Хасо Грабнер
Човекът с жълтата чанта (8)

8

Ефкари имаше тежки грижи. Пред Бойчо тя се държа уверено, когато стана дума, че са възможни репресии над селото. Тя познаваше суровия живот на другарите си в горите и знаеше, че едно от главните им оръжия бе подвижността. Стари и болни не можеха да си служат с него. Но в Лизефон бяха останали вече само стари и болни, като не се смятат децата. А кого да изпрати в планините? Ако германците решат да разстрелват заложници, кого ще вземат? Кого да скрият, кого да оставят тук и по този начин да го предадат на фашистите? Тя и Футула бяха най-здравите в селото, но точно те не биваше в никакъв случай да избягат. Щабът на партизаните трябваше ежедневно да знае какво става тук. Положението беше твърде забъркано.

Ефкари неспокойно ходеше нагоре-надолу из малката, отделена с летви стаичка, в която живееше с Футула, откакто голямата стая бе заета от немски войници. Това неволно съжителство имаше своите добри страни. Двамата войници бяха в пълно неведение, че възрастната жена не е никаква селянка, а по-рано е преподавала английски и немски на децата. Те разговаряха съвсем свободно и по този начин през изминалите дни бяха доставили някои ценни сведения.

В този миг те точно влизаха, бъбрейки високо. Единият ругаеше. Нямало команда, в която да не го включат. Другият се опитваше да го утеши. Още не си бил почистил пушката, но това все пак не било толкова лошо. Ефкари разбра почти всяка дума. Сърцето й се сви. Значи, проклетите фашисти пак щяха да стрелят. Боже мой, значи, все пак сбърках, може би трябваше да отпратим точно тия, които сега ще вземат? Кого ще откарат тия бандити?

През тънката стена от улицата се зачу силен вик.

— Команда, вън! — изрева някой.

— Човече, тия бързат — каза единият войник в съседното помещение.

— Хайде, хайде, после ще си допушиш фаса. Имаш ли патрони?

— Имам — дано да стане изведнъж — отговори събеседникът му, като излизаше.

Ефкари усети, че пребледнява. Трябваше да седне. Поне. Футула да беше тук, помисли си тя. Внезапно я обзе силен страх за момичето. Дано не са я заловили на улицата, така безразборно, заедно с другите. Ефкари се надигна и се втурна към вратата. В този миг вътре влезе Футула. Тя се уплаши малко, когато майка й първо се втренчи в нея изумено, а после с дълбока въздишка я обгърна с ръце.

— Детето ми!

— Те изровиха голям гроб и положиха вътре техните хора. Сега ще стрелят три пъти под него, каза отец Янис. Девет са, преброих ги. И двадесет и един са ранени. Рото ми каза, че трябвало да носи вода и точно проследила. Войникът с тефтера в джоба на куртката заповядал на Фондас и Георгис да донесат много царевична слама. И десет войници разтоварили камионите, там щели да слагат сламата. Оня с тефтера попитал също Фондас колко магарета има в селото и заповядал на стария ковач до утре сутрин да постави в ред двете таратайки, които стоят пред къщата му.

Футула разпалено докладва на майка си всички тия новини, които бе разузнала. И съвсем не забеляза, че бузите на Ефкари отново добиха цвят. Добри новини донесе дъщерята. Нека изстрелят техните така наречени салюти. Скоро тия планини няма вече да отекват такова ехо. Очевидно подготвят заминаването си. Иначе за какво ще са им колите, които са заповядали да поправят.

Другарите трябва да научат това колкото е възможно по-бързо. То ще бъде много важно за тях и ще им помогне да преодолеят мъката, която тази проклета нощ им причини.

— Тичай, дъще. Бойчо вече те чака. Съобщи на другарите всичко. Ако Бойчо каже, че иска да дойде още веднъж, предай му, че разрешавам това само ако дружината му остане близо до нас. Ако последва германците, тогава мястото на Бойчо е при неговите другари. Затова се сбогувай за всеки случай с него, може би дълго няма да се видите пак. Побързай, знаеш, че нощем немските постове са особено строги. Трябва да се върнеш, преди да се е стъмнило.

Момичето поклати глава.

— Ще се върна много преди това — после целуна майка си и се измъкна през вратата.

Едва бе изчезнала Футула и съмненията отново нападнаха Ефкари. Правилно ли беда информира другарите, че в село всичко е спокойно, че фашистите подготвят заминаването си за утрешния ден? Още не си бяха отишли. Може би само днес се държат спокойно, за да си спестят ядовете. Какво ще стане утре? Може би ще подпалят селото? Доста примери имаше затова. Утре тя вече няма да може да алармира другарите. Съвсем сами ще застанат малцината жители на Лизефон срещу врага. Ах, страшно тежко е да си принуден сам да решаваш нещо, толкова трудни са тия решения, толкова голяма е отговорността. Наоколо само стари хора, освен отчето, на когото тя не можеше да разчита, защото бе фанатичен привърженик на десните андарти, мразеше комунистите и се страхуваше от тях. Трябваше да сплашат германците, да ги заплашат, да ги предупредят срещу прибързани мерки. Те досега добре разбраха, че партизаните са силни. В положението, в което се намираха, може би щяха да се поддадат на някой блъф.

Ефкари дълго мисли по този въпрос, преценяваше едно, отхвърляше друго и най-после взе хартия и цветен молив. За какво беше научила немски?