Джери Уайкоф, Барбара Юнел
Как без крясъци и шамари да приучим детето на дисциплина (28)

Всеки предмет — оръжие

Много майки и бащи се оплакват от факта, че особено малките момчета обичат да превръщат всеки предмет, които докоснат, в оръжие — от бейзболни бухалки до моркови — и често имитират онова, което виждат от телевизионния екран (като момчетата се влияят от това в по-голяма степен от момичетата). Малките деца не обработват информацията по същия начин като възрастните, нито притежават качеството да оценяват трезво видяното.

Според проучванията в тази насока децата в предучилищна възраст, които играят с оръжия и други свързани с насилие играчки, се държат много по-агресивно от децата, който само наблюдават съдържащи насилие телевизионни предавания. Статистиките сочат и че до тригодишна възраст малчуганите имитират някой, когото са видели по телевизията, толкова буквално, сякаш е реален герой. Резултатът от проучванията относно ефекта от гледане на телевизионно насилие е неопровержим: децата се учат как да бъдат агресивни по нови начини и си правят заключението, че ако са агресивни, ще бъдат възнаградени.

Децата, които виждат телевизионни герои, получаващи каквото си поискат чрез използване на оръжия, са по-склонни да имитират тези актове. Ако родителите пренебрегват или одобряват използването на фалшиви оръжия от децата си, или пък самите демонстрират агресивно поведение, започват да служат като модели за подражание на отрочетата си. От друга страна, родители, които показват на децата си как да решават проблемите си без насилие и постоянно ги хвалят за това, че намират мирно разрешение на конфликтите, им показват как бъдат по-малко агресивни.

Та когато детето ви се преструва, че ви застрелва с пържен картоф, не се паникьосвайте, но и не пренебрегвайте полета на въображението му. Вместо това го научете на правилния урок — дори когато се преструваш, че физически нараняваш хората, пак можеш да нараниш техните чувства. Имайки предвид, че именно поведението на възрастните, близки до детето, го подтиква да бъде любезно или жестоко. Наблюдавайте какво правите и говорите, както и колко „експлозивни“ го правите, за да помогнете на детето да обуздае апетита си за насилие в играта.

Предпазване от проблема

Наложете семейно правило

Когато детето ви се държи агресивно, наложете правило, което му казва какво е или не е позволено относно преструвките, че играе с оръжия. Например кажете: „Правилото е, че се отнасяме към хората любезно, за да им покажем, че ни е грижа за тях. Да се насочват оръжия дори на шега е против нашите правила, защото така се нараняват чувствата на хората и ги караме да се плашат.“

Помислете, преди да говорите

Използвайте думи и тон на гласа, които детето после няма да имитира и повтаря. Например, когато наруши правилото, вместо да го заплашвате (дори и с жест), че „ще му счупите главичката“, ако не спре, спокойно кажете: „Съжалявам, че реши да нарушиш правилото за стреляне с пушка. Правилото гласи: Отнасяме се един към друг любезно и никога не нараняваме и не се преструваме, че нараняваме хора.“

Учете детето на любезност

Вие сте първият и най-важен модел за подражание на детето си. Когато го прегръщате, изслушвате, извинявате му се и го уважавате, то ще се научи да се държи любезно.

Научете се да контролирате гнева си

Това, което кара децата да изпадат в нервни кризи, е същото нещо, което кара възрастните да експлодират — гняв към нещо извън нашия контрол. В такива моменти си казвайте: надявам се да получа повишение, надявам се, че няма да има трафик до службата ми, надявам се, че любимата ми дреха все още ми стои добре и т.н. Но дори никое от тези желания да не се сбъдне, не правете трагедия от това. Като запазите спокойствието си, ще дадете сериозен пример на детето си как да владее самоконтрола си в моменти, когато съдбата не е на негова страна.

