири из къщата, му казвате, че не е обичано, когато греши, което (тъй като е дете в предучилищна възраст) сигурно прави много пъти на ден. Отнасяйте се към грешките му сякаш не ви занимават. Показвайте му как да коригира поведението си и възприемайте грешките като удачен момент да го поучите, а не да го тероризирате. Кажете: „Моля те, донеси хартиените кърпи, за да почистим калта. Като работим заедно, ще се справим за нула време.“

Новата купичка на Джулия

Джулия Бардуел беше само на две и половина, но смяташе, че е надраснала годините си. Тя знаеше какво иска, как го иска, а родителите й, Дена и Джим, знаеха, че е по-добре да не й се противопоставят. Ако нямаше борба за това дали за закуска да се използва синята купа вместо жълтата наставаше битка за това, дали да се облече розовата или зелената блуза. Когато се сблъскаше с нещо ново, Джулия първо се запъваше, после крещеше и накрая подхващаше неутешима тирада.

Дена и Джим искаха да й помогнат да направи поведението си по-гъвкаво. Джим знаеше, че когато си поставя цели в работата, се съсредоточава върху тях и не се разсейва от тревогата, че трябва да свърши всичко наведнъж. Той смяташе, че Джулия е способна да надвие страховете си от промяната, стига да има цел, към която да насочи вниманието си.

Дена и Джим решиха, че първата цел на дъщеря им трябва да се насочи към нейния „магарешки“ отказ да ползва различна купа за закуска от вече избраната. Щом се научеше да бъде по-гъвкава, използвайки различни купички, те се надяваха да не бъде толкова непреклонна и при справянето с други промени. И така започнаха да й говорят, че смятат да купят нов сервиз за закуска и й предоставиха възможността си го избере сама.

Същата вечер Дена каза: „Джулия, хайде да си поставим цел за утре сутринта. Мисля, че е добра идея целта ни да бъде да се забавляваме, докато ти закусваш от новата си купичка.“ Джулия погледна към майка си и кимна, но Дена не беше сигурна дали идеята за новата купичка се възприе. Няколко минути по-късно тя каза: „Джулия, помниш ли каква цел си постави за утре сутринта? Ще се забавляваш, докато закусваш от новата си купичка.“

Този път Джулия отговори: „Да, помня.“ Семейство Брандуел разиграха сценария няколко пъти същата вечер. Те дори отидоха до кухнята, за да види Джулия как новата купичка я очаква на плота до мивката.

На другата сутрин момиченцето възторжено се насочи към масата с думите: „Къде ми е новата купичка?“ Дена и Джим знаеха, че са на прага на нещо голямо — можеха да помогнат на дъщеря си да приема промяната, като я караха да я очаква с нетърпение и желание. След няколко дни, през които Джулия закусваше от новата купичка, Дена и Джим казаха: „Миличка, нека използваме старата синя купичка за закуска утре.“

„Не! — изкрещя Джулия. — Новата! Искам си новата!“

Дена и Джим не споменаха нищо за предишните опити на дъщеря им никога да не се разделя с любимата си купичка за закуска. Вместо това решиха да й помогнат да си постави нова цел. Същата вечер Дена каза: „Джулия, нека си поставим нова цел за закуската утре — бих искала новата цел да е да закусиш от старата си синя купичка.“ По-късно вечерта я попита отново: „Миличка, каква е новата ни цел за закуска утре?“

Джулия помисли за момент и каза: „Синята купичка.“

„Точно така — потвърди Дена. — Утре ще използваме синята. Радвам се, че си запомнила целта си.“

Въпреки че Дена и Джим не бяха сигурни дали това малко упражнение си струва усилията, те останаха доволни, когато Джулия започна да се отнася към него като към игра и всъщност очакваше с нетърпение всяка от следващите си цели. Знаеха, че тя би се поддала на промяна без проблем, стига да е достатъчно подготвена за нея, и съставиха план, който направи цялото семейство щастливо. Упоритостта им беше възнаградена.