Джери Уайкоф, Барбара Юнел
Как без крясъци и шамари да приучим детето на дисциплина (21)

Наричането с обидни имена

Атрактивните изяви на предучилищните лингвисти всъщност дават възможност да се разбере колко мощни могат да бъдат прякорите, мръсните думички и нецензурните имена. В тяхната представа това ги доближава до света на възрастните — свят, в който могат да се разпореждат. Като слага етикети на хората, вашето дете изпитва и силата на думите, както и реакциите, които те предизвикват. Ако реагирате спокойно в подобна ситуация, вие го учите, че нецензурните имена не предизвикват нужния ефект. Обяснете му, че и самото то трябва да реагира спокойно, когато чуе, че го наричат с име, което не му е по вкуса. Така ще разбере и че играта с нецензурните имена не е чак толкова забавна, когато се играе само от един.

Предпазване от проблема

Внимавайте какви прозвища давате на детето си

Избягвайте да давате на детето си прозвища, с които не искате да го нарича още някой. Има голяма разлика между „Ей, ти, малко дяволче“ и „Ей, ти, малка кукличке“.

Научете детето да реагира спокойно на обидните имена, с които го наричат

Предложете му подходящи начини да реагира, когато стане жертва на подобен тип обиди. Убедете го, че е глупаво да се ядосва. Кажете му: „Когато някое приятелче те нарече с обидно име, запази спокойствие и му кажи, че няма да играеш с него, докато те нарича с тези лоши думички.“

Решете какво е обидно име и какво не е

Трябва да сте сигурни, че сте обяснили на детето си достатъчно добре какво се разбира под „обидни“ имена, за да очаквате от него да ги разпознава.

Разрешаване на проблема

Как трябва да се постъпи

Прибягвайте до метода „изнасяне“

Кажете например: „Когато правиш неща, които не са приемливи, губиш шансовете си за игра. Съжалявам, но ти нарече сестра си с обидно име. Сега отиваш наказан в стаята си.“

Обезсмисляне на обидните имена

За някои деца в предучилищна възраст повтарянето на имената отнема тяхната сила. Сложете детето на стол и го накарайте да повтаря думата, без да спира (по една минута за всяка година от възрастта му). Ако откаже да направи това (много деца биха отказали), просто го оставете да седи там докато започне, без значение колко време ще отнеме. Когато изрече думата, се съсредоточете върху това да го научите какво е приемливо да говори.

Винаги хвалете благоприличната реч

Хвалете детето, когато си служи с подходящ език, вместо с нежелателни думи, за да му помогнете да започне да прави разлика между приемливо и неприемливо.

Бъдете последователни

Всеки път, когато детето ви си позволи да нарече някого с обидно определение, му обяснявайте, че поведението му е неприемливо. Кажете му: „Съжалявам, че нарече така приятелчето си. Сега отиваш наказан в стаята си“, или „Сега трябва да повтаряш лошата думичка три (ако е на три години) минути“.

 

Какво не трябва да се прави

Въздържайте се да давате определения на детето си

Тъй като да бъдеш наричан с обидни имена е доста неприятно преживяване, е твърде лесно да отвърнете на детето със същите раними думи, каквито то е използвало срещу вас. Ако чуе нещо от рода на: „Ей, глупчо! Спри да обиждаш хората!“, малчуганът моментално ще реши, че има правото да използва чутите от вас определения. Напротив, канализирайте гнева си, като му обясните как и защо се чувствате разстроени. Така ще научи кога думите му ви правят нещастни и как бихте искали да се държи, вместо да изпада в неловката ситуация на безпричинно обиждащ.

Не прибягвайте до строги наказания

Ако сурово наказвате детето си, защото си служи с обидни думи, то само ще се научи да ви заобикаля като фактор и ще практикува лошия си навик, когато не сте около него. Вместо да го учите, че да обижда е дълбоко погрешно, то ще научи, че трябва да ви заобикаля, за да не го „хванат в крачка“. Наказанието за каквото и да било лошо поведение не води доникъде — то само кара детето да прикрива дребните си провинения.

„Това не е хубаво!“

Макс и Сузане Глас бяха шокирани, когато за пръв път чуха прекрасната си четиригодишна дъщеря Сара да нарича приятелите си с обидни имена, при положение, че никога и по никакъв повод не бяха използвали подобни думи пред нея. И двамата не можеха да разберат откъде Сара е усвоила този безобразен език и не знаеха как да постъпят.

„Не обиждай хората, Сара! Това никак не е хубаво!“ — казваха й те всеки път, щом дъщеря им използваше поредната обидна дума, но всички забележки бяха без особен ефект. Всъщност съвсем скоро Сара прехвърли „мръсния“ си речник и върху собствените си родители, което стана причина да бъде напляскана. Но дори това не я спря да лепи нецензурни етикети на хората.

Накрая госпожа Глас опита различна стратегия. Започна да наблюдава играта на дъщеря си по-отблизо, за да разбере кога Сара се спогажда добре с останалите деца и кога не. „Колко хубаво си играете, момичета!“ — отбеляза тя, докато Сара и братовчедка й Мария обличаха куклите си в нови тоалети. Но когато Мария се опита да вземе куклата на Сара, за да я повози на синята кола, Сара изкрещя: „Ей, глупачка такава! Знаеш, че това е моята кола!“

Госпожа Глас моментално раздели момичетата. „Съжалявам, но ти нарече братовчедка си глупачка — каза тя на Сара. — Отивай да си изтърпиш наказанието в стаята си.“ След като прекара четири минути сама, Сара разбра, че майка й си знае работата. Всеки път, щом си позволеше обидни определения, играта бе прекъсвана и Сара се озоваваше на стола в стаята си. Постепенно тя започна да проумява, че обидите й нараняват околните и поведението й започна да се коригира.