Разрешаване на проблема

Как трябва да се постъпи

Учете го на състрадание

Когато детето ви се преструва, че атакува друг човек с пистолет играчка или друг предмет, преценете ситуацията като удачен момент да го поучавате. Накарайте го да се замисли как би се почувствало самото то, ако някой друг се преструва, че го застрелва. Кажете: „Оръжията нараняват хората. Как би се почувствал, ако някой насочи пистолет към теб, сякаш ще те застреля? Надявам се, че не искаш да ти се случи подобно нещо.“

Поощрявайте играта на детето в група

Децата, които биват учени да харесват да строят различни неща, да споделят с останалите и да се включват в наблюдавани от родителите социални дейности, ще имат по-малка възможност да прибягват до съдържащи насилие игри за забавление. Хвалете детето си, когато се спогажда с другите в хода на играта, за да знае то, че одобрявате действията му. Кажете: „Харесва ми начинът, по който общуваш с децата, радвам се, че си мил и внимателен с тях и споделяш играчките си.“

Ограничете съдържащите насилие телевизионни програми и видеофилми/компютърни игри

Добре документирано е, че децата в предучилищна възраст обичат да имитират всичко, което виждат. Много от тях са ставали жертва на някой кунгфу удар, нанесен им от техни връстници. Според едно канадско проучване децата станали много по-агресивни две години след навлизането на телевизията в техния град. И силната идентификация с внушаващи насилие телевизионни герои, и убеждението, че телевизионната ситуация е реалистична, се асоциират с по-голяма агресивност.

Вие трябва да знаете какво гледа детето ви и какви игри играе. Намалете количеството на свързаните с насилие телевизионни програми, до които то има достъп, като наложете правило за това какво може да гледа и какво не, какви игри да играе, както и колко дълго може да гледа или да играе. Бъдете вие тези, които боравят с дистанционното на телевизора и копчето за включване и изключване на компютъра, за да държите насилието далеч от дома си и съответно далеч от детското въображение.

Когато детето ви гледа телевизия, гледайте с него

Проучванията сочат, че когато възрастните гледат телевизия заедно с децата и коментират действието, децата запомнят повече и са по-склонни да имитират това, което виждат? Тъй като гледането на телевизия с възрастен може да засили позитивния (или негативния) ефект върху детето, е изключително важно да подбирате несъдържащи насилие програми и да обсъждате гледаното с него. То не трябва да е около вас, когато гледате филми и програми с насилие.

Научете детето си да се коригира

Когато бликащ от енергия малчуган се опитва да „застреля“ брат си/сестра си или свое приятелче с линията за чертане например, отнесете „оръжието“ и кажете: „Оръжията нараняват хората. Правилото е да се отнасяме любезно един към друг и никога да не нараняваме друг човек, макар и наужким. Ние не нараняваме хората, ние ги обичаме. Моля те, кажи на Сам, че му се извиняваш, задето насочи оръжие към него.“ Когато то последва инструкциите ви, кажете: „Благодаря ти, че си истински приятел на Сам. Харесва ми как му показа, че те е грижа за него.“

Научете детето си да прави компромиси

Помогнете му да се научи да бъде честно, когато разрешава спорове. Ако го видите, че заплашва да удари свой приятел, за да му вземе играчката например, кажете: „Нека да помислим какво друго можеш да направиш, когато приятел ти вземе играчката и ти си я искаш обратно. Можеш да вземеш часовника и да го навиеш, както правя аз, така че приятеля ти да си поиграе малко с нея, а после и ти. Така и двамата ще играете еднакво време и ще се забавлявате, вместо да се карате.“

 

Какво не трябва да се прави

Не удряйте!

Без значение колко се изкушавате да зашлевите детето, за да „му внушите някакво чувство“ или да му „дадете урок“, се опитайте да устоите на порива. Въпреки че може да сте много ядосани и уплашени от това, че е тръгнало да пресича улицата без ваше разрешение, като го напердашите по такъв повод, му изпращате смесено послание — аз мога да удрям, но ти нямаш правото да удряш мен или някой друг. Изповядвайте това, което проповядвате. Боят учи детето ви, че е добре да се нараняват хората, за да ги накараш да правят това, което ти искаш. Дори плесване по дупето от време на време го кара да си мисли, че ако си по-голям и по-силен, е по-добре да удряш, за да поддържаш авторитета си.

