Хасо Грабнер
Човекът с жълтата чанта (12)

12

Поручик Дюрщайн не прие много благосклонно доклада на старши фелдфебела.

— Проклета свинщина! — театрално извика той. — Капка кураж няма вече в ръководството на войската. Само да знаеше фюрерът. Да беше казал поне този Тратен: оставаме това на вас, Дюрщайн. Да имаше поне кураж да поеме отговорност. Всички щабове са загнили. Страх ги е от руснаците! Проклета свинщина! И какво ще правим сега фел?

Хитрият запасняк бе преживял вече много такива театрални гръмотевици, за да може Дюрщайн да му направи някакво впечатление. Въпреки това се изкуши да го погъделичка още малко.

— Господин поручикът може да заповяда. Тутакси можем да ликвидираме дванадесет души.

Дюрщайн смръщи чело, размаха ръце сякаш за извинение.

— Ако зависеше от мене, веднага. Но какво да се прави. Мълчанието е равносилно на обратна заповед. Ще има да ни се смеят в онова гнездо. Ще има празнично свиждане с бандитите, след като заминем. Рубли ще се търкалят, ракия ще се разлива на потоци. Още едно овнешко бутче за другаря партизанин, моля? Проклета свинщина!

Поручикът пристъпи отново към прозореца. Харесваше му се да заема добре заучената поза на господар. Ръцете отзад, полюлявайки се на пръсти, той заговори отново:

— Е, да, но бихме могли да направим да им приседне малко — той се обърна и попита бързо фелдфебела: — Колко крави, овце, свини, кози има тук?

Старшият се ядоса. Никой не можеше да му задава така леко въпроси, на които не можеше да отговори. Тъкмо на тоя ли трябваше да се удаде?

— Не зная, господин поручик. На улицата не съм видял досега нито едно говедо, но сам чувал да врещи някаква коза.

Дюрщайн се протегна. Той опъна с един замах бойната си куртка и каза:

— Нищо и не знаете, драги! Отбележете си:

„Заповед на местния комендант.

Тъй като бе установено, че жителите на Лизефон по престъпен начин и противно на изричната заповед на господин главния командир на военната част Е непрестанно са снабдявали с хранителни припаси враждебните на райха бандити, заповядвам: всичкият едър добитък, всички свине, овце и кози, които се намират в притежание на жителите на гореспоменатата община, трябва да се докарат в срок от един час пред местната командатура. Реквизицията се провежда, за да се попречи на по-нататъшни незаконни действия от страна на безотговорни елементи и в интерес на самите жители на Лизефон.

Комендантът на селището Дюрщайн, поручик и ротен командир.“

Ясно?

— Тъй вярно, господин поручик!

Дюрщайн бе доволен. Той попита с горделива усмивка:

— Нали хубаво го казах: „В интерес на самите жители на Лизефон.“

— Отлична формулировка, господин поручик, и необикновено достоверна — отговори фелдфебелът. Съгласно военния правилник лицето му остана невъзмутимо, напразно поручикът потърси да открие следи от ирония. Въпреки това отговорът не му хареса. Измърморвайки сърдито, той се обърна. Фелдфебелът побърза, за да обади на заместник-командирите за издадената заповед.