Емил Габорио
Убийство в Орсивал (14)

XIV

Като отиваше да си легне, тази вечер, граф Дьо Треморел не беше вече толкова въодушевен от предаността на своя приятел.

— Той ме гледа като нещо, което му принадлежи — си казваше той.

Сутринта двамата приятели тръгнаха заедно. Ектор срещна мис Фанси на гара Корбей и обядва с нея в хотела. Мис Фанси разказа своите планове и трябва да й отдадем дължимото, те бяха доста разумни: възнамеряваше да напусне своя апартамент, да продаде конете и мебелите и да купи шивашки магазин.

Фанси искаше да остане една седмица в Корбей, но графът й каза, че това е абсолютно невъзможно. Тя се ядоса, разплака, но се утеши с мисълта, че ще се видят отново следващия вторник.

Целувайки Ектор, тя каза:

— Аз би трябвало да съм неспокойна. Във влака имаше господа, които познават твоя приятел и казаха, че жена му е една от най-красивите жени на Франция. Вярно ли е това?

— Не знам, не съм я погледнал — отговори Ектор. И това беше истина. Но думите „най-хубавата жена на Франция“ наостриха вниманието му.

Вечерта той я разгледа и забеляза с удоволствие, че му е приятно да я слуша, намери я за много интелигентна и силно превъзхождаща своя съпруг.

 

 

Малко по малко той свикна да прекарва с Берт голяма част от следобедите, докато Соврези се занимаваше с неговите работи.

Жени идваше много редовно всяка седмица. Нейните работи вървяха зле. Тя беше купила един много скъп магазин, а не разбираше нищо от търговия и я крадяха.

Така минаваха седмиците и месеците…

Отначало хората се чудеха малко на присъствието във Валфьойо на този висок млад мъж. После свикнаха с него и казваха:

— Г-н Дьо Треморел притежава очарователна простота.

Понякога той сравняваше настоящето с миналото и си мислеше: „Този живот не може да продължи дълго“, но къде да избяга, къде да се скрие? Той нямаше пари, освен заемите, които вземаше от Соврези, когото ненавиждаше вече.

Щастието на Соврези — си казваше той — се дължи на това, че е глупак. Той мисли, че жена му е луда по него, а истината е, че тя не може да го понася.

Берт беше показала на Ектор отвращението си към мъжа си. Тя обичаше Треморел и си го признаваше. Той реализираше идеала на нейните мечти. Тя ненавиждаше жената, която той ходеше да вижда всяка седмица в Корбей. И реши един вторник да отиде да я види.

Тя видя Жени и сметна, че е нищожество.

Графът забеляза Берт на гарата и разбра, че тя го обича. В един момент той помисли да замине. Но не можеше да прости на Соврези, че е толкова богат, толкова щастлив, толкова уважаван… Как да изпусне една толкова добра възможност да си отмъсти? Той не замина…

И все пак не обичаше и никога не обикна жената на свой приятел, но тях ги свързваше общата им омраза към Соврези. Дължаха му много, и единият, и другият. Часовете на техните първи срещи минаваха в думи на гняв, а не на обич. Те се мъчеха да си докажат един на друг, че Соврези е смешен и глупав. Соврези не подозираше нищо и беше доволен, че Треморел е в неговия дом, затова повтаряше:

— Много съм щастлив.

Наистина Берт правеше всичко възможно, за да поддържа тази илюзия, защото се страхуваше да не открият нейната изневяра. Любовниците бяха толкова предпазливи, че не само Соврези, но и никой около тях не подозираше нищо.

И все пак Берт не беше щастлива при този живот, изпълнен слъжи. Нещо повече, тя ревнуваше. Треморел продължаваше да се среща с мис Фанси. Той търсеше начин да се отърве от нея, но беше трудно. Тя се вкопчваше в него повече от всякога. Един ден, когато той закъсня за срещата, Жени му каза:

— Ти имаш друга любовница, аз знам и имам доказателство за това. Ако някога ме напуснеш, моят гняв ще падне върху нея. И повярвай ми, не ще спестя нищо.

Графът започна да не я понася. Той казваше на Жени, че след като е разорен, трябва да се ожени и че не бива да се виждат повече. Веднъж Жени попита:

— Ти ме изоставяш, за да се ожениш, нали така?

— Заклевам ти се.

