Джери Уайкоф, Барбара Юнел
Как без крясъци и шамари да приучим детето на дисциплина (2)

Предговор

„Ако сте родител, проумейте, че пред вас стои най-важното задължаващо и удовлетворяващо предизвикателство. Всичко, което вършите в ежедневието си, което изричате, както и начинът, по който се държите, ще формира бъдещето на Америка повече от всеки друг фактор.“

Марион Райт Еделман

Всички деца, особено тези в предучилищна възраст, създават проблеми с дисциплината, без значение колко „перфектни“ са самите те или техните родители. Както по-приспособимите, така и не дотам приспособимите деца, без оглед на социално-икономическия им произход, имат своите нужди и желания, точно както и техните родители. Проблемите възникват тогава, когато въпросните нужди и желания не си паснат като парченца на пъзел.

Най-често срещаните непреодолими родителски проблеми биха могли да се сведат до минимум, ако родителите се научат как да приспособяват реакциите си спрямо нуждите на своите рожбите. Тази книга предлага практични съвети за разрешаване на поведенческите проблеми на децата в предучилищна възраст — съвети, които родителите или детегледачите могат да прилагат в моменти на конфликт, възникващи в хода на нормалния семеен живот.

Нашето намерение е да покажем на родителите как да реагират на свързаните с дисциплината проблеми по спокоен, последователен и ефективен начин — без да повишават тон или да посягат с ръка. Ние бихме искали да им помогнем да се превърнат в „дисциплинирани родители“, които да са в състояние да се контролират в моменти, когато децата им са изгубили контрол. Поддържайки състояние на самоконтрол, родителите могат да избягват опасни ситуации, при които се стига до всевъзможни форми на насилие — както налагане на наказания, така и отправяне на заплахи. Крясъците и шамаросването са форми на насилие, които учат детето, че внушаването на страх и причиняването на болка у другия е средство за контролиране на собственото поведение.

Подходът, който възприехме в настоящата книга — дисциплина чрез поучаване, а не чрез наказване, — отразява идеите на първоначалното ни издание и съчетава най-доброто от четирийсетгодишния ни професионален и родителски опит. Ние сме изучавали и преподавали психология на развитието и детска психология на университетско ниво, стажували сме като част от медицинския персонал в детски болнични отделения, работили сме като психолози в изобилстващи с училища градски зони, издали сме пет свързани с отглеждането и възпитаването на деца публикации, организирали сме многобройни родителски групи, национални семинари и уъркшопове, провели сме консултации с редица училища и центрове за психично здраве, изписали сме обширни материали, предназначени за радиа, списания и вестници, както и за Интернет и други медии и сме отгледали общо четири деца.

Нашите принципи за разрешаване на проблеми и стратегии за дисциплиниране са базирани върху поведенческата психология, която изучава детското поведение в „реални“ условия — домове, училища и детски площадки. След появата на първото издание на „Възпитание без крясъци и шамари“ през 1984 г. се появиха нови проучвания, свързани с поведението. В настоящото ново издание ние насочваме вниманието си към следните аспекти:

• Връзката между насилието вкъщи и насилието в училище;

• Връзката между играта с въображаеми или истински пистолети и автомати в предучилищна възраст и използването на оръжие в училище или на други обществени места впоследствие;

• Диспутът за пляскането: вредно ли е умереното пляскане;

• Влиянието на електронните медии (компютри, Интернет, телевизия, електронни игри) върху поведението;

• Безпокойството, свързано с диагностицирането на хиперактивността или хиперактивност поради липса на внимание (ХПЛВ);

• Дълготрайните причини и следствия от напълняването в детството;

• Свързаните с дисциплината предизвикателства пред самотните родители;

• Решаващата роля на родителите за изграждането и поддържането на чувство за състрадание и отзивчивост у децата.

Намерението ни е тази книга, подобно на първоначалното й издание, да бъде достъпен и удобен справочник за родители и детегледачи, ръководство за първа помощ при справяне с лошото поведение. Наясно сме със стремежа на родителите да им се поднесе всичко накратко, сбито, непосредствено и практично. Ние предлагаме съвети за това как да се предотврати появата на свързаните с лошото поведение проблеми и как да се разрешат те в случай, че възникнат. Освен това прилагаме описани действителни случаи, илюстриращи как различни фиктивни семейства са прилагали стратегии, за да се справят с реални проблеми.

Кое е детето в предучилищна възраст

Използваме термина предучилищни години, за да опишем метафорично онези страхотни дни и нощи, в рамките, на които едногодишното дете сякаш изведнъж се превръща в петгодишен миниатюрен възрастен. Най-общо казано, дете в предучилищна възраст ще рече дете, което не е достигнало възрастта на първолака (посещава ясла или детска градина) и включва прохождащите, но не и пеленачетата. Новородените бебета и децата под една годинка са уникални създания, чиито нужди (храна, сън и човешка близост) се покриват чрез физическо и емоционално подхранване. От друга страна, децата в предучилищна възраст често изискват прилагането на психологически стратегии в подхода към тях. Това е причината настоящата книга да се фокусира върху деца от прохождаща до предучилищна възраст, чието нормално развитие създава поведенчески проблеми, принуждаващи родителите и детегледачите да възприемат цивилизовани стратегии, за да им предоставят средствата да се почувстват щастливи и здрави човешки същества. Основната работа, която е необходимо да се извърши в предучилищните години, е преподаването и цивилизоването — те подготвят децата за официалното обучение. (Виж „Преминаването към начално училище за вас и детето ви“.)

 

 

Забележка

Моля, преди да пристъпите към нещата, които трябва и не трябва да правите, поместени във всяка от главите, прочете „Етапи на развитието“ и „Различия между момчетата и момичетата“. Това ще ви помогне да проумеете основните поведенчески характеристики на децата от една до пет години, както и влиянието на мозъчната структура, телесната химия и хормоните върху поведенческите несходства при момчетата и момичетата. Разбирането на развитието на детето в предучилищна възраст ще ви предпази да не определяте някои типове поведение като неестествени, или пък погрешно да се самообвинявате за това, че сте предизвикали лошото поведение на детето. Например, за да разберете какво ви е мотивирало да използвате непрестанно думата не в продължение на две години, е добре да знаете, че негативизмът е нормална част от поведението на двегодишните деца. За да разберете защо момченцата като цяло са по-агресивни в гнева и раздразнението си от момиченцата, е добре да сте наясно с биологическите различия между половете.