Джери Уайкоф, Барбара Юнел
Как без крясъци и шамари да приучим детето на дисциплина (24)

Отказът от хранене

Родителите често се хващат как принуждават децата си да се хранят, тъй като много от тях до навършването на шестгодишна възраст са твърде заети да изследват собствения си свят и не желаят да отделят много време на храната. Ако изкушението ви да насилвате детето с храна е твърде голямо, се опитайте да му отделяте повече внимание (дори да хапне само едно грахче!), отколкото въобще да не опита яденето си.

 

Забележка

Децата в предучилищна възраст са пословични с честите си пристъпи да отказват храна — не бъркайте това състояние с някое заболяване. Ако чувствате обаче, че детето ви е физически слабо и не може да яде, потърсете съвет от специалист — педиатър или диетолог.

Предпазване от проблема

Самите вие не пропускайте хранене

Когато вие пропускате хранене, внушавате на детето си идеята, че да не яде е добре и за него, тъй като е добре и за вас.

Не отбелязвайте големите коремчета и не идеализирайте кльощавата физика

Дори тригодишното дете може подсъзнателно да се поддаде на наложената мода и естетика, идеализираща слабите фигури, ако му показвате колко сте обсебени от тях.

Определете подходящото количество храна за възрастта и теглото на детето си

Ръстът на наддаване, нивото на активност и физическите данни определят от колко порции от петте хранителни групи (мляко, месо, зеленчуци, плодове и ядки/зърнени храни) се нуждае детето дневно. Консултирайте се с личния лекар, който ще ви отговори на специфични въпроси, свързани с диетата на детето ви, и ще ви даде препоръчителните дози в съответната му възраст.

Разрешаване на проблема

Как трябва да се постъпи

Предлагайте по-малко храна по-често

Създайте система за хранене на детето си в определено време през деня. Не забравяйте обаче, че стомахът му не е голям колкото вашия, така че то не може да поема същото количество храна, както и да издържа по четири-пет часа между храненията. Давайте му възможност да яде колкото пъти на ден си поиска, но само правилната пълноценна храна. Кажете му например: „Миличко, винаги когато си гладно, ми казвай и ще ти дам бисквитка с фъстъчено масло или ябълка със сирене.“ Непрестанно му отправяйте разнообразни предложения в зависимост от това какви храни са на пазара в момента и дали не идва време за основно хранене.

Предоставяйте му възможност да избира храната си

Позволявайте на детето да подбира само закуските между основните хранения, разбира се, под вашия надзор. Ако то чувства, че има някакъв контрол върху това какво яде, е възможно да проявява по-голям ентусиазъм към храната. Предлагайте му само два избора едновременно, така че да не се налага да се колебае, и хвалете избора му с реплики от сорта на: „Доволна съм, че избра този портокал. Това наистина е много вкусна закуска.“

Предоставяйте разнообразие и баланс

Децата трябва да имат представа от добрата диета, включваща голямо разнообразие от храни. Непрестанно карайте рожбата си да опитва нови вкусове и аромати чрез питателни ястия. Помнете, че детският вкус се променя често и понякога твърде рязко, така че очаквайте тя изведнъж да откаже храна, която довчера й е била любима.

Оставете природата да следва своя ритъм

Нормалното здраво дете ще подбере балансирания си хранителен режим по естествен път за период от една седмици и, както казват педиатрите, чрез него то ще си набавя нужните хранителни съставки. Винаги се интересувайте какво точно яде то от понеделник до събота, а не от зори до здрач, преди да решите, че е недохранено.

Създайте добри хранителни навици на детето си

Окуражавайте го да се храни само и да държи правилно приборите за хранене.

Децата имат силна склонност да копират и лесно ще възприемат вашите маниери. Хвалете доброто хранене с думите: „Страхотен е начинът, по който слагаш хапката печено месце в устата си“, или „Радвам се, че днес изяде само цели две курабийки“.

Установете определено време за хранене

Тъй като хранителният режим на детето ви се разминава с вашия, е възможно то често да иска да играе навън или да довърши двореца, който строи с конструктора си, когато дойде време всички да седнете на масата. Възможно е да има нужда от тренировка, за да превключва към вашия график. Правете това, като не го принуждавате да яде големи количества, а като навивате часовник, който да отмерва времето му за престой на масата, без значение дали се храни, или не. Кажете: „Часовникът ще ни каже кога вечерята е свършила. Правилото е, че трябва да останеш на масата, докато той звънне. Кажи ми, когато си свършил с вечерята, и аз ще ти вдигна чинията.“ Позволявайте на децата под три години да прекарват по-малко време на масата (не повече от пет-шест минути), отколкото на четири-петгодишните (не повече от десет минути). Научете се да усещате кога е гладно едно дете и преценете дали самите вие бихте могли да се нагодите към неговия хранителен режим.