— Аз заминавам, Ектор — каза тя след малко. — Ако ме напускаш наистина, за да се ожениш, ти никога повече няма да чуеш за мен. Но ако е за някоя друга любовница, както си мисля, ти си мъртъв, а тя ще бъде загубена жена.

Когато графът говореше на мис Фанси за брак, той лъжеше само наполовина. Идеята идваше от Соврези, който продължаваше да иска да види своя приятел щастлив. Един ден той помоли Треморел да отиде в неговия кабинет и там му каза:

— Днес искам да ти кажа, че ще ти останат три-четиристотин хиляди франка.

— Но аз ще бъда богат! — провикна се графът.

— Богат няма да бъдеш, но няма да си беден. Нещо повече, мисля, че има начин да станеш истински богат. Трябва да се ожениш. Какво ще кажеш за една девойка, принадлежаща на едно почтено семейство — млада, хубава, добре възпитана и която ще ти донесе зестра от един милион?

— Ах, приятелю мой, ще кажа, че я обожавам. А коя е тя?

— Г-ца Лоранс.

— Г-н Куртоа не ще се съгласи.

— Ти не го познаваш. Той ще бъде въодушевен да омъжи дъщеря си за граф Дьо Треморел, братовчед на дук Дьо Самблемьоз. Какво не би направил той, за да може да каже: „Моят зет г-н графът“ или „Моята дъщеря г-жа графиня Дьо Треморел“! А ти вече няма да си разорен, ти ще имаш двадесет хиляди ливри рента.

Ектор мълчеше. Той мислеше, че животът му е свършил. И ето, че можеше да се освободи от своя приятел, от Берт, която беше хубава и го обичаше, но искаше много и да има богата и още по-красива жена от своята любовница.

— Г-н Куртоа е отличен човек и един от най-уважаваните — отговори сериозно той на Соврези — и аз ще бъда щастлив да се оженя за г-ца Лоранс дори без зестра.

— Много добре, мой скъпи Ектор, много добре. Но преди всичко е необходимо — това няма да е трудно за теб — да се харесаш на Лоранс. Нейният баща я обожава и няма да я даде на мъж, когото тя не би избрала.

— Бъди спокоен. Тя ще ме обикне.

И от този ден той започна да ухажва Лоранс. Скоро всички в къщата на кмета го обожаваха. А г-н Куртоа се надяваше, че в близките дни Ектор ще поиска ръката на неговата дъщеря. Той беше сигурен, че Лоранс няма да каже „Не“.

А Берт не подозираше нищо до вечерта, когато Соврези й каза за този проект. Тя пребледня още при първите думи и се спусна към своята баня, за да скрие вълнението си. Какво можеше да отговори тя? След известно усилие каза:

— Да, това е отлична идея, но аз се страхувам за бъдещето на Лоранс.

— И защо?

— А миналото на г-н Дьо Треморел?

— Неговите предишни лудости са гаранция за една бъдеща мъдрост. Освен това той вече обича Лоранс. Той сам ми го каза.

Берт не затвори очи цялата нощ. На другия ден, като остана сама с Ектор, тя го попита:

— Истина ли е?

— Какво да е истина?

— Вашият брак.

Отначало той замълча, после отговори:

— Да.

И се закле, че този брак е само сделка, че разменяше името си срещу един милион франка. Берт го спря с един поглед.

— Достатъчно! — каза тя. — Вие обичате Лоранс. Друга жена би ви отправила укори, а аз ви казвам само, че този брак няма да стане.

Ектор се изплаши. Той знаеше, че Берт е от онези жени, които не се спират пред нищо. Тя би могла да каже всичко на Соврези, а при мисълта, че неговият приятел можеше да научи всичко, графът се разтрепери. „Какво ще направи?“ мислеше Ектор. „Ще ме убие на място или ще има дуел. Дори да не ме улучи, ще трябва да напусна селото, г-н Куртоа никога няма да ми даде Лоранс, а Берт ще увисне на ръцете ми завинаги.“ Той реши, че трябва да изчака. И той чакаше, като се криеше, за да отиде у г-н Куртоа, защото наистина обичаше Лоранс и ненавиждаше Берт.

Една вечер донесоха писмо на г-н Соврези. Той го отвори и прочете:

„Господине,

Вие ще направите много голяма услуга на една бедна девойка, ако дойдете утре в хотел «Бел Имаж». Ще ви чакам целия ден. Нито дума на граф Дьо Треморел, моля ви.

Жени Фанси.“