Емил Габорио
Убийство в Орсивал (6)

VI

— Разказваха ми — каза г-н Льокок, — че тази госпожица Лоранс…

— Злословие! — провикна се г-н Планта. — Г-ца Куртоа е от младите момичета, които имат право на уважение.

Следователят си погледна часовника и каза:

— Ние говорим, а часът върви. Трябва да побързаме.

Тогава бе решено, че докато д-р Жандрон извършва аутопсията, следователят ще напише своя проектодоклад, а г-н Планта ще наблюдава изследванията на г-н Льокок.

Като остана сам със съдията, агентът от криминалната полиция каза:

— Най-после ще можем да се заемем истински с работата. Г-н следователят мисли, че работата е съвсем проста, а аз все още не я виждам ясно. Подозирам за всичко това нещо, но какво, какво?

Лицето на г-н Планта си оставаше спокойно, но очите му блестяха.

— Може би сте прав — каза той, — може би действително, има нещо.

— Тогава — каза г-н Льокок — хайде да започваме. В протокола на г-н кмета на Орсивал се казва, че е намерил инструмента, с който е изпочупено всичко тук.

— Ние намерихме в стаята на втория етаж една брадва на земята пред един леко насилен, но не отворен шкаф. Никой не я е пипал.

— Това много добре, да се качим да я видим. Те се качиха и г-н Льокок веднага легна на земята, разглеждайки брадвата — ужасното оръжие, и лъскавия и добре намазан паркет.

— Предполагам — каза съдията, — че убийците са донесли тук тази брадва и са насилили шкафа само с цел да усложнят проблема. Той може да се счупи с един удар с юмрук.

— Мисля, че се лъжете, г-н съдия — отговори г-н Льокок.

— Тази брадва е хвърлена на земята със сила поради голяма уплаха или силен гняв. Вижте трите следи върху паркета.

— Нищо не разбирам, ама съвсем нищо — каза съдията.

— И мен това ме тревожи — каза г-н Льокок. — Аз предполагах, че убийците са работили на спокойствие, а виждам, че са били изненадани и че са се изплашили. Вярно е, че трябва да разделим следите на две категории. Има следи, оставени, за да ни заблудят — приготвеното за лягане легло, например и неволни следи, като тези от брадвата. Но дали са неволни? Не знам… Мислех, че познавам отлично убийците, а този път не съумявам да разбера дали са идиоти или са много изпечени? Мислех си, че леглото и часовникът са ми посочили точната мярка за тяхната интелигентност. Казвах си: намерена е брадва на втори етаж, следователно убийците са я занесли и са я оставили там нарочно. Те са оставили пет чаши на масата, следователно те са били горе-долу петима, обаче те не са били петима. На масата имаше нещо като останки от късна вечеря, следователно те нито са пили, нито са яли. Трупът на графинята беше на брега на реката, следователно тя също е била занесена там нарочно. Намерено е късче плат в ръцете й, следователно той е бил поставен в тях от самите убийци. Тялото на г-жа Дьо Треморел е покрито с намушквания от кама, следователно тя е била убита с един удар…

— Браво, браво! — провикна се г-н Планта.

— А, не казвайте браво! — каза г-н Льокок, — ако бях прав, тази брадва щеше да бъде оставена съвсем спокойно на паркета.

— Да, пак ви казвам браво! — отговори г-н Планта. — Ясно е, че убийците са имали намерение да действат, както казвате, но нещо им е попречило.

— Може би… Сега трябва да отидем да видим трапезарията.

В трапезарията агентът от криминалната полиция разгледа чашите една след друга и каза:

— Не е пито от нито една от тези чаши. Той отвори вратата и извика:

— Франсоа!

Камериерът дотича. Г-н Льокок го попита:

— Имахте ли обичай тук в замъка да изнасяте вино предварително?

— Не, господине. Самият аз слизах в мазето преди всяко хранене.

— Следователно тук никога не е имало много пълни бутилки?

— Никога, господине.

— А къде държахте празните бутилки?

— В този шкаф. Когато имаше много, аз ги изнасях.

— Кога ги изнесе за последен път?

— Преди пет или шест дни.

— Погледни в шкафа дали бутилките са още там.

Прислужникът отвори шкафа и извика:

— Я виж ти! Няма нито една бутилка!

— Това е добре. Можеш да си вървиш. А какво мисли г-н съдията?

— Прав бяхте, г-н Льокок.

Агентът от криминалната полиция подуши всички чаши и всички бутилки и каза:

— Това, което е на дъното на чашите, дори не е вино, господине. Между празните бутилки имаше една с оцет и тъкмо от тази бутилка убийците са сипали по няколко капки.

И той добави:

— Да видим останалото.

Те излязоха в градината.

— Помислете си, г-н Льокок — каза съдията, — тук на това място на тревната площ е намерен един от пантофите на горкия граф, а там долу, малко вдясно — шалчето му.

Те стигнаха до брега на реката и вдигнаха дъските, които бе поставил кметът, за да запази следите.

