Емил Габорио
Убийство в Орсивал (7)

VII

В залата за билярд на замъка д-р Жандрон току-що беше завършил аутопсията. Той си миеше ръцете, когато влязоха съдията и агентът от криминалната полиция.

— А, вие ли сте, Планта — каза той, — а къде е г-н Домини?

— Тръгна си.

— Но аз трябва да говоря с него и колкото по-скоро, толкова по-добре.

Докторът беше развълнуван и съвсем блед.

— Разбирам причината за вашето вълнение, г-н докторе — каза г-н Льокок. — Вие току-що сте открили, че г-жа Треморел е убита само с един удар, а другите са били нанесени върху изстиналия вече труп.

— Как можахте да отгатнете това? — попита докторът.

— О, аз не го отгатнах сам — отговори скромно г-н Льокок. — Ние направихме това откритие двамата с г-н съдията.

— Да, сега си спомням вашата препоръка. Бяхте прав. Между първия удар с камата, който е причинил смъртта, и другите е имало интервал почти от три часа. Г-жа Дьо Треморел е получила, осемнадесет удара с кама. От всички тези рани само една е смъртоносна и тя е малко под рамото. Всички рани по главата с изключение само на една са направени много след смъртта.

— Е добре! — каза агентът от криминалната полиня. — Сега ми се струва, че е възможно да определим кога и как е била ударена графинята. Посоката на смъртоносната рана ни доказва, че г-жа Дьо Треморел е била в стаята си, седяла е и е пиела чай, приведена малко напред, когато е била убита. Убиецът е дошъл отзад с вдигната ръка и е нанесъл удара с ужасна сила. Жертвата е паднала напред и челото й се е ударило в ръба на масата. Това е единствената синина на главата.

— Да, престъплението, изглежда, е станало, както обяснява г-н агентът — каза докторът.

Г-н Планта попита:

— Видяхте ли всичко, което трябваше да видите?

— За днес — да, господине — отговори г-н Льокок. — Но утре ще трябва да направя още няколко изследвания на дневна светлина. Впрочем, струва ми се, че с изключение на една подробност престъплението ми е ясно.

— Тогава — каза докторът, — струва ми се, че не ни остава нищо друго, освен да си тръгнем.

— Щях да поискам позволение за същото — каза г-н Льокок, — не съм ял нищо от сутринта.

— Елате да вечеряте с мен — каза г-н Планта.

— Г-н съдията наистина е много добър…

— Нещо повече, тъй като трябва да поговорим, и то може би дълго, аз ви предлагам да спите у дома, ще вземем нощната ви чанта пътьом от странноприемницата.

Г-н Льокок се поклони с признателност.

— Вие също докторе — продължи г-н Планта. — Ако желаете непременно да се върнете в Корбей тази вечер, ние ще ви откараме след вечерята.

Оставаше само да се сложат печатите, а това стана бързо.