Джери Уайкоф, Барбара Юнел
Как без крясъци и шамари да приучим детето на дисциплина (19)

Прибягването до лъжи

Прохождащите и децата в предучилищна възраст живеят в интересен свят, където фантазията и реалността се смесват непрекъснато. Те харесват анимационните филмчета, играта с преструвки, Дядо Коледа, вярват в духовете и вещиците, в летящите килимчета или невидимите пелерини, във вълшебните пръчици, които сбъдват желания, и т.н. Историите, които разказват, често разкриват собствените им страхове. Например: „Мамо, има чудовище в стаята ми! Ела да ме спасиш!“ е начин да ви подскаже, че се страхува от тъмното. Всички малки деца могат лесно да се убедят в абсолютно всичко. Ако искат да повярват в нещо достатъчно лошо, те могат лесно да се самоубедят, че е истина.

Лъжите подават сигнал за поредната стъпка към независимост, тъй като клинченето разтваря крилцата им и ги отдалечава от родителския контрол. И така — какво да направи родителят? Вашата задача е да разберете вкуса на лъжата и да разкриете на детето предимствата от това да се говори истината. Собствената ви идея, че истината е много важна за вас, ще ви накара да бъдете искрени с децата си.

Предпазване от проблема

Настоявайте да се казва истината

Предлагайте награди в моменти, когато знаете, че чувате истината, без значение дали е за нещо лошо, или за нещо добро. Това ще помогне на децата да разберат, че има разлика между истина и лъжа.

Говорете истини

Когато детето ви иска бисквитка точно преди вечеря, може да се изкушите да кажете: „Нямаме никакви бисквити“, вместо да му кажете истината, което ще рече: „Не желая да ядеш бисквита преди вечеря.“ Като го лъжете, му казвате, че е добре да се лъже, щом някой иска да излезе от неприятна ситуация. То знае къде стоят бисквитите, затова не се заблуждавайте, че няма да провери. Кажете: „Знам, че искаш бисквитка сега, но когато изядеш вечерята си, ще получиш две, а не една.“

Научете вкусовете на лъжите

Лъжите пристигат при нас с различни вкусове. Обикновеният ванилов вкус е този, който всички много добре познаваме — лъжата, която отървава от неприятности. „Не взех аз последното бонбонче“ е добър пример. По-пикантен вкус има лъжа, отърваваща те от вършенето на нещо, което не ти се прави. Например детето ви може да каже: „Наистина, мамо, измих си зъбите“, а да не ги е измило. А има и една много популярна лъжа, която подхранва самочувствието и чиято цел е да впечатлява. Например „Имам три коня, които ходя да яздя всеки ден!“

Бъдете състрадателни

Разберете точно с какъв тип лъжи си служи детето ви и реагирайте според типа. Например, когато ви казва, че не то е изрисувало тапетите с пастелите си, въпреки че сте наясно, че няма кой друг да стори това, кажете: „Разбирам, че не искаш да бъдеш наказан, но съм много по-разочарована от това, че ме лъжеш, вместо да ми кажеш истината. Винаги можеш да ми казваш истината, за да разрешаваме проблема заедно.“ Детето ви ще се почувства по-комфортно да казва истината, когато знае, че сте отзивчиви към чувствата, които го вълнуват.

Търсете откровеността

Търсете хора и ситуации, които демонстрират честност и откровеност. Отбелязвайте тези ситуации на детето си, за да подсилите посланието си, че да бъдеш честен, е изключително важно.

