Джери Уайкоф, Барбара Юнел
Как без крясъци и шамари да приучим детето на дисциплина (27)

Играта с храна

Хванете едно-, две- или тригодишно дете, оставете го известно време с храна, която няма намерение да консумира, и — изненадаааа! — получавате моментално изплескани ръце и вероятно под, маса и какво ли още не. Когато детето ни започне да играе с храната си вместо да я слага в устата си, това обикновено означава, че е приключило кулинарния ритуал, независимо дали го е обявило, или не. Винаги отнасяйте храната му, преди да се е превърнала в играчка или оръжие, дори да е още гладно. Това ще го научи, че храната е предназначена да се яде и не е за игра.

Предпазване от проблема

Не играйте с храна

Ако карате грахчетата в чинията ви да подскачат с помощта на вилицата дори несъзнателно, детето ви ще реши, че също има правото да го прави.

Планирайте храната, която сервирате

За да намалите възможността за неразбория, нарязвайте храната на хапки, които са лесни за вземане и дъвчене. Преценявайте добре и грамажа на порцията.

Дръжте купите с храна извън обсега на детето

Дръжте детето далеч от изкушението да бърка в храната и да я разпилява просто за удоволствие.

Учете детето как трябва да се държи на масата в неутрално време

То трябва да е наясно какво очаквате от него в заведения за обществено хранене и вкъщи, най-малкото защото не се е родило с изградени навици! Най-добре е да го учите в момент, когато не сте на масата. Например правете чести „чайни церемонии“, на които му показвайте как да държи лъжичката, да държи храната в подноса, ръцете му да са далеч от храната, освен в момент на същинско ядене, учете го да ви казва кога е свършило и т.н. На деца под двегодишна възраст кажете: „Кажи ми «приключих» — и можеш да отидеш да си играеш.“ На три-, четири- или петгодишните кажете: „Когато часовникът звънне, можеш да напуснеш масата. Кажи ми, когато приключиш — и аз ще ти изнеса чинията.“

Разговаряйте с детето на масата

Ако провеждате разговор с него, то няма да търси други начини, за да привлича вниманието ви, като например да играе с храната.

Разрешаване на проблема

Как трябва да се постъпи

Хвалете правилните хранителни навици

Всеки път, щом детето не си играе с храната на масата, отбелязвайте колко добре се храни. Кажете например „Страхотен е начинът, по който си служиш с вилицата“, или „Благодаря ти, че навиваш тези спагети около вилицата точно както ти показах“.

Направете играта с храна неапетитна

Ако детето ви наруши правилата за хранене, които с обсъдили предварително, дайте му да разбере какви са последствията, за да му покажете, че да играе с храна е неприемливо. Кажете например: „Съжалявам, че пъхна ръчичката си в картофеното пюре. Вечерята приключи.“

Попитайте детето дали е приключило с храненето, когато видите, че се заиграва с храната

Не решавайте мигновено, че детето върши пакости. Разберете защо изследва така подробно хапката месце например, за да му дадете шанс да се обясни (ако вече може да говори).

 

Какво не трябва да се прави

Не губете самообладание

Въпреки че може да сте отвратени и ядосани на детето, защото пилее храната си, е възможно да се окаже, че именно нашият гняв е подправката, която му липсва към основното ястие. За добро или лошо, рожбата ви е в период, когато се стреми да овладее силата, с която да остави диря в този свят. Да не му позволявате да играе с храната означавала му дадете повод да привлече вниманието ви. Опитайте се да не заклеймявате креативната игра с храна на масата.

Не се поддавайте

Ако детето трябва да си плати цената за играта с храна, не се поддавайте на емоциите си и го накарайте да я плати, независимо какво ви струва това. Покажете му, че държите на думата си и настоявате правилата да се следват.

Бедствия по време на вечеря

Вечерите в семейство Лангнърс протичаха като нещо подобно на курс по приложно изкуство, тъй като тригодишният Ник започваше да размазва храната си около чинията си и да плюе всичко, което не намери за достатъчно изискано за вкуса си. Родителите му, които бяха отвратени от това как синът им пилее храната, се опитваха да го спрат, казвайки: „Престани да играеш с храната си!“

Дори след като майка му го заплаши: „Ако направиш нещо подобно с граха си още веднъж, ще те отстраня от масата“, Ник се опита да изстреля поредното грахче, с което успя да уцели татко. Боят обаче не помагаше. Ник изяждаше само няколко хапки, след което продължаваше да цели растенията наоколо с кренвиршите и граха си.

И така семейство Лангнърс решиха, че трябва да преценяват добре кога Ник се е нахранил. Те забелязваха точно в кой момент палавите му очички и ръчички понечваха да извършват нови подвизи с пържените картофки и бързо отстраняваха чинията му. Майка му започна ежедневно да отделя време през деня, в което да учи сина си да казва „Нахраних се“. Фразата трябваше да означава сигнал за ставане от масата.

И двамата родители на Ник почувстваха облекчение, след като прекараха няколко седмици, без по масата им да се твори авангардно изкуство с нетрадиционни материали, но тогава Ник реши да опита ръцете си в размазване на крем карамела по покривката. За щастие те вече бяха решили да наложат ново правило и кротко му обясниха: „Оттук нататък, когато направиш нещо подобно, ще трябва да го почистваш сам.“ Вместо да му крещят, те внимателно му показаха как да направи това.

На Ник бе оказано специално внимание, задето почисти след себе си и няколко вечери по-късно той сам започна да казва „Нахраних се.“ Той откри, че тези дума действаха като магия и водеха след себе си прегръдки и целувки от страна на родителите му: „Благодарим ти, че каза «нахраних се», Ник! Ние знаем, че си приключил с вечерята и вече можеш да си играеш на воля с камиончето си.“

Семейството започнаха да прекарват повече време в коментари за това колко хубаво се храни Ник, отколкото да наблюдават как по масата се раждат хранителни „шедьоври“ пред очите им. Вечерите със сина им станаха по-кротки, но пък по-сладки от всякога.