— Ние предполагаме — каза г-н Планта, — че графинята е успяла да избяга дотук и че тъкмо тук й бил нанесен последният удар.

Дали и старият съдия е на същото мнение? Тъкмо това г-н Льокок не можа да отгатне.

— Аз мисля — отговори той, — че графинята сигурно не е бягала. Тя сигурно е донесена тук мъртва или логиката не е логика.

Той коленичи и разгледа пясъка по алеята, водата и водните треви. Той взе едно камъче и го хвърли. После се върна под върбите, като прекоси тревата, където се виждаха още много добре следите от влачено тяло. Без изобщо да мисли за своя панталон, той прекоси тревата на четири крака, като разглеждаше растителността и почвата. После каза:

— Да, донесли са графинята тук. Ако са я ударили тук, тя щеше да падне със сила, от тежестта й водата не само щеше да се разплиска, но щеше да има и тиня, а ние намерихме само няколко опръсквания.

— А какво ще кажете за следите от борба на пясъка хей там — каза г-н Планта.

— Г-н съдията сигурно иска да се пошегува, тези следи не ще заблудят дори едно дете. Те са направени от едни и същи крака, нещо повече, с пръстите на краката, а това вие можете да го забележите.

— Да, действително.

— В такъв случай, господине, когато се е водела борба на почва, благоприятна за разследване, каквато е тази тук, могат да се видят два вида следи — на нападателя и на жертвата. Нападателят набляга на предната част на стъпалото и тя оставя отпечатък върху земята. — Жертвата — напротив, прави усилия назад, и…

Г-н Планта прекъсна агента от криминалната полиция:

— Достатъчно, достатъчно, господине — му каза той, — аз разбирам… да, така е.

— Още не съм свършил — продължи г-н Льокок. — Ние казваме, че графинята не е била убита тук. Аз ще прибавя: Тя не е донесена, а е довлечена тук. Разглеждайки тревата, аз забелязах паралелните бразди, направени от нейните крака, но тревата е изпотъпкана доста нашироко. Убеден съм, че е влачено не тяло на мъж, а на облечена жена, чиито фусти са били доста дълги като тези на графинята, а не като дрехата на графа.

— Трябва да се връщаме — каза изведнъж г-н Планта, — да отидем да видим докъде е стигнал докторът с аутопсията.

Полицейският агент и той тръгнаха към къщата.

На площадката те видяха следователя с неговата голяма чанта от виолетова шагренова кожа под ръка. Имаше доволен вид.

— Ще ви оставя кмета, г-н съдия — каза той. — Трябва да тръгвам, защото иначе не ще успея да се срещна с имперския прокурор тази вечер.

Г-н Планта се поклони.

— Ще ви бъда много задължен — продължи г-н Домини — да наблюдавате края на операцията. Д-р Жандрон ще завърши аутопсията след няколко минути, а аз ще получа неговите бележки утре сутринта. Поставете печати навсякъде, където е нужно, разположете постовете. А вие, г-н агент, направихте ли ново откритие?

— Открих много важни факти, но все още не мога да се произнеса. Позволете ми да ви представя моя доклад утре след обяд.

— Не ви разбирам — каза г-н Домини, — всичко ми се струва ясно. Сега аз имам двама мъже, които арестувах заради изключително сериозните улики против тях.

Г-н Планта и г-н Льокок се спогледаха изненадани.

— Какво! — попита съдията. — Вие сте открили нови следи?

— Нещо повече от следи, мисля аз — отговори г-н Домини. — Ед Рипай, когото разпитах за втори път започва да говори. Той ми призна, че е видял убийците.

— Убийците! — провикна се г-н Планта. — Той ли ги нарече убийци?

— Той е видял един от тях. Кълне се, че не го е познал. Но утре, след като прекара нощта в затвора ще каже много повече, сигурен съм.

— А Геспен — попита старият съдия, — разпитахте ли отново Геспен?

— О! — каза г-н Домини, — що се отнася до него, всичко е ясно.

— Той призна ли? — попита г-н Льокок с изненада.

— Нищо не е признал, но от това неговият случай не става по-лесен. Нашите лодкари се върнаха. Те не са намерили трупа на г-н Дьо Треморел, но са намерили накрая на парка в тръстиките другия пантоф на графа, а после по средата на Сена, под моста, едно сако от груб плат, върху което личат още следи от кръв.

— А това сако на Геспен ли е?

— Да. То е разпознато от всички прислужници в замъка, а и Геспен призна, че е негово. Но това не е всичко… Сакото е разкъсано при десния джоб и едно парче плат е откъснато. Това е парчето, което намерихме в ръката на графинята.

— Хиляди дяволи — провикна се г-н Льокок. — Той се усмихна и добави по-тихо и само за г-н Планта:

— Все същата работа. Графинята държеше в ръка парченце плат, следователно убийците са го сложили в ръката й.

Г-н Домини не го чу. Той протегна ръка на г-н Планта и му определи среща в двореца на другия ден. После излезе.

Геспен и старият Ла Рипай с белезници на ръцете бяха откарани преди няколко минути в затвора Корбей, охранявани от жандармите на Орсивал.