Просба до краля (Полска народна приказка)

В съседство с имението на един богат пан живеел някога беден селянин. Цялото му богатство било една кравичка. Не щеш ли, един ден тя се вмъкнала в господарската ливада. Видял я панът и й теглил ножа.

Отишъл сиромахът при пана да му иска да плати кравата. Панът се разсърдил, заповядал на ратаите си да го проснат на една пейка и да му ударят десет камшика.

Върнал се дома клетият с празни ръце и жена му рекла:

— Хайде да напишем просба до краля. Той справедливо ще ни отсъди!

— Как да я напишем — казва селянинът, — като не съм грамотен?

Мислили, мислили, накрай измислили.

Взел селянинът една голяма дъска, рендосал я добре. Пъшкал, потил се — изрисувал на нея своята колиба и господарския чифлик. На дъската ясно се виждало през къде е минала кравата, за да влезе в ливадата на пана, и мястото, където той я заклал. Под тая рисунка селянинът изписал пейката, а връз нея себе си и наоколо десет дяволчета.

Като свършил тази трудна работа, селянинът метнал на рамо дъската с просбата и тръгнал да иде право при краля. Пътят му минавал през голяма гора. Като вървял през нея, срещнал един ловец и го поздравил:

— Добра среща, пане! На слука!

— Благодаря, човече! Накъде си се запътил? — попитал го ловецът.

— При краля отивам. Нося му просба против моя пан господар.

— А какво лошо ти е сторил той?

Селянинът свалил дъската и му показал просбата си.

Погледнал ловецът, погледнал — нищичко не разбрал.

— Ами че как така не разбираш? Та тука много ясно е изписано — учудил се нашият човек и почнал да му обяснява: — Ето това тук е моята колиба, а това — господарският чифлик и ливадата му. Ето през къде моята крава е влязла в ливадата, а на това място панът я закла. Пък тая пейка и десетте дяволчета наоколо и — това са десетте камшика, що панът заповяда на слугите си да ми ударят, като ме опънаха на пейката. Ясно ли е?

— Сега всичко се разбира — рекъл ловецът. — Върви, човече, при краля, той непременно ще ти помогне!

Отминал ловецът, а селянинът си продължил пътя, и през ум не му минава, че е разговарял със самия крал Ян.

Пристигнал той в кралския замък. Стражата го пуснала и един придворен го отвел в голяма, богато наредена стая; тук той видял краля, седнал на златен трон, на главата със златна корона, а от раменете му се спускала алена плащеница. Наоколо — дванадесет важни сановници.

Подал нашият селянин дъската с просбата си на първия сановник и помолил:

— Прочети, ваша милост, какво зло ми стори нашият пан-господар!

Гледал първият сановник дъската, обръщал я насам-на татък, нагоре-надолу — нищичко не проумял. Не разбрали и другите сановници. Ядосали се и наредили на слугите да го изхвърлят, че бил божем смахнат. Ала кралят ги възпрял и поискал да му дадат просбата и той да я види. Дванадесетият сановник я подал на единадесетия, единадесетият я подал на десетия, той пък на деветия и така един на друг, един на друг — най-сетне първият сановник поднесъл дъската на краля. Той я погледнал и се обърнал към сановниците:

— Че как така не разбирате! Тук всичко е много ясно изписано. Я, човече, ела по-близо до мен!

Селянинът се приближил до трона.

— Ето това тук, твоята колиба ли е? — попитал го кралят.

— Така е, светли пане. Моята колиба е това!

— Ами това тук имението на пана ли е?

— Точно така, светли пане!

— Твоята крава е влязла оттук в имението на пана, нали?

— Оттук е влязла светли пане. Оттук.

— А панът я заклал, така ли е?

— Закла я, светли пане, закла я, без да му мисли, че ми е едничка.

— Пък ти си отишъл при пана да си искаш парите за кравата, а вместо пари си получил десет камшика, така ли?

— Да, светли пане! Точно десет — това е самата истина! Селянинът се зарадвал много, че кралят е разчел просбата му, и го потупал по рамото:

— Това се казва умна глава! Не е зелен кочан като вашите — и погледнал подигравателно дванадесетте важни сановници.

Крал Ян също бил много доволен, че се показал по-умен и по-досетлив пред съветниците си, и рекъл на селянина:

— Хайде, върви си сега дома, пък аз ще имам грижата да си вземеш парите за кравата и вече никой да не ти па кости.

Не се минало много време и панът получил от краля писмо, в което му се нареждало да построи на селянина нова къща, обор, кочина и плевник, да му купи крава и да прибави към всичко това едно голямо парче земя.

А доволният селянин до края на живота си разправял на съселяните си:

— Мъдър господар е нашият крал Ян — веднага прочете просбата ми!

А пък съветниците му само зяпаха и нищичко не проумяваха. И защо ли кралят ги хрантути, като те дори да четат не знаят?