Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Le crime d’Orcival, 1867 (Пълни авторски права)
- Превод отфренски
- , 1992 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,3 (× 4гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Емил Габорио. Убийство в Орсивал
ИК „Борина“, София, 1992
Френска. Първо издание
Редактор: Вяра Канджева
Коректор: Тамара Стаева
ISBN: 954-500-015-5
История
- —Добавяне
V
Г-н Льокок се заизкачва пръв по стълбата. Виждайки кървавите петна, той извика:
— Ох, проклетници! Така не се цапа всичко в една къща или поне се забърсва. Вземат се предпазни мерки, по дяволите!
На първия етаж той се спря на вратата на будоара и изследва стаята. После влезе и каза:
— Хайде, имаме работа с необикновен престъпник.
— Но на мен ми се струва — забеляза следователят, — че ние вече знаем някои неща, които могат доста да облекчат вашата задача. Ясно е, че Геспен, ако не е съучастник_в престъплението, поне е знаел за него.
— Знам, знам — отговори агентът от криминалната полиция. — Геспен е ужасно компрометиран. Защо не иска да каже къде е прекарал нощта? От друга страна, срещу него е общественото мнение, а в такъв случай аз естествено се съмнявам.
И той продължи, като стоеше сам в средата на стаята:
— Глупаци! Да, наистина не се работи по този начин. Няма причина, когато убиват хора, за да ги ограбят, да изпочупят всичко в къщата им. Носят се инструменти, които не вдигат шум, но които вършат отлична работа. Некадърници! Идиоти! Може да се помисли… — той спря със зяпнала уста. — Май не са чак толкова некадърни.
Другите бяха останали до вратата. Те наблюдаваха с интерес какво прави г-н Льокок. Коленичил на килима, той го опипваше с ръка между порцелановите парченца.
— Можеше да остане много чай в чайника, — каза г-н Планта.
— Много добре знам — отговори г-н Льокок, — и тъкмо това си казвах. Но мокротата тук не ни дава никакво точно указание за момента на престъплението.
— Но часовникът нито дава — извика г-н Куртоа, — и дори много точно.
— Действително — каза г-н Домини, — г-н кметът обяснява много добре в своя протокол, че при падането той е спрял.
— Ами да! — каза г-н Планта — тъкмо часът, който показва часовникът ми направи, впечатление. Той сочи три часа и двадесет минути, а ние знаем, че графинята е била напълно облечена, като през деня, когато са я ударили.
— И на мен също — каза агентът от криминалната полиция, — това ме порази. Но ще видим.
Той вдигна часовника и го постави отново върху плота на камината.
— Три часа и двадесет минути — шепнеше г-н Льокок, — но по дяволите, чай не се пие по това време. Още по-малко през месец юли на разсъмване убиват хора.
Той побутна голямата стрелка до половинката на три часа. Часовникът отброи единадесет удара.
— И таз добра! — провикна се г-н Льокок победоносно. — Ето я истината.
Г-н Куртоа беше очарован.
— Ерго — продължи г-н Льокок, — за този, който знае латински, ние нямаме пред себе си простаци, а мошеници, които гледат по-далече от върха на ножовете си. Те лошо са преценили случая, но все пак са изчислили — указанието е точно. Те са искали да заблудят правосъдието, променяйки часа.
— Не ми е много ясна тяхната цел — каза г-н Куртоа.
— Те са искали да ни накарат да повярваме, че престъплението е извършено след заминаването на последния влак за Париж — отговори г-н Домини. — Напускайки своите другари в девет часа на Лионската гара, Геспен е можел да бъде тук в десет часа, да убие господарите си, да вземе парите и да се върне в Париж с последния влак.
— Но тогава защо Геспен не е отишъл в кръчмата, „Велпер“ при неговите другари? — попита г-н Планта. — По такъв начин той щеше да има нещо като алиби.
— Има още нещо — каза докторът, — това превъртане на часа напред, което е много полезно за Геспен изобщо не е удобно за съучастника му Ла Рипай.
— Може би Ла Рипай не е знаел нищо — отговори г-н Домини. — А Геспен вероятно е имал сериозни основания да не отиде на сватбата…
Г-н Льокок продължаваше да стои до камината. Той въртеше стрелките на часовника, който отброи единадесет и половина, после полунощ, после полунощ и половина и един часа. Г-н Льокок каза:
— Г-н съдията може да бъде сигурен, че престъплението е извършено преди десет и половина.
— Но може би звънецът не е в изправност каза г-н Планта.
