Хасо Грабнер
Човекът с жълтата чанта (23)

23

Никога преди Футула не се бе втурвала така бързо нагоре по планината. Боже мой, каква разправия стана между майка й и попа! Футула не си спомняше да я е виждала никога така сърдита.

Дори не се разсърди, когато откри, че Футула е подслушвала. Момичето трябваше да разбере за колко важни неща става дума. Тя щеше да ги занесе горе в планината като на птичи криле. Сега само бързината, най-голямата бързина можеше да помогне.

На Футула не бе необходимо да се повтаря и тя скоро застана пред партизанския пост, който по спешност извести за нея на капитана. Напразно се оглеждаше тя наляво и надясно, от Бойчо нямаше никаква следа.

Докато Футула разказваше точно случилото се, капитанът поклати няколко пъти глава. Значи на капитан Янусис всичко му беше вече известно, макар и момичето да не можеше да си представи откъде. Когато свърши да разказва, той й благодари за съобщението. Този път, заяви той, хората от щаба по изключение били осведомени по-рано, отколкото тяхната умна другарка Ефкари. Все пак добре било, че Футула е дошла. Едно и също известие от две различни страни удвоявало стойността си, още повече, че то много допълвало съществуващите сведения. Сега били сигурни, че са по следите на някакъв германски комунист. Жалко само, че Спирос и Бойчо не могли да чуят описанието на Футула как приблизително изглежда този другар. Това щяло да им бъде от полза при търсенето. Но все пак те имат една изходна точка: жълтата чанта. Забелязал ли е отецът тази чанта? Футула отговори отрицателно. Не станало дума за никаква чанта.

Капитанът приятелски се сбогува с момичето. Той се изненада малко, когато Футула го помоли за късче качамак. Обикновено хората от селата донасяха хляб в планините, но нищо не искаха в замяна. Кой знае защо точно днес малката е толкова гладна. И той нареди да й дадат порядъчно парче.

Янусис видя, че момичето си тръгна. Не му направи впечатление, че тя не пое по обичайната посока, а бързо се запъти на север. Мислите му бяха заети с много други въпроси. Бяха съобщили вече, че към Лизефон се приближава нова фашистка част. И тя бе твърде многобройна и добре въоръжена, за да могат да й попречат да завземе временно селището. И така щеше да продължава седмици наред. За всичко бяха виновни тези генералщабни офицери. Ако се бяха сражавали наистина заедно, в този участък всичко щеше да бъде другояче. Най-малкото биха могли да обвържат за известно време един по-голям контингент фашисти, а при благоприятни условия можеха дори да прекъснат цялото оттегляне за няколко дни.

Но каква полза от всички тези размисли! Десните и техните английски съветници не искаха да разсекат германската змия.

Е, така да бъде, това бе само една отсрочка за фашистите. При 3 Украински фронт бяха в сила други тактически и стратегически закони. Те се диктуваха от политическия закон: смърт на фашизма — никога вече агресия и война в Европа!

Колкото и скромен да бе в цялата ужасна война приносът на отрядите на ЕЛАС за постигане на тази велика цел, те все пак бяха допринесли нещо. Хората около Янусис и Огнян имаха право да го кажат.

Как можеха да помогнат на Спирос и Бойчо да намерят германския другар? Какво щеше да направи чернокапецът от Лизефон с тайната, която случайността му бе подхвърлила? Как щеше да реагира мистър Джонстън на известието на дружинния щаб?

Много въпроси и никакъв отговор, много задачи и никакъв ясен път за разрешаването им.