Джери Уайкоф, Барбара Юнел
Как без крясъци и шамари да приучим детето на дисциплина (14)

Ставането от леглото през нощта

Децата под шестгодишна възраст са пословични с молбите си да им се прочете приказка, да разглеждат книжка, да бъдат целувани, да им се донесе чаша вода или мляко, или мама и татко да легнат в леглото им, за да ги приспиват — и, всичко това късно вечер, когато отдавна трябва да са потънали в дълбок сън. Помнете, че нуждата от пълноценен сън на детето ви е изключително важна и то вероятно иска всички тези десетина книжки и четири напитки с едничката цел да ви държи близо до себе си. Научете го, че самостоятелното му лягане ще ви отведе при него по-бързо, отколкото ако не му отделяте толкова внимание преди заспиване.

Забележка: Ако не сте сигурни дали детето действително се нуждае от нещо или просто търси вниманието ви (в случай че все още не може да говори и плаче, вместо просто да поиска нещо конкретно), влезте в стаята му и проверете.

Ако прецените, че е „постановка“, целунете го бързо, прегърнете го (за не повече от 30 секунди) и си наложете да излезете от помещението. Кажете му твърдо, че е време за сън, а не за игра.

Предпазване от проблема

Обсъждайте правилата за заспиване във време, в което не трябва да спи

Наложете ограничения за това колко напитки може да изпие или колко пъти да отиде до тоалетна в периода, преди да си легне. Установете тези правила в неутрално време, така че детето да е наясно какво го очаква, когато дойде време за лягане. Кажете: „Можеш да вземеш две книжки в леглото си и да изпиеш една чаша вода, а преди да те оставя да спиш ще ти разкажа две приказки.“ Ако то обича да си ляга с вас или да става от леглото си и да идва във вашето, решете предварително дали нравилата ви позволяват това. Единствено от родителите зависи дали искат децата им да спят в своите собствени легла.

Обещайте награди за следването на правилата

Накарайте детето да проумее, че ако следва наложените от вас правила и не ги нарушава, ще бъде възнаградено. Кажете му: „Ако останеш в леглото си цяла нощ (в случай, че такова е вашето правило), на сутринта ти ще решиш коя приказка да ти прочета.“ Наградите могат да включват специални закуски, разходки в парка, любими игри и всичко останало, което смятате, че му доставя удоволствие.

Подсилвайте идеята за самостоятелното заспиване

Напомняйте на детето си правилата, докато го слагате да спи, за да насадите в съзнанието му предишните ви разговори.

Разрешаване на проблема

Как трябва да се постъпи

Карайте го да понася последствията за нарушаването на правилата

Имайте твърда позиция относно нарушаването на правилата и не отстъпвайте от нея. Например ако детето си позволява своеволия, като иска трета чаша вода, идете при него и му кажете: „Съжалявам, но ти стана от леглото и наруши правилото за двете чаши вода. Сега ще останеш в стаята си на затворена врата“ (в случай че сте го предупредили, че ще постъпите така, ако поиска трета чаша вода).

Стойте твърдо зад правилата си

Подсилвайте правилата всеки път, щом детето ги наруши, за да му внушите, че държите на думата си. Например, когато е станало и трябва да го сложите обратно в леглото (в разрез с правилото ви), кажете: „Съжалявам, че дойде в нашето легло. Помни правилото — всеки спи в своето легло. Обичам те. Ще се видим утре сутринта.“

Възнаграждавайте детето

Научете го да ви се доверява и винаги, когато спазва обещанията си и следва правилата, го възнаграждавайте.

 

Какво не трябва да се прави

Не пренебрегвайте подсилването на правилата

Веднъж щом сте установили правила, не ги променяйте, освен ако не сте ги дискутирали предварително с детето. Всеки път, когато кривнете встрани от пътя на вече установените норми, детето ви ще се възползва от ситуацията и ще се опитва да постигне своето, дори да знае, че не трябва.

Не се поддавайте на врявата

Ако детето ви плаче, защото сте му наложили конкретно правило за заспиване, припомнете си, че в момента то учи един от най-важните си уроци — нощта е времето, отредено за сън. Засичайте колко дълго плаче то и наблюдавайте собствения си напредък да издържате на маневрите му да ви умилостиви. Ако не откликнете на плача му, времето, прекарано в драми, постепенно ще намалява и най-накрая ще изчезне съвсем.

Не прибягвайте до заплахи и внушаване на страх

Заплахи от сорта „Ако станеш от леглото, гущерът ще те хване“, или „Ако направиш това още веднъж, ще те опердаша“ само ще задълбочат проблема. В случай, че не се изпълнят, заплахите остават само безсмислени приказки. Страхът може да задържи детето в леглото, но може да задълбочи чувството за несигурност и уплаха от много неща.

Поговорете с детето от разстояние

Подвикването на заплахи и правила от съседната стая означава да го научите да крещи и да му изпратите послание, че не ви е достатъчно грижа, че не разговаряте очи в очи с него.

Среднощните бръщолевения на Дженифър

Две и половина годишната Дженифър Лонг спеше по цяла нощ, откакто бе навършила шест месеца. През последния месец обаче спеше само по няколко часа, след което будеше родителите си с писъци: „Мамо! Татко!“ Отначало мама и татко скачаха в несвяст и тичаха да видят какво не е наред, само за да открият, че едната вечер Дженифър се нуждае от чаша вода, на следващата — от прегръдка, и от ходене до тоалетната на още по-следващата.

След няколкоседмичен нарушен сън измъчените родители на Дженифър решиха да сложат край на тези молби. „Ако не останеш в леглото, ще бъдеш наказана, млада госпожице“ — казаха й те, след което се върнаха в спалнята си, само за да чуят стъпките на дъщеря си, насочени към нея. Мама напляска Дженифър и твърдо заяви, че мястото й през нощта е в нейната стая, но тежката й ръка не помогна с нищо на ситуацията.

Семейство Лонг продължиха да си повтарят, че ставането на Дженифър през нощта е напълно естествено, че всеки е минал през такива периоди на нарушен сън и т.н. Но все пак и двамата знаеха, че дъщеря им можеше да избере да се върне в леглото, за да спи, вместо по цяла нощ да крещи имената им. Те се чувстваха уверени в способността си да правят разлика между плача, продиктуван от зов за помощ (наситен и непрекъснат плач), и този, който просто търсеше тяхното внимание (кратки изблици на плач).

За да решат проблема, те отделиха на дъщеря си повече внимание, за да я убедят да остава в леглото си: „Когато останеш в леглото, без да плачеш за нас — обясняваха й те, докато я връщаха в леглото следващата вечер, — ще имаш страхотна изненада утре на закуска. Ако пък продължиш да крещиш посред нощ, ще започнем да затваряме вратата на стаята ти и няма да видиш никаква изненада.“ И двамата бяха сигурни, че налагат ново правило с прости условия, които дъщеря им може да разбере.

Същата вечер Дженифър извика майка си: „Искам вода!“, но майка й изпълни заканата си — затвори вратата на стаята й и не реагира на крясъците й. „Съжалявам, миличка, но ти не се върна обратно в леглото — каза тя — и сега ще трябва да ти затворим вратата. Ще се видим утре сутринта.“

След три вечери, прекарани на затворена врата и нарушен сън на цялото семейство, Дженифър научи, че среднощните й викове не отвеждат родителите й при нея и че спокойният престой в леглото през цялата нощ може да материализира обещаните изненади на сутринта. Семейство Лонг най-накрая получиха заслужения си здрав сън, а малкото им момиченце откри, че хвалбите им по този повод я карат да се чувства пораснала и значима — една допълнителна награда.