— Възможно е — отговори г-н Льокок, — но имаме едно средство за проверка — леглото, обзалагам се, че то е приготвено за лягане.
И като се обърна към кмета, добави:
— Господине, трябва ми един прислужник, за да ми помогне.
— Излишно е — каза г-н Планта, — аз искам да ви помогна.
Те повдигнаха балдахина на леглото и го сложиха на земята.
— Виждате ли — каза г-н Льокок, — леглото е приготвено за лягане, но никой не е лягал в него. Погледнете възглавниците, и двете са много смачкани. Но погледнете отдолу, подпорната възглавница изобщо не е смачкана и гънчица от глава не е оставена върху нея. Двата чаршафа са един върху друг навсякъде. Няма гънка и на втория дюшек. Не, никой не е лягал в това легло.
— Струва ми се доказано — прошушна следователят, — че г-н Дьо Треморел не е лягал.
— Нещо повече — добави д-р Жандрон. — Ако са го убили в леглото, дрехите му щяха да останат върху някой от мебелите.
— При това — каза г-н Льокок — щеше да има поне капчица кръв по чаршафите. Наистина тези убийци не са били изпечени в занаята!
— А на мен ми е чудно — каза г-н Планта — как може да бъде убит в дома му по друг начин, освен по време на сън млад и силен мъж като графа.
— И то в къща, пълна с оръжие! — добави докторът. — Кабинетът на графа е истински арсенал.
— Възможно е — каза г-н Куртоа — да са си послужили с огнестрелно оръжие. Това е ставало.
— Накрая заключи г-н Домини, — ако Геспен не се реши да проговори тази вечер или утре, трупът на графа ще ни даде отговор на загадката.
— Да — отговори г-н Планта, — да… ако го намерим!
През това време г-н Льокок бе продължил своите изследвания. Той повдигаше мебелите, изучаваше фрактурите. На килима имаше ключове и той ги взе, намери и салфетка, която сложи настрани. През цялото време той слушаше внимателно какво се говори. Така разбра, че следователят и старият съдия не бяха на едно мнение.
Г-н, Планта попита:
— И тъй, г-н Льокок, намерихте ли нови следи?
— Трябва да кажа, че още нямам ключ към загадката. Нуждая се от помощ. Например, ако г-н докторът прегледа трупа на г-жа графиня дьо Треморел, той ще ми направи голяма услуга.
— На драго сърце — отговори старият лекар и тръгна към вратата.
Г-н Льокок го спря с ръка.
— Ще си позволя — каза той — да ви обърна внимание, г-н докторе, върху нанесените рани на главата на г-жа Дьо Треморел с остър инструмент, предполагам, е чук. Тези рани ми се сториха подозрителни.
И на мен също — каза живо г-н Планта. — Стори ми се, че не е текла кръв от подкожните кръвоносни съдове.
Г-н Жандрон щеше да излезе, когато се появи прислужникът на г-н кмета на Орсивал Батист.
Той поздрави и каза:
— Търся господина.
— Мен ли? — попита г-н Куртоа. — Защо? Какво има? Зает съм.
— Става въпрос за госпожата — отговори Батист, — затова решихме, че трябва да обезпокоим господина. Госпожата е много зле.
Кметът пребледня.
— Жена ми! — извика той. — Какво искаш да кажеш? Хайде, обяснявай.
— Ами ето. Пощальонът дойде преди малко, аз отнесох писмата на госпожата, която беше в малкия салон. Тъкмо бях излязъл и чух силен вик и нещо като шум от падащо тяло. Върнах се в малкия салон и видях госпожата просната на земята. Повиках камериерката и готвачката и пренесохме госпожата в леглото й. Изглежда, ми каза Жюстин, че писмото от госпожица Лоранс е причина госпожата да изпадне в това състояние.
Кметът трепереше. Г-н Планта попита:
— Как, писмо от госпожица Лоранс? Значи тя не е тук?
— Не, господине. Тя замина преди осем дни, за да прекара един месец при една от сестрите на госпожата.
— А как е госпожа Куртоа?
— По-добре, господине, само че тя продължава да вика.
Клетият кмет хвана прислужника за ръката.
— Хайде тръгвай — извика му той, — тръгвай с мен!
И те излязоха тичешком.
— Горкият човек! — каза следователят. — Може би дъщеря му е мъртва.
— Ако е само това — отговори тъжно г-н Планта. — Спомнете си, господине, намеците на Ла Рипай.