Разрешаване на проблема

Как трябва да се постъпи

Покажете как нараняват лъжите

Когато детето ви е хванато в лъжа, обяснете му колко го наранява това, така както и вас самите. „Съжалявам, ти избра да не казваш истината. Това ме натъжава и не мога вече да се доверявам на думите ти. Нека се опитаме да си казваме истината, за да мога пак да започна да ти вярвам.“

Обяснете разликата между лъжене и казване на истината

Децата в предучилищна възраст невинаги знаят, че това, което изричат, е лъжа, защото на тях може да им изглежда истина. Помогнете на рожбата си да разбере разликата между реалност и фантазия, като й кажете: „Знам, че искаш приятелчето ти да те хареса, но като му казваш, че у нас живеят сто и един далматинци, ти не му казваш истината. Истината е, че ти би искал всички тези кучета да живеят у нас, но имаш само едно куче на име Моли. Тя е страшно мило куче и ти много я обичаш.“

Накарайте детето да поема отговорност за лъжите си

Когато изпратите сина си да свърши нещо досадно, като да подреди играчките в стаята си, той може да се измъкне от задължението си, като излъже, че вече е свършил всичко това.

Кажете: „Толкова съм доволна, че направи каквото те помолих. Ще отида да видя каква хубава работа си свършил.“ Ако той каже: „О, мамо, не! Не още!“, трябва да бъдете почти сигурни, че е избягал от отговорност. Проверете и ако откриете, че ви лъже, кажете: „Толкова съжалявам, че избра да излъжеш и не свърши каквото те помолих. Знам, че не искаше да прибереш всички тези играчки, а не искаше и да ме разочароваш, но най-важно от всичко е да вършиш каквото ти казвам и да не ме лъжеш. Сега да отидем да свършим работа — аз ще те наблюдавам, докато ти събираш нещата си.“

Упражнявайте казването на истината

Когато детето ви ви лъже, то ви подсказва, че се нуждае от упражнения, за да се научи да казва истината. Кажете му: „Съжалявам, но ти не ми каза истината, когато те попитах дали си изключила телевизора. Нека да започнем да се упражняваме да казваме истината. Искам сега да ми кажеш: «Да, мамо, ще изключа телевизора, когато това шоу свърши.» Хайде да опитаме.“

Играйте на преструвки с детето си

За да помогнете на детето да разбере разликата между истина и измислица, си отделете време за съчиняване на истории. После съпоставете това време за преструвки с времето, отредено на истината, в което ще го накарате да каже какво точно се е случило в действителност. Когато ви каже нещо, което знаете, че не е истина, кажете: „Това, което току-що ми разказа, е интересна измислица. Сега ми разкажи истинската история — какво се случи наистина?“

 

Какво не трябва да се прави

Не подлагайте на изпитание честността на детето си

Ако знаете, че детето ви е направило нещо нередно и му задавате въпрос, на който предварително знаете отговора, го тласкате между дилемата „да казвам истината и да търпя наказания, или да лъжа и да се измъквам от тях“. Не го карайте да избира в подобни ситуации.

Не наказвайте

Когато хванете детето си да изрича лъжа, с цел да се отърве от неприятности, не го наказвайте, че е дръзнало да скрие истината. Вместо това го научете как да поема отговорността си за сторената грешка и да си понася последствията. Кажете например: „Съжалявам, но на стената стоят твоите рисунки с пастели. Сега ще учим как трябва да се грижим за стените. Нека да вземем нещата за чистене и да започнем да заличаваме следите. Аз ще взема препарата, а ти — книжните кърпи. Видя ли? Като ми казваш истината, помагаш и на двама ни да решим проблема заедно.“

Не лъжете

Избягвайте да преувеличавате, да украсявате или да съчинявате истории, за да впечатлявате хората.

Не преигравайте

Дори стотици пъти да сте казвали, че не понасяте лъжците, да побеснявате в момент, когато сте хванали детето в лъжа, означава да го принудите да започне да крие истината от вас с идеята да не ви ядосва повече.

Не определяйте детето си като „лъжец“

Не превръщайте лъженето в сбъднало се пророчество. Дете, което бива наричано „лъжец“, лесно ще повярва, че е това, което е. В случая вашето дете не е това, което е. Вие може да не одобрявате поведението му, но така или иначе го обичате безкрайно и безусловно.

