Емил Габорио
Убийство в Орсивал (20)

XX

В къщата на Робело намериха сумата деветнадесет хиляди и петстотин франка и къс хартия, изписан с цифри. Това беше нещо като неговата счетоводна книга. От едната страна, отляво, той беше написал четиридесет хиляди франка. От другата, отдясно, бяха написани различни суми, чийто сбор правеше двадесет и една хиляди и петстотин франка. Г-жа Соврези беше платила четиридесет хиляди франка на Робело за неговото синьо стъклено шишенце.

Но г-н Льокок все още не беше напълно доволен. Какъв беше всъщност ръкописът, който им прочете старият съдия? За момент той си бе помислил, че става въпрос за обикновено копие от ръкописа на Соврези. Но не, Соврези не е могъл да опише последните, така ужасни сцени на своята агония.

Той каза на Планта тихо:

— Извинете, господине, ще се върнем ли у вас?

— А за какво? Д-р Жандрон ще дойде да ни търси тук.

— Ами защото, г-н съдия, струва ми се ще ни трябва досието, което вие ни прочетохте тази нощ за пред следователя.

— Струва ми се — отговори г-н Планта, — че вие бихте желали да научите откъде черпя моите сведения. Но като ви прочетох моето досие, аз целях само да ви помогна при вашето разследване. Какво може да направи следователят с тези съвършено лични бележки? Аз имам твърде голямо доверие във вас и съм сигурен, че вие няма да кажете на никого за съществуването на тези документи. Това, което ще кажете, ще бъде равносилно на това, което съм написал сега, след като разполагате с трупа на Робело и сумата пари, намерена в неговия дом. Ако г-н Домини все още се колебае да ви повярва, вие знаете, че докторът гарантира, че е открил отровата, която е убила Соврези.

Г-н Льокок хвана ръката на съдията и я стисна.

— Разчитайте на мен, господине — каза той.