Емил Габорио
Убийство в Орсивал (18)

XVIII

Вечерта Берт и Треморел бяха в стаята на болния, който спеше. Часовникът отмери десет часа. Соврези се събуди и поиска да пие. С гръб към мъжа си, Берт искаше да сложи едно зрънце от синьото шишенце в чашата, когато нечия ръка я докосна по рамото. Тя нададе ужасен вик. Докоснал я беше с ръка нейният съпруг. На този вик отговори друг вик. Треморел видя и всичко, разбра. „Всичко е разкрито!“ помислиха съучастниците.

Соврези си легна отново. Той се смееше с ужасен смях…

Берт се осмели да се доближи до леглото и да каже с усмивка:

— Колко ме изплаши!

Той я погледна за секунда, която се стори доста дълга на Берт, и отговори простичко:

— Аз го разбирам.

Берт видя ясно в очите на мъжа си, че той знае. Но какво и докъде? Тя направи усилие и продължи:

— Би ли страдал още?

— Не.

— Тогава защо стана?

— Защо ли? Станах, за да кажа, че стига толкова, че не моята жена и моят най-добър приятел ме убиват бавно, капка по капка. Аз исках да ви кажа: „Убийте Ме, но ме убийте с един удар, отровители!“.

Треморел стана. Соврези взе пистолета под възглавницата си и извика:

— Не се приближавай!

Той бе помислил, че графът ще го удуши, защото всичко е разкрито.

Той се лъжеше. Ектор чувстваше, че полудява. Той се строполи на един фотьойл.

По-силната Берт каза:

— Ти си по-зле, мой Клеман, твоята треска много ме плаши… Бълнуването…

— Стига лъжи, Берт — каза Соврези. — Не, аз не съм бълнувал. Можех да назова отровата, аз отгатнах коя е и я познах. Аз мълчах, аз ви спасих, защото не исках вече да живея. Получих ужасен удар в сърцето, в деня, когато научих, че вие ме лъжете.

— Аз направих всичко — провикна се Берт, — той е невинен!

Соврези почервеня от гняв.

— Ах, наистина, моят приятел Ектор е невинен! Значи не е той, който, за да ми плати — не за своя живот, тъй като беше много страхлив, за да ме убие, а за честта, която ми дължи — той ми взе жената? И ти знаеше какво правиш, приятелю мой Ектор, ти знаеше — сто пъти съм ти казал — че моята жена е всичко за мен: настояще и бъдеще, мечта, щастие, надежда и накрая живот. Ти знаеше, че за мен да я загубя, е равносилно на смърт. Но поне да я обичаше! Ти ме ненавиждаше. Такъв е човекът, който ти обичаш, Берт. Никога не си ме обичала. Сега знам това. А аз толкова те обичах! Ти си мислеше, че обичаш този нещастник, този страхливец!

Соврези седна на леглото и продължи:

— И тъй, ето в какво положение се намираме: вие ме убихте, вие ще бъдете свободни, но вие се ненавиждате, вие се мразите… дай ми да пия, Берт.

Тя побърза да му донесе една чаша. Той пи и върна чашата.

— Нямаше ли отрова вътре? — попита той.

— Отрова ли! — отговори тя възмутено. — Никаква!

— Но ще трябва веднага да ми дадеш, за да ми помогнеш да умра.

— Ти ли да умреш, Клеман! Не, аз искам ти да живееш, за да мога да изкупя миналото. Извърших ужасно престъпление, но ти си добър, аз ще ти прислужвам на колене и ти ще ми простиш.

Треморел стана и прошепна:

— Да, милост, милост!

Гласът на Соврези затрепери от гняв и той извика:

— Милост! Прошка… а вие имахте ли милост към мен, когато ме лъжехте, когато ме тровехте? У мен всичко е счупено. Аз живеех, защото търсех отмъщение и го намерих в деня, когато открих отровата. Защо желаехте моята смърт? За да сте свободни, за да се ожените? Е, добре, и аз искам това. Граф Дьо Треморел ще бъде вторият съпруг на г-жа вдовица Соврези.

— Никога! — извика Берт. — Не, никога!

— Никога! — повтори Ектор като ехо.

— Ще стане, защото аз искам това. Чуйте ме: от момента, когато открих отровата, започнах да описвам нашата история на тримата, много подробно. Нещо повече, аз водех ден след ден, час по час, така да се каже, един много точен дневник на моето отравяне, а после всеки път, когато Берт ми даваше да пия, аз запазвах глътка в устата си и я изплювах в една бутилка, скрита под моята възглавница. Така и аз се сдобих с отровата. От днес сутринта тази бутилка, нашата биография и моят дневник се намират в ръцете на един сигурен и предан човек. Той не знае за какво става въпрос. В деня, когато вие се ожените, този приятел ще ви върне всичко. Ако след една година вие не се ожените, той получи заповед да предаде всичко на имперския прокурор.

— Това не е всичко — продължи Соврези. — Ако някой ден ви хрумне мисълта да избягате, да заминете за чужбина, не го правете. Аз не го желая. Вие трябва да останете във Валфьойо. Друг един приятел е натоварен да ви следи. Ако някой от вас отсъства осем дни, на деветия първият приятел ще получи писмо, което ще му заповяда да отиде, при прокурора. А сега прочетете какво съм прибавил към моето завещание, което е при нотариуса:

„Искам моята многообичана вдовица да се омъжи за моя скъп приятел граф Ектор дьо Треморел. Аз знам, че те са достойни един за друг и че един с друг те ще бъдат щастливи…“

— Милост — провикна се Берт. — Милост! Стига!

— Добре — каза Соврези. — Вие виждате, че всичко съм предвидил.

— Забравил си само едно нещо — извика Треморел, — че можем да умрем!

— Пардон — каза хладно болният, — предвидил съм го. Ако някой от вас умре преди брака, имперският прокурор ще бъде предупреден.

— Исках да кажа: можем да се убием…

— Ти да се убиеш! — каза Соврези с презрение. — Добре, ето моя револвер, пръсни си мозъка и аз ще простя на жена ми.

Ектор направи гневен жест, но не взе револвера, който му протягаше неговият приятел.

— Знаех си аз — каза Соврези, — страх те е — и като се обърна към Берт, добави: — Ето го твоят любовник!

Часовете летяха, а Соврези чувстваше, че животът го напуска:

— Извикай прислужниците — каза той на Треморел.

После, когато те влязоха, той каза със слаб глас:

— Бих искал да ви благодаря за вашите услуги. Оставям на всеки от вас малко богатство. Сега още едно нещо. Вие знаете колко са ми предани моята жена и моят приятел граф Дьо Треморел. Ако те искат смъртта ми да бъде щастлива, те ще се закълнат сега да се оженят след моята смърт.

Наложи се да се подчинят. Те се приближиха до леглото и Соврези сложи ръката на Берт в ръката на Ектор.

— Заклевате ли се да ми се подчините? — попита той.

Те трепереха. Но отговориха и всички чуха:

— Заклеваме се.

Скоро агонията започна.

И след по-малко от два часа Клеман Соврези беше мъртъв.