Не приемайте лъжата лично

Малкият Дани не ви разказва преувеличената си история за сутринта, прекарана в детската градина, с единствената цел да ви извади от равновесие. Напълно възможно е той да вярва, че змията домашен любимец, която групата му отглежда в стаята си, е излязла от клетката си, защото в даден момент се е уплашил, че това би могло да стане. Изслушайте неговата версия и му кажете: „Това е интересна история, миличък. Сигурна съм, че змия, която свободно се движи из стаята ви, би могла да бъде доста плашеща. Искаш ли да поговоря с г-ца Лаура да започнат да държат змията здраво заключена в клетката й?“

„Не ме лъжи!“

Въпреки че Лари Кърк тъкмо беше навършил четири години, неговите родители вече му бяха лепнали прозвището „лъжльото“. Той се прибираше от детската градина и разказваше на майка си Джули най-фантастичните истории за това как някой нахлул в градината и взел всички за заложници и как на учителката й съобщили, че повече няма да работи там, или как приятелят му Адам си довел понито в стаята. Всеки ден имаше по нещо ново и Джули постепенно започна да се страхува, че фантазиите на Лари вече излизат от контрол.

Лорънс, бащата на Лари, също се беше наслушал на причудливите му разкази. Наскоро той попита сина си какъв е този разлян гроздов сок в кухнята и отговорът, който получи, наистина го изуми. Лари се опита да го убеди, че някой е проникнал в къщата, за да открадне нещо, и вероятно е разлял сока си на пода. „Но, сине, това е същият гроздов сок, с който още е пълна чашата ти. Как ще обясниш това? Спри най-после да лъжеш!“ И тъй като Лари нямаше отговор, беше изпратен наказан в стаята си.

Джули и Лорънс разбраха, че подобна реакция не би научила сина им да казва истината, защото колкото повече го наказваха, толкова повече той лъжеше. Дори веднъж се опита да излъже на път към стаята си, където трябваше да изтърпи наказанието.

Джули и Лорънс обичаха сина си и много искаха да му помогнат да разбере, че ще го обичат без значение какъв е и какво им причинява. Освен това бяха наясно, че той не лъже, за да ги впечатли или за да избегне някакви неприятности, но, от друга страна, не бяха сигурни дали той осъзнава това. Когато се замислиха как би могъл да изглежда гневът на малките деца — объркваща смесица от фантазия и реалност, — семейство Кърк разбраха, че имат шанс да помогнат на сина си, като го научат да различава истина от измислица.

„Разкажи ми как мина денят ти в детската градина“ — каза Джули, когато Лари се качи в колата на следващия ден.

„О, днес беше направо страхотно, защото футболният отбор, който играе на стадиона, дойде и ни показа как се играе футбол, но Джош се контузи и трябваше да го отведат в болница с линейка…“ Лари продължи, но Джули го спря.

„Уау! — възкликна тя. — Трябва да е било доста вълнуващо. Това ли е, което искаше да се случи днес в детската градина, или то наистина се случи?“

„Е… — отвърна Лари, — искаше ми се да се случи. Така градината щеше да е по-интересна.“

„Лари, историята ти беше много интересна, но аз наистина искам да знам истината. Не трябва да си измисляш неща за градината, за да си мисля, че си прекарваш вълнуващо. Можеш да ми разказваш за игрите, които играете, кой сяда до теб по време на закуска, на какво ви учи г-ца Шарън и за какво ли още не, което ще ми е приятно да чуя. Имам идея. Ти обичаш да съчиняваш истории, така че нека си отделим време за съчинените ти истории и време, в което да ми разказваш как действително прекарваш деня си.“

Лари се възторгна, като каза: „Време за истории, мамо!“ — и се впусна да разказва фантастична приказка за деня му в детската градина и двамата дълго се смяха. Джули дори се изуми колко много се радваше той на времето, отредено за истории.

„Сега е времето за истината, Лари“ — каза майка му и той докладва за по „незначителните“ събития от деня. Джули му обясни колко обича да слуша и истинските му истории. Така Лорънс и Джули постигнаха две цели — дадоха на сина си урок по честност и го научиха колко важно е за тях да се казва истината.