 

Какво не трябва да се прави

Не предлагайте храна като награда за добра постъпка

Използвайте храната по предназначение. Храната съществува, за да поддържа организма жив и да му набавя енергия, а не за да символизира награда. Вместо да предложите ни детето си сладолед, защото си е изяло зеленчуците, кажете: „Тъй като си изяде всичкия зелен боб, можеш да излезеш и да поиграеш на двора.“

Не подкупвайте и не се пазарете

Когато детето ви не иска да яде, не го подкупвайте и не се пазарете, за да изпразни чинията си. Това превръща неяденето в игра, целяща да спечели вниманието ви, което му дава чувство за надмощие над вас.

Не се разстройвайте, когато детето не иска да се храни

Като му отделяте прекалено много внимание в моменти, в които не иска да яде, превръщате неяденето в нещо много по-интересно от яденето.

Не реагирайте прекалено остро

Опитайте се да не отдавате голямо значение на това, че детето ви отказва да се храни от време на време, за да не превърнете кухненската маса в бойно поле, където водите битка за надмощие.

„Няма да ям!“

Когато Джон Рауланд навърши четири години, апетитът му падна до нула. Нито родителите, нито педиатърът му, който го прегледа обстойно по настояване на загрижената му майка, не можаха да си отговорят защо. Една нощ, след като госпожа Рауланд го беше молила да хапне поне едно грахче, Джон изпадна в истерия, избута паничката си от масата и изкрещя: „Няма да ям! Не разбра ли!“

Г-н Рауланд реши, че е оставил съпругата си да се справя твърде дълго сама в тази ситуация. „Сега, Джони, слушай ме. Ако не хапнеш поне една лъжица макарони, ще напуснеш масата“ — заплаши го той, като твърдо даде знак на сина си, че ще изпълни заканата си. Той не предполагаше, че Джони само ще се възползва от предложението му и ще стане от стола. „Джони Рауланд, ти няма да мръднеш от масата, докато не изядеш вечерята си, ако ще да седиш тук цяла нощ“ — изкрещя г-н Рауланд, променяйки правилото и напълно обърквайки сина си.

По-късно същата нощ, след като вече бяха прегърнали и целунали сина си, преди да заспи, семейство Рауланд решиха, че трябва да предприемат нещо различно — те не искаха да крещят на малкото си момче, още по-малко да го удрят, задето не иска да се храни. Просто искаха да върнат времената, в които Джони демонстрираше завиден апетит — времена, в които сядаха на масата и вечерите преминаваха в размяна на шеги, истории от деня и споделяне на чудесните ястия на госпожа Рауланд.

Следващата вечер по време на вечеря те изместиха вниманието си от храната и се преструваха, че не забелязват липсата на апетит у Джон. „Разкажи ми как мина денят ти в детската градина“ — започна майката на Джони (с цялата загриженост и спокойствие, на които беше способна), докато подаваше броколите на съпруга си. Джон разказа историята как бил избран да вдигне флага в двора на градината. По средата на разпаления му разказ той едва успя да преглътне лъжичка с картофено пюре.

„Страхотно е, че точно теб са избрали да вдигнеш флага — похвали сина си госпожа Рауланд. — Радвам се и че харесваш картофеното ми пюре“ — добави тя. И семейства Рауланд продължи вечерята си, но от време на време подканваха сина си да хапне още малко пюре.

На следващата сутрин родителите на Джон обсъдиха снощния си успех и решиха да следват стратегията, с която се бяха захванали. Те помнеха и какво беше казал лекарят на Джон: „Може да яде само малки количества, като съдим по неговото нормално, макар и леко слабо телосложение, и може да яде тези малки порции повече от три пъти на ден, както правят много хора.“

За госпожа Рауланд приготвянето на вечеря отстъпи място на приготвянето на леки дневни закуски за Джон. Тя започна да сътворява лодки от морковчета и клоунски личица от сирене и стафиди, които Джон с удоволствие хапваше през деня, и то наведнъж. Така синът й разви нов жив интерес към дневното похапване, въпреки че хапваше едва няколко хапки вечер. Но семейство Рауланд оценяваше всеки един миг, когато синът им се хранеше, и го оставяше да диктува ситуациите, независимо дали е гладен, или не.