Избягвайте да реагирате прекалено рязко

Когато детето се преструва, че стреля по по-малкия си брат с молива си например, запазете спокойствие. Вместо просто да забраните това поведение, се възползвайте от удачния момент да му кажете: „Съжалявам, но ти наруши правилото за това, че към хората трябва да се отнасяме любезно. Кажи ми какво гласеше правилото и как вече ще се отнасяш добре към брат си.“

Не заплашвайте

Заплахите, че ще набиете детето си с дървена лъжица в момент, когато се преструва, че ще застреля сестра си, го учат само да се страхува от вашето присъствие. За него заплахата е празно обещание и пример за това, как възрастните не държат на думата си. Вместо да го плашите с насилнически последствия от сорта на „Ще те напердаша, ако те видя още веднъж да се преструваш, че стреляш по брат си с празното руло от тоалетна хартия“, простя му кажете: „Съжалявам, но ти избра да нарушиш правилото за игра с фалшиви оръжия. Сега искам да се замислиш колко уплашен би се почувствал, ако някой насочи оръжие към теб.“

Войнственият Кайл

Независимо какво попадаше в ръцете му, тригодишният Кайл Лигет го превръщаше в пистолет, нож или меч, след което започваше да стреля, промушва или разсича всички „лоши момчета“ около себе си. Майка му Дани не беше на себе си. Тя бе убедена, че ако не му се подаряват оръжия играчки, синът й не би влагал толкова насилие в играта си. Гари, бащата на Кайл, само се усмихваше на нейните страхове. „О, Дани, момчетата са си момчета. Имах купища такива играчки, когато бях малък, и не ме виждаш да ходя по улиците и да стрелям, по хората, нали?“

„Но той прави оръжие от всичко — жалваше се Дани. — Днес по време на обяда превърна сандвича си с фъстъчено масло в пистолет и се престори, че стреля по мен. Беше ме страх да гледам изражението на лицето му, докато насочваше «пистолета» към мен.“

„Трябваше да го напердашиш, когато го е направил — отвърна Гари. — Това ще го научи да не насочва фалшивите оръжия към никого.“

„Нямам намерение да го бия — твърдо отвърна Дани. — Безсмислено е да го наранявам, за да го науча, че не трябва да наранява хората. Говорих с Еми, майката на Джош, и тя каза, че го карат да се замисля за това как се чувстват другите, когато видят насочен към тях пистолет. Освен това тя наложила правило в дома им да не се гледат никакви кунгфу филми и други свързани с насилие програми. Всеки път, щом Джош пуснел нещо подобно, спирали телевизора. Тя твърди, че имало ефект от всичко това.“

„Добре, нека да опитаме същото нещо — предложи Гари и продължи. — Между другото, тъкмо се сетих за нещо, което трябва да спра да правя. Знаеш как винаги казвам някакви безсмислици от сорта на «Ако направиш това още веднъж, ще ти счупя ръчичките!» Предполагам, че така му внушавам идеята, че, ако човек е ядосан на някого, най-лесният начин е да го нарани.“

През следващите няколко седмици родителите на Кайл започнаха да му изпращат нови послания. Вместо да го заплашват, когато играеше с мнимите си оръжия, те му казваха: „Съжалявам, че избра да насочваш оръжия, към хората. Оръжията убиват и когато са насочени към някого — плашат. Нека да играем на учител и ученик с тази линийка за чертане, и место да се преструваш, че нараняваш някого с нея. Сложи чинията на този лист и виж колко права черта можеш да нарисуваш с пастелите си.“

„Това е удивително! — каза една вечер Дани на Гари. — Всеки път, когато хванех Кайл да се преструва, че стреля с нещо, му показвах какво друго може да прави с него. Сега сам казва «Мамо, не ми харесва този филм», когато види как някой наранява някого на екрана.“

Гари се усмихна и отвърна: „Дочух как си играят Кайл и Джош. Започнаха да се преструват, че се стрелят един друг и Кайл каза: Не е хубаво да се насочват оръжия към хората. Това наранява чувствата им. Хайде да поиграем с камиончетата ми.“

На Кайл не му беше позволено да се преструва, че застрелва някого — било то вкъщи, или в детската градина, магазина, църквата и т.н. Въпреки че семейство Лигет не вярваха, че Кайл действително иска да наранява хората, те бяха наясно, че околните може да не са толкова сигурни в неговите мотиви. За съжаление децата, прибягващи до насилие едно срещу друго, често го правят, без да се преструват. Те искаха Кайл да разбере, че животът е безценен и е много лошо да се нараняват хората. Надяваха се, че това е послание, което всяко дете би било щастливо да чуе от устата на любящите си родители.